Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) поиска спешна среща с министър-председателя акад. Николай Денков във връзка с въвеждането на минимален допълнителен данък.
Още: Смазване на икономиката на Путин: Американските сенатори подкрепят 500% мита върху руски стоки
Още: Сенатът на САЩ не успя да блокира митата на Тръмп
Проектът на Министерски съвет е от 7 декември и вече е внесен в деловодството на Народното събрание. Молбата за спешна среща е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен данък от 15% в България.
"Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС", подчертават от КРИБ и изброяват аргументите на бизнеса, изложени и в рамките на общественото обсъждане на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към НС.
Още: Парламентът прие промените при данъците за гражданите, какво е новото?
Още: ДЗИ с награда от Transform IT Awards за въвеждане на AI при оценка на щети по Каско
Още: В Русия забраняват на държавните фирми да купуват вносни компютри
"Всички становища на бизнеса съдържат две основни послания. Първото е, че бизнесът подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно Директивата. Второто послание – бизнесът настоява предвидените в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава-членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата. Изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет Законопроект, не предвижда въвеждане на изключението за съществена стопанска дейност с всички последици от подобен фискален подход", пишат от КРИБ.
В писмото си те изброяват възможните рискове, които биха последвали за България, а именно - риск от влошаване на инвестиционната среда, както и че страната ни ще бъде изключение от предоставянето на облекчение в ЕС.
Още: Стокообменът ни със САЩ се увеличава, вече е милиарди долари
Още: Сериозна промяна в цената на природния газ от 1 май
Още: Бизнесът възхвали ГЕРБ, ДПС и БСП за сваления таван на компенсациите за тока
"Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи. ... Въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави, с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност. Обратно – отказът това да бъде направено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж", пишат от КРИБ.
Още: След "Боташ": България и Турция с ново партньорство в енергийната ефективност
Още: Неочаквани данни за икономиката на еврозоната
От конфедерацията са категорични, че бизнесът настоява изключението за съществена стопанска дейност, предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523 да бъде въведено в ЗКПО. "Това не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и същевременно би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация", пише още в позицията.
