Омбудсманът настоя за равнопоставеност на оценките от матурите

Доц. Ковачева участва в публичното обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, организирано от ресорната Комисия по образование и наука. На заседанието бяха представени четири ЗИД на Закона за училищното и предучилищно образование, внесени от Министерски съвет и парламентарните групи на „БСП за България“, ГЕРБ-СДС и „Демократична България“.

Омбудсманът: МОН да се погрижи за психическото здраве на децата при онлайн и присъствено обучение

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на образованието и науката проф. Николай Денков, в която поиска да бъдат изго...

Прочети повече

„Смятам, че законопроектите повдигат важни въпроси. Първият, на който бих искала да се спра, е свързан с промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които се отнасят до държавните зрелостни изпити по профилиращ предмет при завършване на XII клас. Те ще се приложат за първи път при завършващите през 2022 г.“, заяви доц. Ковачева, цитирана от 24 часа. „Проблемът е свързан с равнопоставеността на оценките от Държавните зрелостни изпити по даден предмет, изучаван като профилиран и като общообразователен“, допълни още общественият защитник.

Диана Ковачева посочи, че притесненията са във връзка с променените правила за балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения в страната, отнасящи се за учениците, които през учебната 2020/2021 г. завършиха X и XI клас. „Тревогата е свързана с това, че няма яснота относно тежестта, която ще имат съответните балообразуващи оценки за всеки ВУЗ, тъй като университетите имат право да решат тези въпроси, а това все още не се е случило”, каза омбудсманът. По думите й е изключително сериозен въпросът с равнопоставеността на оценките от ДЗИ по даден предмет, изучаван като профилиран и като общообразователен. Според жалбоподателите, писали до омбудсмана, трябва да се даде възможност на учениците от профилираните паралелки да се явят на ДЗИ по профилиращ предмет като избират вида на подготовката - профилираща (с теми от XI и XII) или общообразователна (върху материала от VIII-X клас).

„Този избор ще даде възможност за равнопоставеност при кандидатстването във ВУЗ, а и ще предотврати евентуален отлив на желаещи да се обучават в STEM науките. Не става въпрос за много деца, те смятат, че възможността да имат избор, ще ги постави в равна позиция с онези, които ще се явяват при по-лек вариант в образователната част от VIII до X клас“, заяви общественият защитник.

За остротата на проблема омбудсманът даде пример при кандидатстването в университетите с медицина, с учениците, които учат XI и XII клас профилирано биология и химия, защото при тях не се вземат към момента оценките за тези предмети, а се вземат тези от VIII до X клас, но в част от гимназиите нямат оценки в VIII клас, което ги поставя в по-неравнопоставено положение. Т.е. ще имат две вместо три оценки. „Наред с това в VIII клас едно дете може да не знае, че иска да кандидатства медицина, а да реши в XI клас да го направи“, допълни тезата си общественият защитник.

Омбудсманът алармира МОН за неяснота при балообразуването за ВУЗ

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на образованието и науката в служебния кабинет Николай Денков с настояване за...

Прочети повече

Диана Ковачева взе отношение и по темата за онлайн обучението, защото през м.г. в институцията на омбудсмана са получени много жалби. Тя заяви, че подкрепя правото на избор на родителите и децата, но то трябва да става по ясни критерии, а системата за заявка и прием - да бъде улеснена. „Онлайн обучението е важно, то спасява учебната година, но има негативни ефекти върху психиката на децата. Затова аз се обърнах и с препоръка към МОН за възможности за психологическа подкрепа на децата от училищни психолози“, подчерта още доц. Диана Ковачева.

Според нея учениците, които ще изберат продължително дистанционната форма на обучение, ще бъдат подложени на повече стрес и негативни последици за психиката, имено затова те трябва да работят с училищни психолози. „Практиката показва, че не във всички училища има такива психолози и за тези, които са онлайн трябва да се осигури онлайн психологическа подкрепа. Психолозите да се активни, да търсят децата, а не да чакат те да се оплачат и да потърсят помощ“, каза в заключение омбудсманът.