В България пенсионерите много често са принудени да работят, за да могат да живеят по-добре. Това се отнася до широк кръг хора – а данните от информационния бюлетин на НОИ (Националния осигурителен институт) дават представа как се справят пенсионерите у нас.
Още: Колко работещи пенсионери има в България и колко в ЕС?
През 2025 година досега, благодарение на това, че работят, пенсионерите в България са си увеличили пенсиите си средно с 16,36 лв. Увеличението е заради натрупан по-голям стаж поради факта, че съответните хора са продължили да работят и след като са се пенсионирали – съответно, направено е призчисление. През 2024 година средното увеличение на пенсиите е било 14,82 лв. За инвалидните пенсии увеличението е с 9 лв. средно.
Кои са отличниците – има пенсионер, който си е увеличил пенсията с 385,76 лв. Има и пенсионер с инвалидност, който е успял „да вдигне“ пенсията си със 174,93 лв. За 80 487 пенсии увеличението е между 1 и 10 лв., за 66 557 - между 10 и 20 лв. Над 20 лв. увеличение се отчита при 51 745 пенсии, което е 14,23% от общия брой преизчислени пенсии. Общо за 202 409 пенсии е посочено, че имат някакво увеличение. От това следва, че 161 292 пенсии са останали без увеличение въпреки допълнителния стаж, заключва в. "Сега".
Повечето пенсионери имат между 1 и 12 месеца допълнителен стаж след отпускането на пенсията - 157 183 души. Остава относително висок делът на пенсионерите (127 230), на които служебно е зачетен допълнително положен осигурителен стаж между 1 и 5 години. Намалява броят на пенсионерите, на които е зачетен стаж под 1 месец (31 412 при 33 156 пенсионери през 2024 г.).
При преизчисляването по заявление на пенсионера се определя нов размер на пенсията, като се включва не само стажът, но и осигурителният му доход. По този начин се изчисляват нов индивидуален коефициент и нов размер на пенсията. Когато новият индивидуален коефициент е по-нисък от първоначалния, новият размер на пенсията се определя само въз основа на данните за стажа. Включването на осигурителния доход в преизчисляването е по-благоприятно, ако този доход е достатъчно висок, за да доведе до изчисляване на по-висок индивидуален коефициент при определянето на размера на пенсията.
Още: Без конкуренция между двата пенсионни стълба: Идеи за пенсионна реформа
Отпуските в България – законопроект след законопроект
В деловодството на Народното събрание вече има цели четири законопроекта с предложения за промени в Кодекса на труда, като три от тях касаят отпуските в България, но различни техни аспекти. Три от законопроектите са от коалицията ПП-ДБ, като този, за който се вдигна най-много шум, е на ДСБ – да няма вече почивни понеделници, ако през събота и неделя се падне официален празник. В мотивите личи, че основна причина за предложението е становище на АИКБ – като почиваме в работен ден, губим 450-600 млн. лева БВП и данъци (преки и косвени) за 180-240 млн. лева.
Най-новият законопроект е с отдавна лансираната идея отпускът за бащинство да може да се взема не задължително наведнъж, а на порции. Предложението е срокът, в който да се вземе бащинство, да е първата година от раждането на детето – наведнъж или на части. Авторството е на ПП. И още един законопроект, от ДБ - облекчения за родители на деца до 12-годишна възраст. Искането - натрупаният платен годишен отпуск по време на отпуска за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 г. да може да се ползва почасово за вземане или водене на дете на детска градина или училище. Този отпуск трябва да е максимум 2 часа на ден заедно с отпуска за хранене и кърмене, който се полага според Кодекса по труда на майки на деца до 8-месечна възраст. Отпускът за кърмене е по един час два пъти дневно или два часа наведнъж.
Още: НОИ с разяснения за новите отпуски по бащинство
