България е на финала на завършването на мащабната STEM трансформация в образованието, която се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост, като над 2000 училища и центрове за специална образователна подкрепа в страната вече са изградили изцяло нови STEM центрове.
Скоро всяко българско училище трябва да има STEM кабинет. В тези пространства учениците ще имат възможност да прилагат знанията си на практика – да експериментират, да изследват и да работят в реална среда.
На фона на катастрофалните резултати от изследването PISA обаче, от които стана ясно, че България е на последно място в ЕС по представяне по природни науки, математика и четене, се появиха критики, че финансирането на подобни инициативи на практика не повишава качеството на образованието.
"Добрият учител може и в празна стая, ако има насреща си адекватно общество"
"Толкова е обезсърчително, когато си в системата, когато виждаш колко пари се изсипват за СТЕМ кабинети, обучения, "иновации", а в същото време излизат все по-умопомрачителни резултати от PISA. Бъркаме нещо на много дълбоко ниво и вместо да се фокусираме там, гледаме отново към горките учебни програми. Към нови пари за учебници, към нови пари за кабинети", пише столичният преподавател Десислава Миленкова.
"Добрият учител може и в празна стая, добрият учител може и само с тебешир... Но ако има насреща си адекватно общество, адекватни родители. Ако има спокойствие, човечност. Как един човек в постоянен стрес да бъде добър и спокоен учител, уверен в своите сили. С постоянни промени няма как да сме успешни. Министерство на образованието и науката, моля, крайно време е фокусът да е върху човещина и уважение към учителите, а не към стресиращи постоянни промени, които сипят една след друга", призова тя.
Бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов също беше силно критичен.
"За 37 години образоваността на българите така и не стана политически приоритет на нито една политическа сила. И не, това, дето ценим образованието, повишаваме заплатите на учителите и строим с бригадирски ентусиазъм STEM кабинети, не се брои. Сега България е стресната. На дъното сме, ужас, Турция ни изпревари. Ще минат няколко дни, ще се върне ученическият отбор по биология със златен медал от олимпиадата в Ереван, ще ни обхване див възторг и така - до следващата PISA", коментира той.
Наскоро преподавателят Росица Бакалова заяви, че според нея "огромни пари се въртят в едни министерства чрез така наречената дигитализация на училищата, изграждане на СТЕМ центрове и оборудване на кабинети".
Още: Системата възпроизвежда материал, а не мислене: PISA 2026 отново разголи проблемите в училище
"Училищата се радват, защото все пак получават техника, обновяване на класни стаи, мебели и т. н. Но... Целият този ентусиазъм не може да промени катастрофата в средното образование, защото тя е заложена чрез делегираните бюджети, учебните програми, липсата на дисциплина, отвратително написани учебници и университети, които приемат с тройки и раздават дипломи срещи заплатени семестри", написа тя.
"Учителският състав като качество също лети надолу, защото каквото е населението, такива са му и учителите. В момента някакво ниво все още се държи от преподавателите между 43 и 65 годишна възраст. Друг въпрос е, че един преподавател в съвременни условия може да е адекватен докъм 57-та си година. Приобщаващото образование е пародия, а работата с деца със СОП масово е неефективна, поради десетки причини. Вече е изградена паралелна образователна система на части уроци и школи и тя генерира сериозни доходи, така че никой няма волята да я разтури, тъй като лобито по министерствата е сериозно. Професионалните гимназии получават сладки пари не само от МОН, но и от различните ми истерства, към които са зачислени. Но какво "произвеждат" като кадри, виждаме всички. Всичко това обаче устройва властта, която и да е тя, и поради това никой няма да рсзтури седя ката, започнала още от Тройната коалиция и продължаваща до безкрай. За сметка на учениците, родителите и на цялата територия", коментира още Бакалова.
"STEM не е кабинети и техника, а подход"
Мнение за STEM подхода на българското образование е изразявала и Асенка Христова, основател и изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието.
"STEM не е кабинети и техника. STEM e образователен подход, който цели да развие уменията на учениците за интердисциплинарно сътрудничество, системно мислене, провеждане на изследвания, проектна работа, комуникация, креативност, продуктивност, следване на ясни етични ценности и решаване на проблеми по най-подходящия начин. Колкото и пари да се налеят в кабинети и техника, реализирането на този образователен подход и развитието на тези умения няма да се случат ефективно, ако училищата нямат ясна теория на промяната и ясен стратегически подход как да постигнат истински STEM резултати, ясна представа откъде тръгват, какво правят и какво постигат", категорична е Христова.
Според нея за момента не изглежда да има национална визия как да се подкрепят училищата в този аспект.
"Но затова пък вече има училища (все още бели лястовици), чиито директори разбират добре истинския смисъл на STEM образованието и се опитват да се ориентират как да го постигнат по най-добрия възможен начин. Започвайки от данните, нужни за вземане на информирани решения", допълни тя.
"Силно вярвам, че българската образователна система ще се промени отдолу нагоре, а не обратното. Затова е толкова важно да се даде широка автономия на училищата и да се инвестира сериозно в училищното лидерство. Независимо от инвестициите в кабинети и техника, без автономия и силно училищно лидерство, промяната ще е трудна", смята Христова.
