ОББ: Услугите – главен мотор на икономиката

„От страна на производството, през тримесечието икономическата активност се движеше главно от услугите. Те не само че нараснаха най-бързо с 1.0% (реално, спрямо същото тримесечие на 2022 г.), но поради огромния си относителен в БВП от 61.9%, солидно подкрепиха растежа на икономиката като цяло. На този фон, индустрията отчете сравнимо увеличение от 0.9%, но нейното влияние беше далеч по-слабо, тъй като тя заема близо три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.8%. Най-малкият бранш в БВП, този на строителството, с дял от 2.7% също увеличи продукцията си с 0.7%, докато селското стопанство се сви с -3.9% при дял в БВП от 4.5%“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

Причина за по-слабия резултат през четвъртото тримесечие бе забавянето на растежа в еврозоната, следствие от рестриктивната парична политика на ЕЦБ. Освен това, най-големият търговски партньор на България, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние към леко забавяне на икономическата активност и у нас.

„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и от национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е леко забавяне на растежа до 0.4% (0.5% за 2023 г.) при инфлация от 2.4%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът да е малко по-висок от миналата година и да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%.“, прогнозира Калчев.

Статистическите данни за безработицата,, очаквано, показаха устойчиво ниво от 4.4% през януари 2024 г. (4.3% в края на 2023 г.). „Не предполагаме сериозни промени в безработицата за цялата година – нашата прогноза е за 4.2% в края на декември. Ситуацията  на трудовия пазар в страната е, общо взето, непроменена. Тя се характеризира с ограничено предлагане на квалифициран персонал и относително високо търсене, което се отразява в относително висок ръст на средната работна заплата в страната, по висок от инфлацията.“, изясни д-р Калчев.

Ръстът на цените продължи да се забавя и през февруари 2024 г. Така хармонизираната инфлация намаля до 3.5% (спрямо февруари м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) следваше същата тенденция, като достигна 4.1%. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) беше малко по-ниска от хармонизираната, като за февруари тя спадна до 3.3%. „С най-бързо растящи цени към февруари се оказаха отново ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието.“, заключи Емил Калчев.