"България може да бъде сред авторите на споразумение за мир в Украйна заедно с европейските партньори. По отношение на конфликта в Украйна страната ни отстоява позицията, че не съществува военно решение. България може да направи тази позиция и европейска, тъй като в момента липсва единна европейска политика по въпроса", заяви президентът Илияна Йотова на откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България.
Домакин на събитието в София, в което участва и премиерът Румен Радев, е министърът на външните работи Велислава Петрова.
Още: Йотова: Няма противоречия в позицията за Украйна, но "най-точната" е на Румен Радев
Позициите на България се изработват тук с "максимален обществен консенсус"
В изказването си държавният глава постави основните предизвикателства на геополитическата сцена – международният ред е под въпрос, старите правила до голяма степен не функционират, каза тя. Подчерта, че в тази среда България трябва да предлага решения, а не само да подкрепя вече взети такива. „Различното мнение или нюансите в определени политики не означават евроскептицизъм или променен курс, а желание за по-силни, адекватни европейски решения. Ключовите позиции по важните и актуални въпроси се изработват тук, в страната, с максимален обществен консенсус и се защитават пред държавите членки“, твърди Илияна Йотова.
Президентът коментира дискусията в България във връзка с "Коалицията на желаещите" за Украйна, като изтъкна, че самото ѝ създаване било плод на противоречията между страните и целяло да компенсира изолирането на Европа от преговорите. Става въпрос за скандала с Киевската декларация, която Велислава Петрова отрича да е подписала, а там основна точка е подкрепата за "Коалицията на желаещите" и засилването на ангажимента на подписалите държави в нея. Само ден преди публикуването на документа Румен Радев каза от Париж, че мястото на България не било в коалицията.
„Още когато се присъедини през 2025 г., тогавашното българско правителство не отиде с готова позиция, още по-малко бяха ясни намеренията му както за останалите български институции, така и за българската общественост“, посочи Йотова. Тя отбеляза, че самата коалиция е претърпяла сериозни изменения в целите си – от усилията за преговори и мир до по-голяма военна помощ за Украйна. „Съществуването на подобни сателитни формати има смисъл само ако те действително представят европейския отговор как да се стигне първо до масата на преговорите и варианти за техния успешен край. Решенията за участие на България в подобни военни или мироопазващи сили се взимат от Народното събрание и в рамките на организациите, в които членуваме – Европейския съюз и НАТО“, заяви държавният глава.
Снимка: Президентски пресцентър
Франция и Великобритания, които ръководят "Коалицията на желаещите", имат ясна цел - с натиск върху рухващата руска икономика, който Украйна осъществява, да се накара диктаторът Владимир Путин най-накрая да седне на масата за преговори, защото до момента той отказва да го стори. България не го е призовавала публично да се ангажира с добросъвестни преговори за мир.
Припомняме, че Руската федерация заяви, че ще счита като легитимна цел всякакви миротворци в Украйна от "Коалицията на желаещите" след подписване на евентуално мирно споразумение.
Още: ДБ призова за спешен КСНС заради войната в Украйна и кризата в Близкия изток
Йотова иска нова инфраструктура на сигурността в региона ни
Президентът Йотова акцентира върху активното участие на България във формирането на европейските политики. „Страната ни трябва да стане инициатор за създаване на нова инфраструктура на сигурността в тази част на Европа. Особено значение придобива развитието на транспортната, цифровата и енергийната свързаност. Нашите черноморски пристанища, европейските транспортни коридори и новите логистични маршрути могат да превърнат България в естествен мост между Европа, Кавказ, Централна Азия и Близкия изток“, посочи Илияна Йотова, като отново призова тази визия да бъде изработена и защитена пред европейските институции.
Държавният глава специално благодари на Министерството на външните работи за председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и отбелязването неотдавна на неговата 30-годишнина. Тя изтъкна важността на този формат и активната роля на България в него. Йотова посочи, че страната ни има амбицията и възможностите да бъде лидер в тази част на Европа.
Президентът подчерта, че членството в Европейския съюз и НАТО не означава ограничаване на международния поглед, а напротив – дава възможност за по-активни, по-разнообразни и взаимноизгодни партньорства с държави и региони извън традиционните направления. „Трябва да бъдем по-последователни в развитието на отношенията си с държавите от Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Индийско-Тихоокеанския регион. В тези пространства се формират нови центрове на икономически растеж, технологично развитие и политическо влияние“, посочи Илияна Йотова, цитирана от президентския пресцентър.
Още: Поглед към президентските избори: Интригата е кой ще е на балотаж срещу Йотова
Държавният глава призова икономическата дипломация да бъде водещо направление на българската външна политика, но не само на документи. „Нашите дипломатически представителства следва да бъдат не само политически мисии, но и активни центрове за икономическо партньорство, иновации, високи технологии“, заяви тя. Йотова отбеляза и необходимостта от по-активна роля на българските представителства в международните формати.
Значението на културната дипломация
Снимка: Президентски пресцентър
Президентът акцентира и върху значението на културната дипломация във време, в което "индивидуализмът сменя колективните цели, а политическият егоизъм диктува не само партийно противоборство, но и междунационално, което дори се изражда в опити за пренаписване на история". Йотова изтъкна, че възможностите на българската култура не се използват достатъчно, и призова отново за създаване на Български национален културен институт, какъвто имат всички останали 26 държави членки на ЕС.
Още: Йотова с акцент върху културната дипломация: Най-добрият пример е Евровизия
В изказването си президентът отбеляза и активната дейност на българските дипломатически мисии с българските общности зад граница. „Когато има единодействие на държавните институции, изработени политики, консенсус в страната – вашата работа остава само с партньорите и ще си спестите усилията да изяснявате позициите на българските институции помежду им и да редите сами пъзела“, обърна се Илияна Йотова към дипломатите.
Държавният глава открои предизвикателствата пред дипломатическата служба. „През последните години се наблюдават тревожни тенденции на влошена кадрова политика. Основният проблем пред дипломатическата служба се явява недостатъчното кадрово обезпечаване на МВнР“, посочи Йотова. Тя постави и въпроса за недостатъчното финансиране за министерството, което засяга не само ниските възнаграждения на служителите, но и функционирането на дипломатическите представителства.
Йотова постави въпроса за необходимостта от по-добра комуникация и координация между институциите на държавата. „България има нужда от още по-тясна координация и ефективна комуникация между държавните институции, за да отстоява последователно своите национални интереси. Когато институциите говорят с един глас, посланията ни са по-ясни, по-убедителни и вдъхват по-голямо доверие на нашите международни партньори“, посочи президентът.
Още: Бюджет 2028-2034 на ЕС: Новата философия ще бъде в ущърб на по-малките държави, предупреди Йотова
„България трябва да говори пред света с един глас – уверен, последователен и достоен. Само така можем да отстояваме националните си интереси и приоритети, да печелим доверие и да утвърждаваме авторитета на страната ни“, подчерта държавният глава. „Вярвам във вашия професионализъм, във вашата отдаденост и в чувството ви за дълг. Нека с общи усилия направим така, че навсякъде по света българското знаме да бъде символ на достойнство, надежден партньор и уважавана държава“, обърна се президентът към представителите на задграничните ни мисии. Да инвестираме в дипломация, призова президентът, като подчерта, че тази инвестиция е началото и залог за успех на всички секторни политики.
