Днес парламентарната комисия по образованието и науката ще има нетипично усилен работен ден - на едно заседание ще обсъди и мине на първо гласуване цели 11 законопроекта, сред които и този за въвеждане на изучаването на религия в училище. Появиха се информации и че на заседанието ще пресъстват представители на Българската православна църква.
Това стана повод за остри коментари по темата, като писателят и книгоиздател Захари Карабашлиев дори разкри, че след негова изразена критична позиция относно готвените промени, от МОН са му предложили да се включи в процеса по изготвяне на учебниците.
"Разбирам, че утре, по време на красивия празник "Вяра, надежда и любов" -- празника на София ще се проведе заседание на Комисията по образование и наука. Разбирам, че фокус на обсъждането ще бъде въвеждането на задължителен предмет "Добродетели и Религия"", написа снощи Карабашлиев.
Още: Радев потвърди: Учебниците по религия са готови
Той споделя, че когато е научил, че МОН подготвят "Религия" в училище, седнал и изчел проекта за въвеждане на програмата в училищата и обобщил наблюденията си до онзи момент.
"На следващата сутрин в 8:20 получих обаждане от МОН с което да ме осведомят, че прочели поста ми и не било всичко съвсем точно така и че ако искам да се запозная по-подробно можело да ме включат в работната група за изготвянето на учебниците, за да се вземат предвид моите бележки. Отговорих -- благодаря, не. (Обичайно, това е начин да бъдеш овъртолен в нещо, в което не желаеш.)", коментира Карабашлиев.
"Моето убеждение е, че предишният министър Вълчев е поел ангажимент към някого. (КОЙ?) Разбирам, че и този министър Вълчев (по фамилни имена ли ги избират тези министри?) също е поел ангажимент, но вече лично от Радев. Това, което ще се случи в следващите дни е, че предмет "Религия и добродетели" ще бъде въведен. Да ни е честито!", категоричен е той.
Още: Нов опит религията да се вкара в училище, новият министър е настроен позитивно (ВИДЕО)
Православно-руска версия на християнските традиции, несъвместима със светското образование
Карабашлиев споделя и позицията си, която е накарала МОН спешно да го потърси:
"За деца в 1 клас се предвижда изучаване на "Бог — извор на вярата”, “Чудотворец” и т.н… идеи, които изискват някакво абстрактно мислене, а в тази възраст детето още развива това, то все още мисли в конкретика (доколкото си спомням от Пиаже.) ”Молитвата като разговор с Бога" — това е метафизична концепция, която надхвърля мисленето на 7-годишните.
При 3-4 клас вече се минава към морално-богословските "Страх Божи", "Смирение", "Покаяние" – термини от аскетическата традиция, трудно разбираеми за деца. Както ”Грях”, “Покаяние", "Прошка" в религиозен контекст – сложни духовни концепции, изискващи определен тип мислене.
При 5-7 клас се включват специализирани теологични понятия като "Триединство", "Боговдъхновеност", "Схизма", "Апостолска приемственост", вкл. ”Обратна перспектива в иконата" – специализирани концепции от богословието, та чак и иконографията.
Още: Религия в училище от 15 септември: "Възраждане" входираха промяната в НС
При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: "Апофатично и катафатично богопознание" (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично разбиране на човека", “Исихазъм и обожение" – въобще концепции, изучавани в богословските факултети.
Няколко извода:
- Въпреки декларираната неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство”. В нея децата изучават "християнските ценности като основа на европейската цивилизация”. Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които говорят и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не говорим. И докато православното християнство се разглежда “отвътре”, на всички останали религии се гледа като на екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще спомена най-накрая.)
- Забелязвам оценъчен език — относно протестантството, относно всякаки “разколи” “секти” като "отделили се и променили учението”, т.е. предполага се отклонение от единствено “правилното” учение.
- В програмата е очевидно влиянието на руската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е изрично споменат като основен ориентир в религиозната естетика. Неговата теургична (богодейна) концепция за изкуството е проблематична за светско образование, тъй като разглежда изкуството не като естетически, а като религиозен феномен. Мисля, че не се споменават изрично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), но влиянието му се забелязва, концепциите за "творческата свобода" и "личността като образ Божи" отразяват неговото влияние, заедно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето”(!?) в програмата отразява идеите на Борис Вишеславцев, а и въобще широката ”философия на сърцето”!? (На една крачка сме от “широката руска душа”!)
- Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са дълбоко свързани всеки по свой начин с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо същество, природата -- възгледи променили коренно западното християнство…
Тук е очевидна една определена православно-руска версия на християнските традиции, която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е донякъде добре, но е там.
С две думи:
Мисля, че в програмата са налице фундаментални проблеми, които я правят напълно неподходяща за светско образование:
— възрастовата неадекватност, която разгледах по-горе. Тя въвежда абстрактни теологични понятия в несъобразена за учениците възраст.
— въпреки декларираната неутралност, програмата показва систематично предпочитание към православното християнство
— методологическа непоследователност - тя смесва описателен, исторически и теологичен подход, което я прави напълно объркваща
— идеологизация — основава се на руска религиозно-философска традиция.
В заключение:
Мисля, че програмата е по-скоро адаптиран и олекотен учебен план за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото несръчно да наподобява някакъв предмет за светско образование.
Но тази проекто-програма е несъвместима с принципите на светското образование и на практика нарушава конституционното разделение между църква и държава в образователната система.
И сега, нещо фрапиращо:
След внимателен преглед на цялата програма по "Религия" от 1-ви до 12-ти клас, трябва да посоча един изключително любопитен факт:
Богомилството напълно отсъства от програмата!
Точна така. В тази програма не е спомената и дума за единственото оригинално българско религиозно-социално движение от X век, което:
— Възниква в българските земи;
— Създава уникална теологическа система;
— Оказва влияние върху духовната история на цяла Европа и световното християнство;
— Незаобиколима част е от българското културно наследство.
Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е случайно.
Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от възможността да научат повече за тази важна страна от българската културна идентичност, да осмислят българския принос към европейската религиозна история.
Моето усещане е, че този проект за религиозно образование съвсем не идва от една автентична обич и интерес към българското, към родното. Той идва от другаде. И макар нещо да ме кара да мисля, че натиска върху българската ни държавност и духовност е изключително силен, че “мача вече е свирен”, че учебниците вероятно са написани (дали не са и вече напечатани!?), аз съм длъжен да кажа какво мисля:
В този си вид тази програма няма място в българските държавни училища.
п.с. Доколкото разбирам ще са необходими и между 2500 и 5000 нови учители.
Къде се те???"
Границата между вяра и знание ще бъде размазана
Въвеждането на религия в училище ще доразмаже всяка граница между вяра и знание, между мнение и доказан факт. Това пък коментира по темата образователният експерт Ирина Манушева.
"Всеки здравомислещ човек в тази страна би трябвало да е наясно, че въвеждането на задължителен учебен предмет с религиозна насоченост накърнява принципите на светското образование и разделението между държавата и религиозните институции, залегнало в Конституцията; създава предпоставки за нарушаване на фундаментални права и дискриминация, както и за опасно разединение и противопоставяне в обществото; не само не решава никой от тежките проблеми на образователната система, а ги задълбочава и създава нови", написа тя.
Манушева цитира една силно притеснителна статистика - че процентът на подрастващите, които (знаят, че трябва да) разчитат на научни данни и сверяване на източниците на информация, е 75% в Китай, 64% в Италия и Корея, 53% в Турция, 33% в Замбия, 32% в Камбоджа и само 26% в БЪЛГАРИЯ.
"А сред възрастните е още по-нисък, в случай че някой пак вдигне камък да мята. За функционалната грамотност си знаете. Но ще въведем религия, за да доразмажем всяка граница между вяра и знание, между мнение и доказан факт", смята тя.
"Утре, два дни след началото на учебната година (което за първи път, откак се помня, набра толкова много публикации и предавания за проблемите, че неволно заглушиха приповдигнатия патос), Комисията по образованието и науката се събира - забележете, извънредно! - за да обсъди (?!) и гласува накуп 11 (!) законопроекта. Между тях и този за религията. Искате ли да се обзаложим кой ще мине? (Спокойно, това не е хазарт, за него се иска риск в залаганията.)", написа снощи Манушева.
