Със законови промени: Зърнари прибират земята на собственици и малки фермери

Документът е изготвен в земеделското министерство, от екипа на Кирил Вътев, пише "Лекс". Заради спорните текстове обаче, не е минал през обществено обсъждане, алармират замеделци. Промените в Закона са внесени от група депутати - Десислава Танева, Мария Белова, Ирена Димова и Георги Станков от ГЕРБ; Свилен Трифонов, Христо Даскалов, Татяна Султанова-Сивева, Росен Костурков и Стоян Иванов от ПП-ДБ; Димитър Аврамов от ДПС.

Още: Имате земеделска земя - ако не внимавате, губите повече пари, отколкото мислите

Картината: еднопосочна или пъстра?

Според проекта до 1/3 от едно землище и частните имоти в него да могат да се разпределят административно на земеделци, които нито са собственици, нито са сключили договор за ползване със собствениците на тези имоти (предложени промени в чл. 37в – б. р.). Според някои земеделци това означава, че стопаните няма да могат да упражняват правото си на собственост. Няма да могат също да договарят изгодни ренти - арендаторите няма да искат да го правят, тъй като държавата им дава право да обработват земята и без договор със собственика.

Същото се отнася и до по-малките земеделски стопани и фермери, които не желаят да влизат в договорки за разпределение на масиви за ползване с по-големите местни арендатори. На базата на служебни разпределения, те ще бъдат изместени от земите, които обработват като собственици или ползватели по договор и ще бъдат изпратени насила да обработват чужди ниви по покрайнините на землището. 

Според юристи тези текстове противоречат на Конституцията, която постановява, че частната собственост е неприкосновена.

СНИМКА: iStock

Вносителите обаче поясняват, че с промените в чл. 37в предлагат споразумението, което се сключва между ползватели, да влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от ползвателите, допуснати за участие в процедурата, и при условие че обхваща не по-малко от 2/3 от площта в съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване.

Още: Къде земеделската земя в България носи най-много пари?

За останалата 1/3 от ползвателите, които не са подписали споразумението, се изготвя служебно разпределение на масивите в останалата 1/3 от площта, определена за създаване на масивите за ползване. За целта ще се спазва действащия ред - правото за ползване на отделния масив да се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива. Заповедта за формиране на масиви ще може да се обжалва пред районния съд. По този начин ще се прекрати практиката, при която един или няколко от ползвателите не желаят да подпишат изготвеното от десетки участници споразумение за уедрено ползване на имотите в съответно землище или го оспорват по административен и съдебен ред, което води до спиране на процедурата или до несигурност в ползването на имотите.

С промени в закона се съкращават и сроковете за деклариране договорите за наем и аренда пред службите по земеделие. Сега действащите правила фиксират този срок на 31 юли. Според новите предложения той трябва да изтече на 30 юни.

Според вносителите целта на промяната е да се осигури възможност общинските служби да регистрират представените договори за наем и аренда преди края на сроковете за подаване на заявления за участие в процедурата по формиране на масиви за ползване.

Юристи сочат, че ако предложените текстове се приемат, хиляди земеделци няма да успеят да сключат навреме договори за ползване на земя и да ги декларират. Това може да ги лиши от европейски и национални субсидии.

Още: НС прие промени в Закона за подпомагане на земеделските производители

Спорни са и предложенията за нови текстове, които занапред ще ограничават кръга от лицата, които ще имат право да участват в търгове за отдаване под наем и аренда на земи от държавния поземлен фонд. Чрез ограничаването на кръга от фермери, които могат да участват в тези търгове, се ограничава значително и възможността държавата да получи най-добрата наемна цена, въпреки че според Закона за собствеността, тя е длъжна да управлява с грижата на добър стопанин. Предложението е тази земя да не се отдава на земеделеца, предложил най-добра цена, а на този, който е с постоянен адрес на територията на съответната община и обещава да отглежда определени култури. Така освен че ежегодно загубите за бюджета може да възлизат на милиони левове, не са предвидени и механизми за контрол дали спечелилия с преференции търга спазва ангажимента си.

Вносителите обаче са категорични, че предложените промени са свързани изцяло с предложения, направени от браншовите организации, участвали в Консултативния съвет по поземлени отношения и комасация, във връзка с констатирани в практиката проблеми.

Те предвиждат отдаването под наем или аренда на имоти от държавния поземлен фонд по реда на чл. 24а, ал. 1 да се извършва само чрез търг. Те мотивират промяната с допуска до участие в тези търгове само на местни стопани, за да стимулират развитието на чувствителни сектори като отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни полски култури, многогодишни фуражни култури, както и на стопани, които са сертифицирани за биологично производство.

Заради това предвиждат имотите от държавния поземлен фонд да се отдават под наем или аренда на физически лица, кооперации, еднолични търговци и юридически лица, които имат постоянен адрес или са регистрирани на територията на общината, в която се намират имотите, обект на търга.

Още: Обсебва ли се масово по законен път земеделска земя в България?

Търговете според проекта ще се провеждат на две тръжни сесии.

Поясняват, че променят реда за разпределение на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Разпределението ще се извършва от комисия с участието на кмета на селото или кметският наместник и представители на общинската администрация, общинската служба по земеделие, областната дирекция „Земеделие“ и областната дирекция по безопасност на храните.

С цел публичност при разпределението на имотите е предвидено на заседанията на комисията да присъстват заявителите. Имотите се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните животни.

Договорът се сключва след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния и общинския поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината. Минималният им срок е 5 календарни години.

Терените, останали свободни след разпределението, може да се отдават под наем на търг за 1 г. само на собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в системата на БАБХ.

Още: Протестите: Интереси за милиони в земеделието