България е дала да се разбере, че се противопоставя на някои части от 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, твърдят двама дипломати от блока, запознати с информацията и цитирани от Politico. Брюкселското издание към момента не предоставя повече информация, но външният ни министър Велислава Петрова-Чамова коментира темата и на практика потвърди - по думите ѝ, страната ни се противопоставя на включването на руския патриарх Кирил в черния списък на ЕС.
Това, каза министърът, са "символни" наказателни мерки без икономически ефект и можели да бъдат "контрапродуктивни", защото "създават среда, в която да се води антиевропейска пропаганда", стъпваща на това, че "Европа има вмешателство в църковните дела".
Още: България е против част от новите санкции на ЕС срещу Русия
От думите ѝ стана ясно също, че в пакета от санкции на ЕС има и "редица елементи, които страната ни не подкрепя" - те са свързани, "от една страна, с енергийна линия, така че да се осигури енергийната стабилност на страната", добави Петрова-Чамова. И беше категорична: "Българската позиция е доста ясна - ние подкрепяме санкции, които имат икономически ефект, но не ощетяват държавите повече, отколкото държавата, която води войната".
Думите са доста интересни предвид изявлението на топ дипломата на ЕС Кая Калас по-рано този месец, че западните санкции, наложени във връзка с войната в Украйна, вече са стрували на Русия между 1,2 и 1,5 трилиона долара.
Какви са икономическите санкции в 21-вия пакет?
Европейската комисия предложи на 9 юни нов кръг от санкции срещу Русия, насочени към продажбите на петрол, „сенчестия флот“, банките, фирмите за криптовалути, металите, рибните продукти и дори срещу войниците, участвали в пълномащабната инвазия в Украйна, наредена от диктатора Владимир Путин през февруари 2022 г. Предложението бе представено от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в период, в който стопанинът на Кремъл е притиснат да преговаря добросъвестно за мир в Украйна на фона на влошената ситуация с руската икономика и с отстъплението на фронта.
Our sanctions are working.
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) June 9, 2026
They are weakening the economic foundations of Russia’s war effort.
Today we double down.
With a 21st package.
Covering energy, banks & crypto, trade including fisheries and visa for Russian soldiers ↓ https://t.co/fTIkATOSfN
Още: ЕК предложи нови санкции: Който се е бил за Путин, няма да може да влиза в ЕС (ВИДЕО)
Основният елемент в пакета, който отговаря на етикета "енергиен", е таванът на цените на руския петрол, който ЕС, съвместно с Г-7 и Австралия, прилага от декември 2022 г. Миналата година механизмът беше динамизиран, като таванът бе определен на 15% под средната цена. Въпреки това сътресенията, предизвикани от блокадата в Ормузкия проток, изтласкаха цената на руския петрол „Уралс“ до 87 долара за барел в сравнение с 58 долара за барел през февруари. Това означава, че ако ЕС пристъпи към планирания преглед на 15 юли, таванът ще бъде коригиран в посока нагоре и в резултат на това ще предостави на Москва временното облекчение, което тя желае. Комисията предлага преразглеждането да бъде отложено до януари 2027 г., а ценовият таван да остане в сегашния си размер - 44,10 долара за барел.
Заради противопоставянето на Гърция и Малта в пакета явно не попада планът на Фон дер Лайен за пълна забрана на всички морски услуги за руския флот, включително застраховане, корабоплаване и регистриране на кораби.
Комисията обаче предлага да включи в черния списък 30 кораба от „сенчестия флот“, който Москва използва, за да заобикаля ограниченията. Нефтените танкери са в тревожно занемарено състояние и се считат за риск както за сигурността, така и за околната среда в Европа. На повече от 600 от тези кораби вече е бил отказан достъп до пристанища и услуги в ЕС. Други кораби и инфраструктура - като пристанища и рафинерии, които подпомагат дейността на „сенчестия флот“, също ще бъдат включени в черния списък, заяви Фон дер Лайен.
А по-рано през юни се спекулираше в престижни европейски медии, че наказателни мерки може да има и срещу енергийните гиганти "Лукойл" и "Роснефт": ЕС удря "Лукойл" в новия пакет от санкции срещу Русия.
Проектът на 21-вия пакет е насочен още към 31 руски банки, както и към 20 фирми за криптовалути, платформи и търговци на петрол извън Русия, обвинени в подпомагане на Москва да заобикаля ограниченията. "За първи път ще въведем възможността за пълна забрана на услугите, свързани с криптоактиви, за трети държави. Това ще действа като силен възпиращ фактор за държавите, в които се намират платформи, помагащи на Русия да заобикаля нашите санкции", обяви вече Фон дер Лайен.
EU’s von der Leyen on Russia sanctions:
— Clash Report (@clashreport) June 9, 2026
For the first time, we will introduce the possibility of a full third-country ban for crypto asset services.
It will act as a strong deterrent for countries hosting platforms that help Russia evade our sanctions. pic.twitter.com/XwCNXGXZ7Y
Предвижда се още забрана на износа на различни метали, сплави и компоненти, използвани в отбранителния сектор. За първи път се засяга и вносът на определени рибни продукти от Русия.
Наказателните мерки срещу патриарх Кирил и руските военни
Ключова тема във връзка с 21-вия пакет санкции е потенциалното включване в списъка на главата на Руската православна църква патриарх Кирил. ЕС за първи път се опита да го вкара в черния списък през 2022 г., като го обвини, че подкрепя пълномащабната инвазия в Украйна на диктатора Владимир Путин и разпространява пропаганда. Само че тогава Унгария, под ръководството на всеизвестния изпълнител на руски поръчки в ЕС Виктор Орбан, блокира тази стъпка, наричайки я въпрос на религиозна свобода.
Брюксел сега се надява, че наследникът на Орбан - Петер Мадяр от партия "Тиса" - ще позволи това решение. Самият той даде зелена светлина в тази посока: Орбан вече не може да го спаси: Унгария на Мадяр вкарва руския патриарх в черния списък на ЕС.
Думите на Велислава Петрова-Чамова обаче означават, че в ЕС има нов защитник на патриарх Кирил - България. Страната ни досега е заемала предпазлива позиция по въпроси, свързани с Руската православна църква и нейния лидер - и при предишни обсъждания на санкции срещу него тя изразяваше резерви и излагаше мотиви за защита на религиозната свобода.
Снимка: Kremlin.ru
Трябва да се отбележи, че от всички български митрополити единствено Наум Русенски е изразил официална позиция, в която се присъединява към Вселенския патриарх Вартоломей, осъдил руското въздушно нападение срещу Киевско-Печорската лавра в Киев от 15 юни: Ето как Путин и Русия пазят Православието: Пламъци и черен дим в Киевско-Печорската лавра (ВИДЕО и СНИМКИ).
Ключов елемент в предложението по 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Москва е отказът за достъп до Шенгенското пространство на руски войници, които са служили във войната на Путин срещу Украйна. Това е инициатива, която Естония предложи по-рано тази година и която оттогава получи подкрепата на други държави. „Европа остава недостъпна за всеки, който е участвал в нахлуването в Украйна, толкова е просто“, заяви Фон дер Лайен.
EU’s von der Leyen on Russia:
— Clash Report (@clashreport) June 9, 2026
We propose for the first time to ban from entry into the European Union anyone who has served in the Russian armed forces since the beginning of the war.
Europe stays off limits for anyone who has participated in the invasion of Ukraine. As simple… pic.twitter.com/k0Fqu1Q1il
Одобряването на санкциите изисква единодушие от страна на 27-те държави членки. Целта на ЕС е пакетът да бъде приет до края на юли.
Още: Първи тест за Радев в ЕС: Избистря се 21-вият пакет от санкции срещу Русия
