Сблъсъкът на четиритонна ракетна степен на SpaceX с Луната се оказа не само необичайно космическо събитие, но и уникален научен експеримент. Експерти от Института за космически изследвания на Руската академия на науките и Московския институт по физика и технологии обясниха пред кореспондент на Science защо подобни събития е практически невъзможно да се възпроизведат изкуствено и какви нови данни могат да получат изследователите сега.
Ударът на ракетата SpaceX на Луната
След повече от година неконтролиран полет в космоса, втората степен на ракетата Falcon 9, използвана за изстрелването на лунната мисия на Firefly Aerospace, се сблъска с лунната повърхност. НАСА изчислява, че ударът би създал кратер с диаметър приблизително 18 метра и би вдигнал облак лунен прах. Както обаче отбелязват експерти, интервюирани от Science, подобно събитие е значимо не само по себе си.
Прочетете също: Какво видяха учените, когато неуправляемата ракета на SpaceX се разби в Луната
Според Нейтън Айсмонт, водещ изследовател в отдела „Космична динамика и математическа обработка на информация“ в Руския институт за космически изследвания (ИКИ) , изследователите са получили рядката възможност да проведат практически завършен експеримент.
"Лунните изследователи имаха късмет. Те получиха възможността да получат нови експериментални данни за изучаване на характеристиките на лунната почва и лунния прах, напълно безплатно. Размерът на кратера също е фактор за характеристиките на почвата. Те също така имаха време да се подготвят предварително за експеримента", казва Нейтън Айсмонт.
Махди Ахлумади, доцент в катедра „Теоретична механика“ в Московския институт по физика и технологии, е съгласен с тази оценка. Той заявява, че подобни събития са изключително редки именно защото учените знаят предварително почти всички параметри на удара.
"Това е дар за науката. Постигнахме рядък експеримент с точно известна маса на обекта, скорост на сблъсък и изчислена траектория", казва Махди Ахлумади.
Прочетете също: Учени: Степен от ракета на SpaceX се разби в Луната, вероятно оставяйки нов кратер
Според експерта, подобно въздействие позволява едновременното решаване на няколко научни задачи. Първо, сблъсъкът ефективно действа като изкуствено създаден трус на Луната. Ако наблизо има сеизмични инструменти, учените могат да определят структурата и плътността на горните слоеве на лунната кора.
Второ, ударът изхвърля облак от прах и почва в космоса. Орбиталните апарати могат да анализират спектралния му състав и да определят химичните свойства на скалите, които преди това са се намирали под лунната повърхност.
Накрая, изследователите ще могат да сравнят изображения на района преди и след удара и да изучат прясна почва, която все още не е била изложена на космическата среда. Според Нейтън Айсмонт, подобни експерименти многократно са били от полза за космическата наука.
„Имаше и предварително планирани удари на космически кораби върху лунната повърхност. Те помогнаха в подготовката на човешки експедиции до Луната“, спомня си ученият.
И двамата експерти отбелязват, че настоящият сблъсък не бива да се разглежда като желателен сценарий за бъдещи мисии. Според Ахлумади, единичен подобен удар на практика не би оказал никакво въздействие върху Луната, но рязкото увеличение на изстрелванията може да създаде нови рискове за научните изследвания и бъдещите безпилотни станции. Айсмонт също така смята, че инцидентът вероятно ще послужи като важен урок за глобалното изследване на космоса.
„Вярвам, че последното събитие ще бъде изключение и урок. Непланираните удари върху лунната повърхност ще бъдат напълно избегнати, което ще ги доведе до извънредно положение“, заключи експертът.
Ето защо, според експерти, настоящият инцидент се е превърнал едновременно в ценен научен експеримент и напомняне, че докато човечеството изследва Луната, ще бъде необходимо да планира предварително съдбата на своите космически кораби, дори след като мисиите им приключат.
Катастрофата на SpaceX може да причини земетресение на Луната: Има ли опасност за Земята
