БАН предлага: Студентите с декларация да не емигрират, учениците с орязана ваканция

Документът ще бъде представен и обсъден с новото правителство, съобщи председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров пред Монитор.

БАН празнува 145-ти рожден ден

Убеден съм, че докато я има Българската академия на науките, ще я има и българската нация. Това каза служебният премиер Георги Близна...

Прочети повече

Според учените и експертите в страната ни трябва да бъде поощрен двудетният модел на семейство. В момента българските майки и татковци масово имат само по едно дете. Според учените трябва да се създадат и нови критерии и диференциран подход за разпределение на детските надбавки и семейни помощи. Контролът върху раздаването им трябва да се засили, а средствата да са вързани с успеха на хлапетата в училище. Документът предлага още детски надбавки да има само за децата до 16-годишна възраст.

Според учените от БАН трябва да се разработят и специализирани програми за повишаване на сексуалната култура на учениците и прилагане на семейното планиране при младите българи. В доктрината е отредено и специално място на образованието.

Основен проблем е непрекъснато намаляващият интерес на децата към ученето. Затова от БАН предлагат учебната програма в училище да се разчупи и поне веднъж в седмицата децата да излизат от класната стая. Идеята е уроците да са по-интересни и да се провеждат на открито – във фабрики, университети, научни институти и др. Учените виждат решение и в извънкласните занимания като викторини, фестивали, кръжоци, състезания.

В документа е записано и да се увеличат часовете по математика в училище. „Силното намаляване на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България”, пише в документа. Идеята е увеличението на часовете по математика да е за сметка на ваканцията през лятото която според учените е неоправдано дълга. „По-продължителната лятна ваканция е била необходимост, когато учениците масово са участвали в прибирането на селскостопанската реколта. Тази необходимост днес не е толкова силна и положението трябва да се коригира”, пише още в доктрината на БАН.

Робот на БАН за ин витро процедури получи златен медал

Робот за ин витро процедури, разработен в Института по механика в БАН, получи златен медал на Пловдивския технически панаир през минала...

Прочети повече

Учебната година у нас като брой учебни дни е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 - за учениците от пети до осми клас, и 160 - за хлапетата в началните класове. В Дания и Италия учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия – 190.

Студентите да подписват договори, че ще останат България, след като завършат университет. Това пък е друго предложение от стратегията.

Става дума най-вече за студентите по медицина, педагогика и инженерни науки, обясни акад. Стефан Воденичаров. В момента страната ни инвестира в скъпото обучение на лекарите, но по-голямата част от тях избират да се реализират зад граница. Идеята да се подписват договори от типа „държава – дипломиращи се младежи” е с цел да се спре изтичането на мозъци и да се избегне кризата за лекари учители и инженери, която се задава. За целта обаче държавата трябва да осигури и заслужените условия за качествено обучение и заплащане на тези специалисти.

Висшето образование губи своята актуалност в рамките на 5 - 10 години, пише още в документа на БАН. Знанията, получени от университета, изветряват с времето, затова младите специалисти в областта най-вече на високите технологии могат да се натъкнат в ежедневната си работа на проблеми, които не са учили по време на лекции. Затова единственият начин младият специалист да е в „крак с времето” и да има успешна кариера е да не спира да учи и да се квалифицира дори и след завършването на висшето си образование.

Създават интернет платформа за средновековна история в помощ на учениците

Учените от Кирило-Методиевския център при БАН създават интернет платформа, която ще бъде в помощ на тези, които изучават средновековна ...

Прочети повече

Според учените от БАН един от големите ни проблеми е, че образованието вече не е приоритет за голяма част от обществото. „Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” от децата”, пише в документа.