В продължение на около пет века държавите постепенно разделят почти цялата суша на света помежду си. Днес почти всеки квадратен сантиметър земя извън Антарктида принадлежи на определена страна и попада в национални граници. Океаните обаче до голяма степен остават извън този процес. Въпреки че през историята различни държави са се опитвали да контролират моретата, огромните им размери правят подобен контрол трудно осъществим. Дори когато технологиите по време на Студената война започват да позволяват по-сериозно разделяне на морските пространства и морското дъно, великите сили предпочитат да изградят система от международни договори и многостранни институции, която да гарантира свободата на корабоплаването и да урежда правата върху морското дъно.
Днес този международен морски ред започва да се разпада, пише Майкъл Албертъс в свой анализ за геополитическото списание Foreign Affairs. Все повече държави се стремят да превърнат стратегически морски пространства и ресурси в обект на национален контрол. Хутите в Йемен, подкрепяни от Иран, нарушават корабоплаването през пролива Баб ел-Мандеб, Иран и Оман планират такси за преминаване през Ормузкия проток, а Съединените щати също обсъждат подобна възможност.
Междувременно Русия претендира за контрол върху огромни части от арктическите води и морското дъно, Китай изгражда изкуствени острови в Южнокитайско море, а САЩ разширяват претенциите си към морското дъно. Паралелно с това държавите се подготвят за надпревара за минералните ресурси на океанското дъно.
Още: Проучване: Произведените от човека химикали са навсякъде в световния океан
Русия и Китай нарушават правилата, контролните международни институции са слаби
Тези процеси показват по-широка промяна - правилата, които десетилетия наред са поддържали океаните като относително свободно и общо пространство, все по-често се нарушават. Показателен е примерът с Китай, който продължава да пренебрегва задължителното решение от 2016 г. по Конвенцията на ООН по морско право, отхвърлило широките му претенции в Южнокитайско море. Пекин продължава да изгражда изкуствени острови върху спорни рифове, да навлиза в изключителната икономическа зона на Филипините и да обкръжава Тайван.
Русия пък е заподозряна в използването на кораби със скрита идентичност за прерязване на подводни кабели.
Проблемът се задълбочава от слабостта на институциите, които би трябвало да налагат тези правила. Международният трибунал по морско право е бавен и няма ефективен механизъм за принудително изпълнение, а същото до голяма степен важи и за Постоянния арбитражен съд.
Още: Учени: Разкъсването на Африка ще формира напълно нов океан
Съветът за сигурност на ООН, който би могъл да налага санкции или да разрешава действия за защита на корабоплаването, често е блокиран от ветото на Китай, Русия или Съединените щати.
При саботаж на подводни съоръжения допълнителна трудност създават правилата за юрисдикция, тъй като наказателно преследване може да бъде предприето единствено от държавата, в която е регистриран съответният кораб.
Снимка: Getty Images
Климатът, минералите и моретата: нови центрове на геополитическо съперничество
Климатичните промени допълнително ще засилят конкуренцията. С топенето на арктическия лед Северният морски път по руското крайбрежие вероятно ще се превърне в много по-важен търговски маршрут между Европа и Азия. Русия вече изисква от чуждестранните кораби сложна система от разрешения за плаване в нейната изключителна икономическа зона и разглежда някои важни коридори, включително протока Вилкицки, като свои вътрешни води, а не като международни проливи. Така промяната на климата може да превърне досега трудно достъпни морски пространства в нови центрове на геополитическо съперничество.
Друг важен фронт е борбата за ресурсите на морското дъно. Огромни количества критични минерали се намират в райони като зоната Клариън-Клипъртън в Тихия океан, централната част на Индийския океан и районът Пенрин в южната част на Тихия океан. Международният орган за морското дъно е разрешил десетки проучвателни дейности, но търговският добив все още е забранен поради липсата на съгласие относно екологичните стандарти и механизмите за контрол.
Обаче САЩ, които никога не са ратифицирали Конвенцията на ООН по морското право (UNCLOS), ускоряват подготовката за дълбоководен добив, с цел да намалят зависимостта си от Китай и да отговорят на нарастващото търсене на минерали за изкуствения интелект и други напреднали технологии. Ако Вашингтон започне добив в открити океански пространства, то Китай, Индия и Русия вероятно ще го определят като нарушение на международните правила и може да използват американските действия като оправдание за собственото си неспазване на ограниченията.
Сценарии за бъдещи конфликти
Според анализа на Foreign Affairs този процес няма да доведе непременно до внезапен срив на международния морски ред. По-вероятно е той да се разпада постепенно - чрез множество отделни нарушения и изключения. Всеки нарушен прецедент ще прави следващия по-лесен за оправдаване. Постепенно държавите могат да започнат да възприемат океаните като пространство, което е „за вземане“, а конкуренцията може да се разпростре от таксите за преминаване и морското дъно към риболовните райони, подводните кабели и контрола върху острови. В този сценарий възможни бъдещи конфликти са блокада на Тайван от Китай, натиск върху архипелага Свалбард в Северния ледовит океан от страна на Русия или установяване на американски морски контрол около Гренландия.
Още: Историческото екологично споразумение стигна до гласуване в ООН
Снимка: БГНЕС
Подобно развитие би могло да засегне и Антарктида. Договорът от Студената война, който замразява териториалните претенции към континента и го определя като пространство за научни изследвания и сътрудничество, изглежда все по-уязвим. Китай разширява флота си от ледоразбивачи и изгражда научни станции, за които американски и европейски наблюдатели се опасяват, че могат да имат двойно предназначение. Китай и Русия също се противопоставят на създаването на защитени морски зони, което би позволило разширяване на риболова на крил. Топенето на леда и технологичният напредък могат допълнително да открият възможности за добив на ресурси, а при възникване на надпревара за Южния полюс държавите биха могли да възстановят стари териториални претенции и да изграждат инфраструктура с разузнавателни и военни функции.
Последиците от подобно разделяне на океаните биха били не само геополитически, но и икономически. Търговските кораби ще трябва да заобикалят спорни пространства и да плащат все повече такси за преминаване, което ще оскъпи стоките и ще направи световните вериги за доставки по-нестабилни. Държави или други актьори биха могли да използват контрола върху морските маршрути, за да задържат жизненоважни ресурси и хранителни доставки. Наред с това морските екосистеми и рибните запаси биха били изложени на сериозни и дълготрайни щети.
Още: Доклад: Нивото на моретата ще расте драстично
В крайна сметка анализаторът предупреждава, че завладяването на океаните може да повтори историческия модел на завладяване на сушата. Най-мощните държави или тези, които първи се възползват от новите възможности, ще се стремят да получат контрол върху ресурсите, а геополитическите точки на напрежение ще се увеличат. За разлика от стабилизирането на сухопътните граници, което е отнело векове, подобен процес в океаните би бил още по-непредвидим, тъй като морските пространства могат да сменят контрола си с промяната на технологиите и баланса на силите.
Светът вече е избрал да управлява океаните чрез общи правила и институции. Ако обаче тези правила продължат да ерозират, моретата могат постепенно да се превърнат от общо пространство в арена за национално съперничество и борба за ресурси. Според анализа това би било не просто промяна в международното морско право, а разрушаване на един от най-важните глобални общи ресурси - с последици за търговията, сигурността и стабилността на международния ред.
Още: Защо Черно море се казва така?
