Парламентът окончателно одобри нулева акцизна ставка за природния газ и втечнения нефтен газ (LPG), използвани като моторно гориво. Мярката ще действа от 1 октомври до 31 декември 2026 г., като промените в Закона за акцизите и данъчните складове бяха приети на първо и второ четене в рамките на едно заседание.
Законопроектът е внесен от Стефан Белчев от "Прогресивна България" и група народни представители. Според мотивите целта е да бъдат ограничени негативните икономически последици от високите цени на горивата и нарушенията във веригите за доставки на нефт, нефтопродукти и природен газ, свързани с геополитическата обстановка в Близкия изток и несигурността на международните енергийни пазари.
Вносителите посочват, че поскъпването на горивата се отразява пряко върху разходите на домакинствата и бизнеса. Чрез временното отпадане на акциза се цели да бъде намалена данъчната компонента в крайната цена на природния газ и LPG. Очаква се за трите месеца действие на мярката в бюджета да постъпят около 20 млн. евро по-малко.
Още: Нов акциз за мощни коли е рекет и удар по сигурността, алармират от ИПБ
ЕК допуска нулеви ставки
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни пред депутатите, че европейската директива за данъчното облагане на енергийните продукти допуска както намалени, така и нулеви акцизни ставки при определени условия.
България ще уведоми Европейската комисия за промените в националното законодателство.
По време на дебатите депутатите от "Възраждане" заявиха подкрепа за законопроекта, макар да го определиха като недостатъчен. Димо Дренчев посочи, че мярката ще има ограничен ефект, но все пак може да подпомогне транспорта, особено в големите градове.
Още: Правителството на Радев въвежда акциз за по-мощните коли
Петър Петров от "Възраждане" също определи нулевия акциз за пропан-бутана като ограничена мярка. Според него потенциалното намаление на цената би било около 10 евроцента на литър, но само ако търговците прехвърлят изцяло ефекта от по-ниския акциз към крайните потребители.
По думите му около 12% от автомобилите в България, или приблизително 394 000 превозни средства, използват пропан-бутан и именно техните собственици биха могли да усетят ефекта от промяната. Останалите около 2,5 млн. автомобила няма да се възползват от нулевата ставка.
Петров постави въпроса и за липсата на механизъм за контрол при евентуално ново поскъпване на пропан-бутана, както и за начина, по който държавата ще следи дали намаленият акциз действително ще доведе до по-ниски цени на колонката.
Спор за контрола върху цените
Още: "Кутията на Пандора ще се отвори": Експерт предупреди за свалянето на акциза на горивата и ДДС
Стефан Белчев от "Прогресивна България", един от вносителите, отговори, че не е необходимо при всяка промяна на акцизните ставки в закона подробно да се описва кой ще извършва контрола.
Той коментира и пазара на пропан-бутан, като посочи, че според данни, които е открил в интернет, около 75% от горивото в България е внос. По тази причина при формирането на цените се влияе и от цените на вносителите.
Мартин Димитров от "Демократична България" също определи мярката като ограничена, но заяви, че формацията ще я подкрепи. Той припомни, че според обявени през седмицата данни на Европейската комисия България е сред страните с най-висок ръст на цените на горивата.
"Тези компенсации са на парче, високите цени ограничават икономическия растеж и бъркат в джоба на всеки български гражданин", заяви Димитров.
Още: Наближава: Над 15 евроцента поскъпване на горивата заради зелената политика на ЕС
Според него намалението при природния газ ще бъде още по-ограничено - около 2 евроцента на килограм, и ще засегне приблизително 65 000-70 000 автомобила.
Димитров настоя държавата да въведе работещ контролен механизъм, като според него Националната агенция за приходите трябва да следи за спазването на приетите правила.
ГЕРБ се въздържаха
Депутатите от ГЕРБ не подкрепиха законопроекта. Теменужка Петкова заяви, че парламентарната група ще се въздържи, тъй като според нея мерките не са достатъчно добре насочени и няма да доведат до очаквания ефект.
Още: Газ към газта: Масово инсталиране на газови уредби заради високите цени на горивата
"За пропан-бутана и природния газ ефектът като парично изражение би бил символичен", посочи Петкова. По думите ѝ, ако целта действително е да се противодейства на високите цени на горивата, подходът е трябвало да бъде различен.
Тя даде за пример Хърватия, която е получила дерогация за прилагане на ставки под минималните европейски нива както за бензина, така и за дизела.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС предложи друг подход. Според него по-съществена мярка срещу високите цени на горивата би била България чрез Българския енергиен холдинг да запази участието си в проучванията на находището "Хан Аспарух" в Черно море.
Управляващите защитиха мярката
От "Прогресивна България" защитиха законопроекта с аргумента, че той е насочен към най-уязвимите потребители на горива.
"Това, което българското Народно събрание прави, е да свали ставката на акциза на горивото, което се потребява от най-уязвимите българи", заяви Слави Василев.
По думите му мярката е съобразена с бюджетните възможности на държавата и представлява конкретна стъпка в подкрепа на домакинствата, които са най-силно засегнати от високите цени.
"Стъпката на правителството отразява бюджетната реалност у нас, необходимостта от конкретни премерени стъпки в посока подпомагане на най-уязвимите граждани", посочи Василев.
Той допълни, че възможностите за допълнителни мерки са ограничени от "наследството", което според него е оставено на настоящото управление.
По отношение на контрола Василев заяви, че съществуват вече установени механизми, включително декларации за съответствие.
"Държавата ще си събере данъците, предвидени в нормативните актове", увери депутатът.
С окончателното приемане на промените нулевата акцизна ставка за LPG и природния газ, използвани за моторно гориво, ще действа три месеца - от 1 октомври до 31 декември 2026 г. Ефектът за потребителите ще зависи и от това в каква степен намалението на акциза ще бъде прехвърлено в крайните цени от търговците.
