Ръст на строителството на къщите и сградите от смесен тип през 2022 г.

Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 1 613, а новопостроените жилища в тях са 5 708. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 392 повече, или с 32.1%, а жилищата в тях нарастват с 285, или с 5.3%. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78.9%, с тухлена - 17.4%, с друга - 3.4%, и с панелна - 0.3%.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81.3%), следвани от жилищните кооперации (13.0%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи и сградите от смесен тип, докато броят на жилищните кооперации намалява.

ОЩЕ: Рекорден брой нови жилища въведени в експлоатация у нас

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив - 232 сгради с 517 жилища, и Варна - 182 сгради със 742 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35.5%), следват тези с три стаи (34.8%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 4.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 631.5 хил. кв. м, или с 19.0% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ се увеличава с 18.7% и достига 494.0 хил. кв. метра през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 110.6 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.'

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 226.9 кв. м, и Монтана - 188.0 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 55.4 кв. м, и Велико Търново - 78.9 кв. метра.

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата

ОЩЕ: Строителството у нас нараства