Срещата на НАТО показа единство на повърхността, но различията между съюзниците остават сериозни и са свързани както с възприемането на основните заплахи, така и с бъдещото развитие на отбранителните способности. Това заяви в предаването "Лице в лице" по bTV главният асистент Мариян Карагьозов в анализ на резултатите от форума на Алианса.
По думите му всяка голяма международна организация неизбежно съчетава единство и противоречия. „Винаги когато има една голяма международна организация, каквато е НАТО, в която участват над 30 държави, е много трудно да се намери общото решение. Различията при международните организации обаче винаги се крият зад общата фасада. Винаги чрез съвместни комюникета или документи, които се приемат след определена среща, се демонстрира единство“, посочи Карагьозов.
Още: Следващата среща на НАТО ще е на Балканите, докато Рюте придвижва "сделката" на Тръмп за Гренландия
Според него разломите в Алианса могат да бъдат проследени в няколко направления. „В НАТО има различни възприятия откъде идва най-голямата заплаха. Според Съединените щати акцентът трябва да бъде поставен върху Китай и Индо-Тихоокеанския регион. Според страни като Полша, Германия и прибалтийските държави основната заплаха е Русия. На трето място е южният фланг, който гледа по различен начин – за него най-важни са нелегалната миграция, сигурността в Северна Африка и като цяло на Африканския континент“, обясни той.
Тези различни оценки водят и до различни виждания за необходимите военни способности. „Тези три различни подхода към заплахите означават и три различни подхода към това какво точно е необходимо. Според условно наречения източен фланг са нужни повече танкове, бронирани машини и артилерия“, обясни експертът.
Още: Новият господар на НАТО? Германия сменя САЩ в морето и небето
По повод развитието на безпилотните технологии Карагьозов призна, че класическите въоръжения вече не са единственият фактор. „До известна степен това е ретро, но бяха обявени мащабни проекти в сферата на разузнаването и противодействието на дроновете. Въпреки това страните, които са по-фокусирани върху Русия, предпочитат закупуването на определен тип конвенционално въоръжение. При южните държави акцентът е върху морските способности, а при Съединените щати – върху технологичното съперничество с Китай“, каза той.
Повече пари за отбрана не означава едно и също за всички
Според експерта различия има и по отношение на увеличаването на военните разходи. „Какво означава повече пари за отбрана? Някои страни казват: ние предпочитаме да работим за достигане на определени способности. Дали ще похарчим условно хиляда или десет хиляди, това е наша работа, стига да постигнем необходимата готовност“, каза той.
Експертът обърна внимание и на конкуренцията между европейската и американската отбранителна индустрия. „Очевидно има сблъсък за това дали ще се закупува повече американско или повече европейско въоръжение. Програмата SAFE на Европейския съюз предвижда около две трети от средствата да бъдат насочени към европейски производители. Така че и тук има известни нюанси“, обясни Карагьозов.
България има шанс да използва стратегическото си положение
Карагьозов смята, че засиленият интерес към източния фланг на НАТО открива възможности пред България. „Има едно засилване на интереса към източния фланг на НАТО. България според мен през последните месеци се опитва да използва това, за да се позиционира по-добре“, обясни той.
Като пример той посочи инфраструктурните проекти. „Между България и Румъния има само два моста над река Дунав по протежение на над 400 километра граница. В град като Будапеща има 15 моста. Ако се използват проектите за военна мобилност, това би могло да насърчи построяването на допълнителни мостове между България и Румъния“, каза той.
Още: Тръмп обяви голяма новина за Украйна - нещо, което Зеленски иска отдавна (ВИДЕО)
Експертът коментира и енергийните проекти, които могат да придобият стратегическо значение. „Има предложение за нефтопровод от Турция през България, който да обслужва целите на НАТО. Съществува обаче и гръцко предложение, при което трасето започва от Александруполис и преминава през България. Това дава на София определени козове. Въпросът е дали България ще бъде на висотата да се възползва от своето географско положение“, каза той.
Според него настоящото управление следи внимателно международната среда. „Мисля, че за първи път от доста време имаме администрация, която следи пулса на международните събития доста внимателно и се опитва да позиционира страната в съответствие с много бързо променящата се международна конюнктура“, каза той.
Националните интереси трябва да бъдат последователни
По отношение на външната политика Карагьозов подчерта, че националната стратегия трябва да бъде устойчива независимо от политическите промени. „Страните, които имат ясно изградена външнополитическа стратегия, се ръководят от географски, демографски, икономически и военни фактори. Те са относително неизменни. Неизменни остават и националните интереси“, категоричен е Карагьозов.
Още: НАТО към Путин: Не си играйте с нас
„Ако България има ясна стратегия какво цели да постигне – икономическо развитие, военно и стратегическо позициониране, дипломатическа роля – тогава трябва последователно да предприема необходимите стъпки за постигането на тази цел“, добави той.
Разделението в обществото затруднява общата позиция
Според Карагьозов различните обществени оценки за Русия също влияят върху формирането на национална политика. „В българското общество действително има различни възприятия дали Русия е заплаха или не. Това според мен е една от основните причини за разделенията, които пречат за формулирането на една последователна българска позиция и водят до разминавания – понякога между обществото и политическия елит, а понякога и между самите политически сили“, каза той.
Въпреки това модернизацията на армията продължава. „Много по-важно е да се гледат не изказванията, а бюджетите и конкретните действия“, обяви той.
По думите му вече взетите решения за превъоръжаване обвързват страната за десетилетия напред. „Когато си закупил определено въоръжение, няма как да не направиш и следващата стъпка – да осигуриш необходимите ракети, оборудване и поддръжка. Когато купиш кораби и самолети, следва да закупиш и необходимото въоръжение за тях. Военната техника се използва десетилетия наред, така че решенията, взети от предишни правителства, поставят страната в един коловоз за следващите 20, 30 или 40 години“, категоричен бе експертът.
За Иран военно решение няма
В края на разговора Мариян Карагьозов коментира и напрежението в Близкия изток. „Трудно ми е да видя механизъм, чрез който Съединените щати да отворят Ормузкия проток. Не мисля, че нещо съществено се е променило на терен“, каза той.
Според него дипломатическият път остава единствената реална перспектива. „По-скоро мисля, че в някакъв момент Съединените щати и Иран отново ще бъдат принудени да се върнат към дипломацията и към решаването на конфликта по дипломатически път, тъй като се оказа, че военно решение на конфликта няма“, заключи Карагьозов.
Още: Съюзници от НАТО ни дават 7 минни ловци за Черно море: Военният министър подписа (СНИМКИ)
