Парламентът прие на първо четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се въвеждат нови условия при евентуална продажба на "Лукойл Нефтохим Бургас" и свързаните с него дружества. Законопроектът предвижда всяка сделка с активите на компанията да бъде одобрявана от Министерския съвет, след като Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) изготви доклад за купувача.
Съгласно приетите текстове, бъдещият купувач трябва да е стратегически инвеститор с доказан капацитет да гарантира непрекъснатата работа на рафинерията и да осигури националната енергийна сигурност. Сделки, извършени без решение на правителството, ще се считат за нищожни. Още: "На килимчето през Пеевски и ДАНС": Бивш министър обясни проблема със законодателството за "Лукойл" (ВИДЕО)
Предложените промени бяха приети с 114 гласа "за" – от депутатите на ГЕРБ, БСП, "ДПС-Ново начало" и "Има такъв народ". "Против" гласуваха народните представители от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане" и "Алианса за права и свободи", както и един депутат от левицата. Двама се въздържаха.
Проектът беше внесен на 7 октомври от депутати, подкрепящи управлението – Делян Добрев (ГЕРБ), Станислав Атанасов ("ДПС-Ново начало"), Иван Ибришимов (БСП) и Павела Митова (ИТН). Ден по-късно беше одобрен от комисиите по енергетика и финанси, а окончателното гласуване се очаква след пет дни.
"Застраховка, а не натиск"
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира в кулоарите на парламента, че законът не цели натиск върху компанията, а представлява предпазна мярка за държавата. Още: "Носят се само слухове": Борисов не знаел дали "Лукойл" е на пазара
"Законът е застраховка – за да може Държавна агенция 'Национална сигурност' и Министерският съвет да проверят кой ще купи активите, ако собственикът реши да продава. Не знам дали 'Лукойл' е на пазара – носят се само слухове. Никой не ги принуждава да продават", каза Борисов.
Той подчерта, че държавата трябва да има контрол върху стратегически енергийни обекти, без това да се превръща в инструмент за политически натиск.
От ПП-ДБ определиха закона като "тясно насочен и създаден по конкретен адрес", а според "Възраждане" – като "опит за държавна намеса в частния бизнес". Управляващото мнозинство обаче защити текста с аргумента, че той гарантира прозрачност, предвидимост и контрол при сделки със стратегически активи.
Контекст и мотиви
В мотивите на законопроекта се посочва, че "Лукойл" има структуроопределящо значение за българската икономика и енергийната сигурност. "Докато страната постигна пълна диверсификация на доставките на нефт с произход от Русия, собствеността върху рафинерията остава отворен риск за националната сигурност", се казва в обосновката. Още: Главното "Д" го няма в сделката": Мирчев обясни законопроекта за "Лукойл" (ВИДЕО)
Вносителите подчертават, че двойният контрол – чрез становище на ДАНС и решение на Министерския съвет – ще предотврати повторение на грешки от миналото, когато "Лукойл Нефтохим" беше продаден без цялостен анализ на риска.
Окончателното гласуване на закона за "Лукойл" се очаква през следващата седмица,
