Премиерът Румен Радев обяви на 19 юни, че България ще блокира 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Русия не само заради включването в него на руския патриарх Кирил. От Брюксел, където участваше в срещата на евролидерите, министър-председателят обвърза ветото със санкционирането на съоснователя на "Лукойл" Вагит Алекперов. Мотивите зад отказа на правителството да не приема наказателните мерки в настоящия им вид са, че компанията на руско-азерския олигарх е предявила иск за 3 милиарда евро от България. Трябва ли обаче да се притеснява кабинетът, след като Алекперов на практика се оттегли от управлението на "Лукойл"?
"Не става въпрос само за патриарх Кирил – това засяга и нашата енергетика, защото в обхвата на физическите лица е и Вагит Алекперов, подаден като съсобственик на „Лукойл“. А това е човекът, който положи много ресурси и усилия ние да имаме една от най-модерните рафинерии в Европа. Имайки предвид, че „Лукойл“ предяви арбитраж за 3 милиарда към България, няма да допуснем точно на Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака", аргументира се Радев. "Ние просто няма да пуснем санкциите в такъв вид".
Алекперов беше президент на "Лукойл" от 1993 до 2022 г. Той е един от най-богатите руснаци. Санкциониран е от Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия, но не и от ЕС.
Вагит Алекперов подаде оставка като президент и изпълнителен директор още преди четири години
Милиардерът всъщност подаде оставка като президент и главен изпълнителен директор на „Лукойл“ през април 2022 г., за да предпази компанията от международни санкции вследствие на войната на Русия в Украйна. Според официалния сайт на "Лукойл" 75-годишният Алекперов, който е в добри отношения с Владимир Путин, към 31 март 2022 г. притежава и разполага с право на глас върху 3,12% от акциите на ПАО „ЛУКОЙЛ“. Вагит Алекперов е също така бенефициент (включително чрез семейни тръстове или инвестиционни фондове) на 5,43% от акциите на ПАО „ЛУКОЙЛ“, по отношение на които няма право на глас. Следователно той не е контролиращ акционер, пише в официалната позиция за оттеглянето на милиардера от борда.
Санкциите, наложени на Алекперов, чието лично състояние по-рано е било оценявано на 20 млрд. долара, вероятно са затруднили изпълнението на задълженията му като президент на компанията.
Снимка: Getty Images
Той е бивш работник на нефтена платформа, роден в столицата на Азербайджан - Баку, който се издигна до поста заместник-министър на нефта и газа на Съветския съюз, а по-късно се превърна в един от най-богатите хора в постсъветска Русия. След разпадането на СССР пое контрола над три големи държавни нефтени находища и създаде „Лукойл“ – втората по големина нефтена компания в Русия след „Роснефт“ и най-голямата, която не е държавна.
Той често е бил заснеман заедно с Путин и беше сред голяма група олигарси, които бяха привикани в Кремъл през февруари 2022 г., в дните преди нахлуването на армията в Украйна.
GLOBSEC настоява ЕС да санкционира Вагит Алекперов "сега"
През март тази година GLOBSEC - водещ независим глобален аналитичен център със седалища в Брюксел и Братислава, който се ангажира с подобряването на сигурността, просперитета и устойчивостта в Европа и по света, - излезе със статия, в която се представят аргументи защо ЕС трябва да санкционира Алекперов, и то още сега.
Докато Европейският съюз подготвя поредния си пакет от санкции срещу Русия, един очевиден пропуск заплашва да подкопае усилията на блока - продължаващата дейност на обширната мрежа от бензиностанции на „Лукойл“ в цяла Европа. От Белгия до България бензиностанциите и рафинериите на „Лукойл“ остават ключов източник на приходи за Кремъл, като насочват милиарди към руската военна икономика, дори когато други сектори са подложени на тежки ограничения, пише тинк танкът.
„Лукойл“ може и да не е държавна на хартия, но връзките ѝ с Кремъл са неоспорими. Алекперов е дългогодишен съюзник на Владимир Путин, а европейските ѝ дъщерни дружества се контролират чрез лабиринт от регистрирани в Швейцария юридически лица като „Литаско“. Въпреки опитите да продаде европейските си активи на западни фирми, американските власти досега са блокирали такива сделки, като ги разглеждат като едва прикрити опити за заобикаляне на санкциите, добавят от тръста.
Още: Радев е троянският кон в ЕС: Атанас Атанасов за Големия брат и комсомолците във властта
Само в Белгия „Лукойл“ управлява близо 250 бензиностанции и два терминала за съхранение, като притежава 45% дял в рафинерията „Зеланд“ в Нидерландия. Тези активи не са просто търговски предприятия - те са стратегически инструменти за Москва, генериращи печалби, които се връщат в Русия чрез дивиденти, данъци и реинвестиции, което пряко подкопава санкциите на ЕС, мотивират се от GLOBSEC.
Снимка: Getty Images/Guliver
Мрежите на компанията в Белгия и Нидерландия са част от по-широкото ѝ присъствие в Европа, което включва рафинерии в Румъния и България, като всички те продължават да доставят гориво и средства за руската военна машина, смята тръстът. И все пак, докато ЕС е насочил мерките си срещу „Роснефт“ и „Газпром“, европейските бензиностанции на „Лукойл“ до голяма степен са избегнали преките санкции. Тази пролука позволява на Кремъл да неутрализира икономическия натиск, като използва европейските потребители, за да напълни военната си каса.
Моралните и стратегическите аргументи за включването на европейската мрежа на „Лукойл“ в следващия пакет от санкции са неопровержими, твърдят от аналитичния център и дават примери как ЕС може да действа:
- Замразяване на активи и забрана на трансакции: Незабавното замразяване на активи и забраната на трансакции биха нарушили способността на „Лукойл“ да функционира или да репатрира печалби в Русия, като по този начин биха прекъснали ключов източник на приходи.
- Задължително изтегляне на инвестициите: Да се изисква от „Лукойл“ да продаде европейските си активи на неруски субекти в рамките на строг срок, като постъпленията се задържат в ескроу сметка, за да се предотврати препращането им.
- Отмяна на лицензите за дейност: Да се затворят бензиностанциите и рафинериите под марката „Лукойл“ и да се заменят с алтернативни доставчици, за да се гарантира стабилността на пазара.
- Провеждане на кампания за осведомяване на потребителите: Информиране на европейските потребители за връзката между покупките на продукти на „Лукойл“ и финансирането на руската война, насърчаване на бойкоти и подкрепа за алтернативни доставчици. Това би създало пазарен натиск за намаляване на търсенето на продуктите на „Лукойл“.
- Координация с партньорите: Сътрудничество със САЩ, Обединеното кралство и Швейцария, за да се попречи на „Лукойл“ да пренасочва дейността си през трети държави или фиктивни дружества.
ЕС трябва също така да избегне създаването на парадоксални резултати – като например налагане на ограничения върху „Лукойл“ в Европа, само за да се види как компанията разширява продажбите си на азербайджански петрол обратно на пазара на ЕС, подкопавайки самите санкции, предназначени да изолират Русия, добавят от тръста.
Някои твърдят, че налагането на санкции срещу „Лукойл“ крие риск от недостиг на гориво или скок на цените, особено в страни като Унгария и Словакия. Тези рискове обаче могат да бъдат овладени чрез временни субсидии, ускорено одобряване на алтернативни доставчици и използване на стратегически резерви. Дългосрочните ползи – отслабване на военната икономика на Русия и укрепване на европейската енергийна сигурност – далеч надвишават краткосрочните предизвикателства, гласи оценката на аналитичния център.
Експертите твърдят, че на карта е поставена достоверността на ЕС. Ако Брюксел наистина има намерение да прекъсне финансирането на Русия, той не може да допусне европейската мрежа на „Лукойл“ да остане пропуск в санкциите. Времето за половинчати мерки отмина. Включването на бензиностанциите на „Лукойл“ в следващия пакет от санкции не е просто политически избор – това е морален и стратегически императив, категорични са анализаторите от GLOBSEC.
Още: "От кухнята на ЕС": Какво има в 21-вия пакет санкции срещу Русия, че България се противи?
Все пак България вероятно се притеснява сериозно от заплахата от "Лукойл", за която заговори в началото на юни вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Александър Пулев. Тогава той обяви, че разполага с "поверителна информация" - че към момента има "иск, арбитражен спор от страна на собственика на активите на "Лукойл" в България - "Литаско". "Нашата държава е изправена пред угрозата да плати 3 млрд. евро за 30 секунди в зала и в комисия", добави той. Причината за тези думи - бързата законова поправка от миналия парламент, с която управляващите разшириха правомощията на държавния особен управител, позволявайки му да управлява и дори да продаде бизнеса на компанията у нас, уж по немски модел.
