С продължаването на войната в Украйна и нарастването на нейната цена Кремъл затяга все повече контрола над руското общество. Наред с ограниченията върху интернет и социалните мрежи, репресиите и натиска върху негативното отразяване на войната и икономиката се случва и по-дълбока промяна - руската държава постепенно преминава от модел, концентриран върху борбата с тероризма и екстремизма, към система, в която основна заплаха са предполагаемите „чуждестранни агенти“ и шпиони.
Според анализ на Foreign Affairs тази промяна дава на Федералната служба за сигурност (ФСБ) възможност да прониква много по-дълбоко в обществото, държавната администрация и частния сектор. Моделът има дълбоки съветски корени и се основава на идеята за постоянно контраразузнавателно наблюдение над институции, предприятия и ключови обществени сфери.
От корупция към "държавна измяна"
Преди пълномащабното нахлуване в Украйна политическите противници на диктатора Владимир Путин обикновено бяха преследвани по обвинения в корупция, измами или злоупотреба с власт. Така Кремъл можеше да отрича политическия характер на репресиите и да представя опозицията като корумпирана.
След 2022 г. подходът се променя. Все по-често срещу противници на режима се използват обвинения в държавна измяна и шпионаж. Сред знаковите случаи е този на Владимир Кара-Мурза, който беше обвинен в държавна измяна заради публичните си изказвания срещу войната: Кара-Мурза: Режимът на Путин ще се срути, трябва да бъдем готови.
Същият подход се използва и срещу обикновени руснаци. ФСБ е провеждала операции, при които нейни служители, представящи се за украинци или руски бойци, воюващи на страната на Киев, са установявали контакт с хора с антивоенни позиции и са ги подтиквали да окажат финансова или друга помощ на противника.
Резултатът е рязък скок на делата за държавна измяна. Според данни, цитирани в анализа на Андрей Солдатов и Ирина Бороган, преди войната Русия е имала средно по 10–15 дела за държавна измяна годишно. През 2023 г. са постановени 167 присъди по член 275 от руския Наказателен кодекс, през 2024 г. – 361, а само през първата половина на 2025 г. – 232. Според руската правозащитна организация „Първи отдел“ през първото тримесечие на 2026 г. са регистрирани 143 дела, свързани с държавната сигурност, а през март съдилищата са постановили рекордните 48 присъди.
Снимка: Getty Images
Още: Руското външно разузнаване с патос: ЕС ще саботира изборите ни
ФСБ се насочва и към държавния апарат
Контраразузнавателният подход се използва не само срещу опозицията. След началото на войната служители на множество министерства и държавни агенции са били арестувани или разследвани. Сред засегнатите са структури, отговарящи за отбраната, енергетиката, цифровизацията, транспорта, науката, вътрешните работи и други ключови сфери.
Показателен е случаят с Максим Паршин, бивш заместник-министър на цифровото развитие, който беше арестуван през 2023 г. и през октомври 2025 г. получи 9-годишна присъда по обвинения в подкуп. Според анализа случаят е имал и предупредителен ефект за останалите чиновници - посланието е, че дори високопоставени и лоялни към системата служители не са защитени от репресии.
Подобна логика се пренася и в бизнеса. Компаниите, особено тези с военни договори, попадат под засилен контраразузнавателен контрол. През юли 2026 г. например ФСБ арестува заместник-изпълнителния директор и двама висши ръководители на „Газпром Енергохолдинг“ по обвинения в подкуп – ход, който според Foreign Affairs е изпратил предупреждение към целия енергиен сектор.
Цената: държавата започва да "ослепява"
Тук се появява парадоксът на новия модел. Той позволява на Кремъл да засили политическия контрол, но едновременно с това отслабва способността на държавата да управлява ефективно.
Чиновници, предприятия, научни институции и регионални власти все по-често избягват да съобщават лоши новини или да предприемат самостоятелни действия от страх да не попаднат под подозрение. Информацията, която преди е била рутинна, започва да се възприема като потенциален риск за националната сигурност.
Това се вижда и в работата на руската статистика. През 2025 г. „Росстат“ спира да публикува демографски данни, а през 2026 г. ограничава информацията за доходите и разходите на домакинствата, както и за заплатите на държавни служители, учители и лекари. Най-малко 14 други държавни институции също са спрели да публикуват определени статистики след началото на пълномащабната война. Ограничени са данни за престъпността, бюджета, международните резерви, добива на нефт и газ, както и финансовата информация на банки и публични компании.
Снимка: Kremlin.ru
Последствията могат да бъдат сериозни, смятат авторите. Когато чиновниците се страхуват да съобщават проблеми, ръководителите не получават реална картина за състоянието на страната. Като пример е посочен недостигът на горива в Крим - местни публикации съобщават, че бензин има само на около 1–2% от бензиностанциите, въпреки че диктаторът Владимир Путин е заявил през юли, че се изгражда защитена система за стабилни доставки.
Контролът може да се превърне в слабост
Основният извод е, че Кремъл последователно избира по-големия контрол пред по-ефективното управление. ФСБ успява да наложи дисциплина сред елитите и да потисне откритото несъгласие, но цената е нарастваща самоцензура, бюрократична парализа и загуба на достоверна информация.
Това вече засяга и стратегически важни за Русия сектори – от отбраната и енергетиката до науката, телекомуникациите и цифровата инфраструктура. Страхът от контраразузнавателни проверки може да възпира компании и инвеститори да предлагат решения, особено когато те изискват използването на чужди технологии.
Така системата, изградена за да направи режима по-устойчив, може постепенно да го направи по-малко способен да разбира какво действително се случва в страната. Според авторите на геополитическото списание именно разрушаването на тази обратна връзка между властта и обществото може в дългосрочен план да се превърне в уязвимост за Путин - държавата може да изглежда все по-контролирана отвън, но едновременно с това да губи способността си да разпознава навреме собствените си проблеми.
