Договори за обществени поръчки без осигурено финансиране, забавени плащания, анекси за милиарди и неефективен контрол. Това са част от сериозните нарушения и слабости, установени от Сметната палата при одита на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г.
Одитът е възложен от Народното събрание, а докладът е изпратен в определения срок - 30 октомври 2026 г. Според заключенията на одиторите агенцията е поемала финансови ангажименти, значително надхвърлящи наличния ѝ ресурс, сключвала е договори при драстично занижени прогнозни стойности и е допускала сериозни пропуски при контрола и документирането на дейностите.
Сред основните констатации са и плащания, извършвани едва когато рискът от натрупване на значителни лихви за забава или от влезли в сила съдебни решения стане висок. В същото време липсват ясни и обективни критерии за реда, по който се разплащат изпълнителите. Още: Шишков обясни съкращенията в АПИ, от синдикатите заговориха за над 400 души
Договори за 18,2 млрд. лева при бюджет от 11,4 млрд.
За одитирания период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лева, докато разходният ресурс на агенцията е бил 11,4 млрд. лева. Така поетите ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или близо 60%.
Това означава, че договорите обвързват бюджетен ресурс за общо 11 години и два месеца, като около четири години и два месеца от този период са извън обхвата на одита. Според Сметната палата подобно разминаване създава риск за навременното изпълнение и разплащане на договорите и налага осигуряване на средства от бюджетите за следващите години.
Проблемът е особено съществен при дейности, които не могат да бъдат отлагани, като поддръжката на републиканската пътна мрежа и осигуряването на безопасно движение. Още: Служители на АПИ на протест заради съкращения (ВИДЕО)
Заради системния недостиг на средства за АПИ са отпуснати допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с постановления на Министерския съвет. Средствата са по програмата "Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура", като 1,2 млрд. лева от тях са предназначени за текущи ремонти и поддръжка.
Анекси за милиарди над първоначалните прогнози
Одитът установява и системно увеличаване на стойността на договорите чрез допълнителни споразумения. От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са сключени анекси, с които стойността им е увеличена до 5,6 млрд. лева. Това е с 78% над първоначалните прогнозни стойности.
При 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени допълнителни споразумения за още 1,9 млрд. лева. Други 74 договора за основен ремонт са били с прогнозна стойност близо 747,4 млн. лева, а към тях са добавени дейности за още 42,7 млн. лева. Още: "Приготвили са се да си напълнят касите": Пеевски настоява за пари за отбрана и енергийни компенсации
Отделно АПИ е сключила 56 спогодби за индексация на цените заради инфлацията на обща стойност близо 1,1 млрд. лева. Към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева.
Одиторите са установили нарушения при прилагането на механизма за индексация, включително поемане на задължения без осигурено финансиране, индексиране на прекратени договори, липса на вътрешни правила и действия в отклонение от законовите изисквания.
Плащания за извършена работа се бавят с години
Сериозен проблем е и забавеното одобряване на сертификатите за вече изпълнени дейности. Към средата на 2026 г. в АПИ все още е имало неодобрени документи от 2022, 2024 и 2025 г., установява одитът. Още: Нова магистрала на хоризонта: Шанс за АМ "Рила"
Причината е, че няма регламентиран максимален срок, в който Управителният съвет на агенцията трябва да се произнесе по представените сертификати. Така изпълнителите могат да чакат с години за одобрение и съответно за плащане на вече свършена работа.
Липсват и обективни правила за определяне на реда, по който се разплащат отделните изпълнители. Според одиторите това създава риск от субективно приоритизиране, натрупване на лихви за забава и съдебни дела срещу агенцията.
Проверяващите са установили и случаи, при които Управителният съвет е одобрявал наведнъж голям брой сертификати въз основа на един доклад от ресорната дирекция, без към него да има доказателства за извършените дейности - протоколи, измервания и лабораторни изпитвания. Това създава и риск едни и същи дейности да бъдат възлагани и заплащани повторно.
Счетоводното отчитане също е било проблемно. Разходите и задълженията за извършена работа са признавали едва след издаването на данъчна фактура, вместо в периода, към който се отнасят дейностите. Според Министерството на финансите тази практика представлява сериозно отклонение от принципа на текущото начисляване. Още: АПИ е обявила обществена поръчка за пътя Смолян - Пампорово
В резултат на одитните процедури и указанията на финансовото министерство при проверката на годишния финансов отчет на МРРБ за 2025 г. са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева. Те включват 1017 неодобрени сертификата за текущ ремонт и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева. От Сметната палата уточняват, че корекциите не създават нови задължения, а отразяват счетоводно вече възникнали разходи и задължения.
Сметната палата открива слабости и в контрола
Одиторите констатират сериозни пропуски във вътрешните правила и контролната система на АПИ. В областните пътни управления, където се извършват основните дейности, организацията на работа и контролът не са писмено регламентирани. Липсват и единни процедури за проверки на място.
Агенцията няма централизирана система за проследяване на сертификатите - от подаването им в областните управления до окончателното плащане. Документацията се съхранява разпокъсано в 27-те областни пътни управления и различни дирекции в централната администрация, без да се оформят единни досиета на договорите. Още: АПИ опроверга властта: Няма европейско изискване за тол такси за леките коли от 2030 г.
Установени са и проблеми с документалната обоснованост на отчетените дейности. В някои случаи са използвани незаверени копия, таблици в Excel без дати, имена и подписи на съставителите, както и липсващи кантарни бележки за превозени земни маси и асфалтови смеси. На места не са представени документи, които да удостоверяват качеството и произхода на вложените материали.
Контролът в централната администрация също е определен като формален, тъй като се съсредоточава основно върху наличието на документи, а не върху проверката на съдържанието им.
Въз основа на констатациите Сметната палата е отправила 10 препоръки и пет подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.
Петкова: "Мантрата за лошото наследство рухна"
Докладът беше коментиран и от Теменужка Петкова, която заяви, че констатациите опровергават твърденията на управляващите за "лошо наследство" и "фактури в чекмеджета".
"Данните в одитния доклад де факто потвърждават информацията, с която разполагаме и за която уведомихме ЕК - че в АПИ са изготвяни сертификати за дейности със стара дата (от 2025 г.). Целта е ясна: да се прехвърлят разходи от 2026 г. в изтеклата бюджетна 2025 г., респективно на база на доклада на Сметната палата да се иска ревизия на бюджетния дефицит за 2025 г. и, разбира се, да се дискредитира предишното редовно правителство. Елементарен сценарий, съшит с бели конци, но друго едва ли можем да очакваме от тях", коментира Петкова.
