Най-големите съюзници на Украйна в Европа, включително България, ще поискат десетки милиарди евро под формата на заеми от Европейския съюз за съвместно закупуване на оръжия за нападнатата от Русия страна, както и за засилване на собствената си отбрана. Преди крайния срок за кандидатстване във вторник (29 юли) по новия Механизъм за подпомагане на сигурността в Европа (SAFE) на стойност 150 млрд. евро няколко държави от ЕС са заявили пред Politico, че обмислят да използват тези пари, за да помогнат на Киев.
Още: България с първа стъпка в превъоръжаването на Европа - ще тегли заем за милиарди евро
България иска да изтегли заем и да помогне на Украйна
България, Белгия, Кипър, Чехия, Естония, Испания, Финландия, Унгария и Литва официално са изразили интерес да кандидатстват за заемите, съобщи пред репортери във вторник говорителят на ЕС по въпросите на отбраната Томас Рение.
Страната ни, заедно с Чехия, Латвия и Гърция, е посочила, че ще го стори преди крайния срок - полунощ във вторник.
Последваха и актуализирани официални данни от ЕС по-късно на 30 юли: 18 страни от блока са проявили досега интерес към общо 127 милиарда евро от фонда. Те разполагат със срок до 30 ноември да подадат молбите си. Освен цитираните по-горе 9 страни, в механизма ще участват още Гърция, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Франция и Хърватия.
България вече обяви официално, че иска да участва в инициативата SAFE. Министерският съвет на 23 юли прие решение, с което одобрява проект на заявление за интерес за искане на финансова помощ под формата на заем по инструмента, насочен към спешни и мащабни публични инвестиции за превъоръжаване. Страната ни има намерения да изтегли заем в порядъка на 2,7-3 милиарда евро. Не е ясно за какви инвестиции биха се използвали средствата.
Още: Златна мина за военната индустрия и икономиката: Числа и насоки за България
Снимка: Генерален щаб на украинската армия
Чрез съвместно закупуване на оръжия по тази схема страните могат да си осигурят по-ниска цена, отколкото биха получили, ако действат самостоятелно, и след това да доставят оръжия за Украйна.
Кой още ще участва и кой ще се откаже?
Германия, Швеция и Нидерландия се очаква да откажат участие, твърдят източници на Politico, запознати с плановете на конкретните правителства.
Междувременно Турция обяви намерение да участва в европейската инициатива, понеже в нея е заложена възможност за включване на трети страни. Гърция обаче се притеснява от подобни действия на Анкара: Гърция ще блокира Турция за участие в отбранителния фонд на ЕС, ако види заплаха.
Дори страните, които не вземат заеми, все пак могат да намалят разходите за доставки на оръжия, като участват в съвместни поръчки. Европейските държави са подложени на нарастващ натиск да увеличат собствените си запаси от оръжия и да ускорят военната помощ за Украйна, след като американският президент Доналд Тръмп даде знак, че не желае да продължи да финансира военните действия на Киев със същите темпове, с които САЩ го правеха при Джо Байдън. Републиканецът дори обяви, че ЕС ще плаща "на 100%" за закупуване на американски оръжия, включително на ПВО системи Patriot, за да подпомогне Украйна.
Страните проучват и възможността за директно закупуване на оръжия от украински компании, което се насърчава в рамките на SAFE. Това би позволило на Киев да "увеличи мащаба на отбранителното производство и технологичната интеграция с ЕС", заяви украински дипломат пред Politico.
Още: Позор, не ми обръща внимание: Тръмп говори за Путин, обаче още няма действия (ОБЗОР - ВИДЕО)
Снимка: Getty Images
Европейският комисар по отбраната Андриус Кубилиус написа в четвъртък миналата седмица, че най-малко 20 страни ще поискат до 100 милиарда евро по схемата. Брюксел е посочил, че дори закъснелите няма да бъдат отхвърлени - т.е. страните, които са подали заявления за заеми след вторник.
Какво е SAFE?
През май тази година Европейският съвет одобри създаването на фонда на стойност 150 млрд. евро за съвместни поръчки в областта на отбраната, като голямата новина беше, че в него ще може да участва и Украйна. SAFE ще финансира спешни и мащабни инвестиции в европейската отбранителна технологична и индустриална база. Целта е да се повиши производственият капацитет, да се гарантира, че отбранителното оборудване е налично, когато е необходимо, и да се преодолеят съществуващите пропуски в способностите.
Помощта към Украйна се изразява в това, че държавите членки може да инвестират в нейната отбранителна промишленост.
Всичко това е свързано с огромния пакет от 800 милиарда евро за отбрана на Европа, обявен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през март тази година.
Брюксел предложи 45-годишен срок за изплащане на заемите и авансови плащания до 15%. Евтините дългосрочни заеми ще бъдат финансирани от дълг на ниво ЕС, като се възползват от кредитния рейтинг ААА на блока. Програмата първоначално привлече около 20 страни, за които заемите от ЕС бяха с по-изгодна лихва, отколкото пазарната, ако те вземат кредити от свое име.
Опасения: кои държави не желаят да участват и защо?
Снимка: iStock
Въпреки това предложението първоначално изглеждаше неприемливо за богатите скандинавски страни, които се отнасят с недоверие към общите схеми за заемане на средства и имат силни кредитни рейтинги - Швеция, Дания и Финландия.
Още: Москва вкара в "русофобски" списък български министри и премиери
В опит да привлекат тези съюзници на Украйна към схемата, Кубилиус и икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис призоваха страните от ЕС да използват SAFE за закупуване на оръжие за Украйна.
"Настоятелно ви приканваме да обмислите как да включите Украйна във вашите планове. Доставките за Украйна, с Украйна, в Украйна могат да имат значение за нашата колективна сигурност", се казва в писмо до страните членки от началото на този месец.
Държавите с високи дългове и дефицити като Австрия и Италия не са толкова склонни да вземат заемите поради опасения, че това ще увеличи съществуващия им дълг, а оттам може да се забави излизането им от наказателната процедура на ЕС за страни с превишени разходи: Новият оръжеен план на Тръмп рязко натисна болната тема на Европа - бюджета на ЕС.
Франция, която отдавна подкрепя увеличаването на разходите за отбрана на ЕС, вероятно ще приеме заемите въпреки ограниченията в своя вътрешен бюджет.
Белгия, която също е обременена с висок дълг, ще поиска от 7 до 11 милиарда евро по схемата, твърди служител, запознат с въпроса.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в понеделник, че страната му ще поиска 1,2 милиарда евро заем по схемата.
Още: Обратният завой на Тръмп за Украйна: Тайната история на един телефонен разговор
