Странна корекция в Закона за туризма може да докара на България главоболия с ЕК

На пръв поглед мотивите на вносителите звучат смислено - те обясняват, че прилагането на ЗОП не е подходящо, когато се прави национална туристическа реклама в такъв тип мрежи, защото на практика се налага да се използват посредници (тъй като големите онлайн платформи нямат навика да участват в конкурси по ЗОП. "Посредниците от своя страна често обвързват комисионните си с размера на рекламния бюджет, което намалява ефективността на националната туристическа реклама за наличния бюджет", посочват авторите на предложението. И обещават, че в името на прозрачността ресорният министър ще бъде задължен всеки месец да отчита свършената работа, като публикува справки за изразходваните средства и за гледаемостта на излъчените в нета клипове и видеа.

България очаква 460 000 полски туристи през лятото

България очаква да посрещне това лято около 460 000 полски туристи. Има ръст на заявените полети, като на този етап повечето са за Лети...

Прочети повече

Депутатите всъщност са направили "копи-пейст" на проекта на Министерството на туризма, който вече бе обсъждан в парламента в края на 2022 г., но не стигна до гласуване. С него МТ поиска използването на платени услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, включително в социалните медии, да бъде изключено от обхвата на ЗОП, за да се пестят време и средства.

Още при първия опит обаче идеята за прескачане на ЗОП удари на камък. Министерството на финансите възрази с ясни аргументи - заобикалянето на състезателните процедури в България е проблем, за който вече имаме вдигнат "жълт картон" от Европейската комисия, и всъщност трябва да премахваме изключенията, не да отваряме нови вратички за тях. Такова спорно изключение действа от години за харченето на бюджетите на държавните ведомства за обява и реклами в електронните медии - телевизии и радиа не се състезават в обществени поръчки, а възложителите решават с кои да сключат договори и за какви суми. Обяснението е, че аудиовизуалните медийни услуги са предмет на специални еврорегулации и затова няма проблем.

Сега се предлага разширяване на тази практика за директно възлагане, като прави впечатление, че под проекта са се подписали в безпрецедентно единодушие народни представители от всички парламентарни групи. Прави впечатление също, че от туристическия бранш са обидени, че никой не ги е питал какво мислят за предложените промени. "Не за първи път се предприемат доста неумели стъпки по отношение на туристическия бизнес. Предложението може и да е добро, но не е съгласувано с нас, освен това липсва контекст, необходима е и цялостна промяна на стратегията“, коментира пред Economic.bg Полина Карастоянова, председател на Националния борд по туризъм. 

В отрицателното си становище МФ посочва, че ЕК и без друго е взела България на прицел като нарушител на еврозаконодателството заради "вратички" за неприлагане на ЗОП. Именно за да не се стигне до последната фаза на наказателната процедура - предаване на казуса в Съда на ЕС, служебното правителство е подготвило промени в Закона за обществените поръчки, които трябва да премахнат неразрешените изключения. Проектът засяга три групи дейности, които сега се възлагат без търг или конкурс: закупуване на дефицитни лекарства (отнася се само за частните болници, държавните и общинските са длъжни да прилагат ЗОП); изграждане и поддръжка на гранични съоръжения (като оградата по границата с Турция); залесяване и добив на дървесина в горските територии. Не е тайна, че около всички тези дейности, възлагани без обществени поръчки, витаят съмнения за корупция и налагане на лобистки интереси, а често избухват и скандали за начина, по който се харчат публични ресурси.

Криза за сезонни работници по морето

Криза за сезонни работници по Черноморието и тази година. Въпреки увеличението на заплатите, свободни позиции има, а обучени кадри - не...

Прочети повече

От МФ отбелязват, че е недопустимо с един закон да се премахват изключения, а с друг - да се създават нови възможности за финтиране на ЗОП. Изпълнителната власт изтъква още, че България е поела ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, да намали използването на процедури на договаряне без обявление, както и на дела на поръчките, възложени след получена една оферта.

Засега не е ясно как депутатите ще реагират на забележките и критиките и как ще приключи поредният междуинституционален сблъсък на мнения. Проектът още не е разпределен за разглеждане по комисиите в НС.