С петиции не се решават правни въпроси - в момента "се уронва престижът" на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), защото се вдига "гюрултия до небесата, сякаш са изгонили от Платоновата академия най-добрите му ученици". С тези думи многоуважаваният проф. д.ю.н. Димитър Радев, който дълги години е част от висшето учебно заведение и е един от най-цитираните и изучавани български автори в нишата на общата теория на правото, държавното учение и правната философия, принизи "напъните" (по думите му) на ръководството на Юридическия факултет на УНСС да оспори заповеди на ректора проф. д-р Димитър Димитров за дисциплинарно уволнение на двама главни асистенти от катедра "Наказателноправни науки".
В УНСС се разрази скандал, след като ректорът реши да уволни преподавателите Петя Митрева и Пресиян Марков, за които от решение на Административния съд - София-град (АССГ), потвърдено от Върховния административен съд (ВАС), стана ясно, че са извършили големи нарушения по време на участието си в конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент" по наказателно право - твърдели са, че имат издадени научни трудове в момента на допускането им до конкурса, без всъщност да е имало такива. В същото време другият участник - гл. ас. д-р Стоян Стойков от УНСС - е отстранен по изключително спорен начин, след като първоначално е допуснат с абсолютно всички покрити критерии.
Пред Actualno.com проф. д.ю.н. Димитър Радев* (вижте по-долу цялата му богата биография) определя като "махленски караници" опитите на Разширен декански съвет на ЮФ да принудят ректора да отмени заповедите си, които, по думите му, са абсолютно негово право. Ръководството на факултета опита с позиция, която е основа на отворена петиция, да защити уволнените преподаватели, но проф. Радев, който е с десетилетна практика, е категоричен - има тенденциозно отношение към Стоян Стойков за сметка на останалите двама. Според него, за да се оцени стойността на един учен, се гледат написаните трудове, а уволнените преподаватели имат сборници в съавторство, за разлика от д-р Стойков, който е автор на монографии.
Професорът с мащабно научно творчество е категоричен: истината трябва да възтържествува.
Ето и цялото ни интервю с него:
Като човек с респектираща биография, много натрупан опит и познания за вътрешните процеси, бихме искали да Ви предоставим трибуна да кажете как Вие гледате на цялата ситуация с дисциплинарните уволнения на Петя Митрева и Пресиян Марков от УНСС, с вихрещата се петиция на Разширения декански съвет на ЮФ в подкрепа на уволнените - и каква е позицията Ви?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Този спор, според мен, не трябваше да излиза на публична дискусия. Все пак, това е академично заведение, юридически факултет и такива препирни, махленски караници и народняшки призиви за отмяна на заповедта не подхождат изобщо на духа на академизма, научната етика и правните норми. С петиция не се решават правни въпроси. Има си ред, по който това се извършва. Има си ред, по който тези теми, въпроси, противоречия, спорове се решават. Вдигнаха гюрултия до небесата, сякаш са изгонили от Платоновата академия най-добрите му ученици. Така че аз гледам с отвращение на тази караница.
Как оценявате решението на ректора проф. д-р Димитър Димитров да издаде заповед за дисциплинарни уволнения на Петя Митрева и Пресиян Марков? Може ли и трябва ли той да отменя тези заповеди под натиска на ръководството на ЮФ?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Ректорът е в правото си да издаде такава заповед, не говоря в конкретния случай само, а изобщо. Това е част от неговата управленска функция. Той разполага - казано на правен език - с такава дискреция. Ако е установил нарушения, не само може, но и трябва да издаде такава заповед. Ако той отмеии тази заповед, значи се е поддал на натиска, а все пак той е ректор, не е председател на селкооп. Ректор е голяма в институционално отношение длъжност, отговорна, висока академична и административна позиция и той не може да се поддава на олхократични призиви и напъни. Разбира се, преценката е негова, никой не трябва да се меси при решаването на този въпрос.
Двамата уволнени сами трябваше да се оттеглят, т. е. да си подадат оставките, а не да чакат ректорът да ги уволни. Ако аз бях на тяхно място, така бих постъпил.
Т. нар. „петиция“ няма правен смисъл. Петицията е била развита в Русия през 1905 г., впоследствие от словесна форма се преминава към комунистически метеж, известен в комунистическата историография като „Октомврийска революция“. Това са несериозни неща, показват неуважение към правото и към институциите, създават атмосфера на лошо възпитание сред студентите. Вместо преподавателите да възпитават студентите - и то по Право - те демонстрират какво е неправо. Петицията е едно правно нищо, една правна нула.
Вие знаете доста добре как се провеждат вътрешните конкурси за доцент и професор – какво Ви смути конкретно в този конкурс за доцент по наказателно право (който е обект на двете съдебни решения), в действията на участници и Научно жури?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Аз черпя информация от единствения меродавен източник - решението на Административния съд-София-град, потвърдено с решение на Върховния административен съд. Чел съм и двете решения, те бяха разпространени от засегнатата страна до всички колеги. Тук ще отбележа, че колегата Стойков изпрати съдебните актове единствено и само в рамките на факултета, не е занимавал публичната среда, т. е. от моя гледна точка е постъпил правомерно и академично издържано. Не е пускал и инициирал петиция против решението на т. нар. „научно жури“.
Колко важно е да има ново избрано Научно жури при подновяване на конкурса за доцент, защото съдът връща процедурата именно на този етап, а ректорът не приема вече два пъти решения на Факултетния съвет на ЮФ за избор на същото жури (с едно изключение)?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Трябва да има избрано ново научно жури поради три важни причини, според мен. Първо: съдът констатира, че научното жури е допуснало съществени нарушения, то не се е мотивирало, по-точно членовете му, защо са предпочели двамата избрани за сметка на Стойков. Второ, това жури е също засегнато от порока на съдебното решение. Ако сега повторно бъдат избрани, значи се нарушава самото решение на съда, все едно, че нищо не е станало. Трето, в случая, би трябвало да се приложи правилото, както е при съда: когато горната инстанция отмени един съдебен акт, връща делото на друг състав на същия съд. Но, подчертавам, на друг състав. Този принцип, това правило, тази аксиома трябва да се приложи и сега. Не са верни внушенията на някои, че уж имало само две формални нарушения при процедурата. Нарушенията не са две, а са шест и то съвсем не са формални, а съществени. Иначе съдът нямаше да отмени процедурата и да я върне до фазата на избор на ново жури. Ако имат съвест и академична етика, самите членове на това жури, ако бъдат повторно избрани, сами биха се оттеглили.
Познавате обстановката в УНСС – какви впечатления са оставили у Вас уволнените преподаватели (включително с трудовете си и преподавателската си дейност) и как тълкувате Вие нарушенията, допуснати от Петя Митрева и Пресиян Марков, описани в съдебните решения?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Не познавам добре уволнените преподаватели. За един учен, ако така може да се нарече някой, се съди по това, което е написал. Не е нужно лично да го познаваш. Информация се черпи от доста официални източници. Ученият се преценява според написаното от него, а не от това дали води кръжоци. Аз поне така съм възпитан, така знам и от старите професори от Софийския университет, с които съм контактувал. Аз съм възпитаник на Софийския университет.
А какви впечатления е оставил у Вас д-р Стоян Стойков? Смятате ли, че спрямо него ръководството на ЮФ проявява по-различно отношение, отколкото към уволнените преподаватели?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Според мен, в конкретния случай, Стойков играе по правилата, той е юрист, възпитаник е на УНСС, има нормално академично поведение и като гледам, е написал значително повече трудове от двамата „избрани“. Впрочем, не ми е известно толерираните от ръководството какво са написали като научна продукция. Аз знам професорите Филчев, Михайлов, например, които са ми преподавали, какво са написали. За тези двамата не ми е известно. Естествено, при създалата се кавга, Стойков е обявен, едва ли не, за „черната овца“ на факултета. Има тенденциозно отношение, субективизъм спрямо него.
„Впечатление“ не е точна дума. Ние сме във факултета не да правим впечатление, това не е кръчма или моден подиум, а да творим и да обучаваме, възпитаваме и култивираме определени качества у студентите - нормативно-дефинитивно мислене и нормативно-дефинитивно изразяване, култивиране на правилен правен език, коректност, академизъм, високи критерии. Ние сме университет, а не килийно училище. Ученият впечатлява чрез творбите си, ако има такива, защото има доста хорица, които почти нищо не са написали, но се държат така, сякаш са вечеряли с американския президент. От тази позиция, Стойков има потенциал, има и монографии, написал е нещо, не петиции, прокламации, сборник с нормативни актове, сборник с казуси или учебни помагала, а монографии. Смятам, че разбирате за какво става дума.
Има ли според Вас тук конфликт на интереси, нарушаващ баланса в академичната среда, както посочва гл. ас. д-р Стоян Стойков – т. е. ръководството на ЮФ да подкрепя едни свои преподаватели пред други?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: По начало във факултета цари едно „правило“. То гласи следното: не е важно какво работиш, т. е. какво си написал, а какво си отчел. Пак повтарям, за учения единственото мерило е какво е написал като монография. Подчертавам „монография“. Идва от гръцките думи „моно“ - сам или един, и „графо“ - пиша. Тоест в думата и понятието монография са вложени два смисъла: да е написана от едно лице и да засяга една тема. А тук започнаха да признават разни сборници, колективни „трудове“, брошурки, сборници от нормативни актове, коментари на закони, решаване на казуси и други книжки за монография. Това е извращение в науката. Това е принизяване на критериите. От тази гледна точка, Стойков има монографии.
Деканът на ЮФ проф. д-р Мирослав Димитров описва уволненията като „репресия“ и говори за необезпечени „стотици часове“ по основна правна дисциплина – как гледате на подобна позиция, точна ли е според Вас?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Кадровата политика на един факултет е задължение на ръководството на факултета. Така бих отговорил.
Според декана на ЮФ уволнените преподаватели са едни от най-дейните – с кръжоци по Наказателно право, с трениране на студентски отбори за състезания. Това обаче достатъчно ли е, за да не бъдат наложени наказания спрямо тях в случая на извършените нарушения?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Не се шегувайте - кръжоци и тренировки не са научна работа.
Смятате ли, че чрез своята инициатива с петицията органите, управляващи ЮФ на УНСС, спазват професионалната етика и не уронват престижа на УНСС, съгласно вътрешния правилник?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев: Естествено, че се уронва престижът на университета. Този спор не биваше да излиза извън факултета или университета. И аз съм крайно недоволен от много неща, но не вдигам шум. Написал съм 13 монографии, но не съм чул някой от ръководството да каже поне едно служебно „Благодаря“. Още малко повече от половин година съм във факултета и после напускам. На такива като мен им остана само едната чест и достойнство, на нищо не се надявам, затова трябва да се каже истината.
Римските юристи са казали: Нека светът погине, но истината да тържествува. Истината е най-важният принцип на живота, науката и метафизиката.
Кой е проф. д.ю.н. Димитър Радев?
Проф. д.ю.н. Димитър Радев е сред най-влиятелните, цитирани и изучавани български автори в нишата на общата теория на правото, държавното учение и правната философия. Роден е на 25 септември 1959 г. в София. Син е на известния български философ-професор по история на античната и средновековна философия Ради Радев. Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет през 1984 г. Научната си дейност започва в същия факултет, където защитава докторска дисертация през 1993 г. на тема „Принципът за разделението на властите като гаранция за правото“ и преподава от 1989 г. до 2001 г. Хабилитира се като доцент през 2001 г. в Юридическия факултет на УНСС, професор по право е от 2007 г.
От юни 2017 г. е доктор на юридическите науки с докторска дисертация на тема „Нормативизъм и институционализъм в правото“. Специализирал е в Австрия, Германия и Гърция. Има 13 издадени книги, една от които, „Онтология на правото“, е на гръцки език. Владее английски, немски и гръцки език.
Дипломиран юрист от Софийския университет, той посвещава кариерата си на изследване на нормативизма и институционализма, утвърждавайки се като професор по право и (вече бивш) ръководител на катедра „Публичноправни науки“ в УНСС. За своето мащабно научно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява нормативната структура на държавата, той е избран за член на престижната Световна асоциация по философия на правото.
Запазената марка в трудовете на проф. Димитър Радев е виртуозното прилагане на принципите на чистата теория за правото на Ханс Келзен, пречупени през призмата на съвременното демократично общество, гласи богатата му визитка в Bookspace. Неговите произведения – от аналитичната студия „Право и нищо“ до фундаменталния двутомен учебник „Теория на правораздаването“ – изцяло бягат от сухия догматизъм, за да предложат наситена и сочна дисекция на понятия като правов ред, съдебна власт и нормативна йерархия.
Освен академична дейност, проф. Радев развива дългогодишна практика като член на Софийската адвокатска колегия и е участвал в управлението на изборните процеси като член на Централната избирателна комисия (ЦИК) - през 2005 и 2006 г.
