Ръководителят на външната политика на Европейския съюз Кая Калас заяви във вторник, че трябва да се намерят дипломатически начини, за да се запази отворен Ормузкият проток. Изказването й идва в контраст с призива на президента на САЩ Доналд Тръмп съюзниците да изпратят военни кораби там, за да осигурят транзита на фона на войната в Иран, предаде "Ройтерс".
„Никой не е готов да изложи хората си на опасност в Ормузкия проток. Трябва да намерим дипломатически начини да запазим това отворено, за да не се стигне до продоволствена криза, криза с торовете, както и до енергийна криза“, каза Калас в интервю за "Ройтерс". ОЩЕ: Европа към Тръмп: Това не е война на НАТО, САЩ не се посъветваха с нас преди да почнат конфликта с Иран
EU's Kaja Kallas on Iran:
— Clash Report (@clashreport) March 16, 2026
This is not Europe’s war, but Europe’s interests are directly at stake. pic.twitter.com/bISLa8xhTq
Думите на Калас дойдоха след среща на външните министри на 27-членния блок в Брюксел в понеделник, на която Европейският съюз обмисли как да помогне за запазването на отворения Ормузки проток, тъй като цените на енергията и стоките се покачват през третата седмица на войната между Иран, Израел и Съединените щати, допълни гръцкото издание Kathimerini.
България не е получила искане за участие
България не е получила никакво искане за участиев гарантирането на морската сигурност в Ормузкия проток, заяви на 16 март служебният министър на външните работи Надежда Нейнски, предаде БНТ. Съобщението дойде по време на дискусии между министрите на външните работи и енергетиката на ЕС в Брюксел, които се фокусираха върху продължаващите конфликти в Близкия изток и Украйна, както и върху покачващите се цени на горивата.
Из позициите на европейските държави
Припомняме, че снощи докато външните министри на страните от ЕС се събраха да обсъдят искането на Тръмп, германският първи дипломат Йохан Вадефул заяви, че е важно САЩ и Израел да определят "кога смятат, че военните цели на операцията им ще са постигнати". "Имаме нужда от повече яснота", заяви той пред репортери.
Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна също заяви, че съюзниците на САЩ в Европа искат да разберат "стратегическите цели" на Тръмп. "Какъв ще бъде планът", попита той.
На свой ред Швеция заяви, че не разглежда участие в обезпечаването на движението в Ормузкия проток. Това каза шведският премиер Улф Кристершон пред агенция ТТ. Той добави, че "вероятността Швеция да повлияе на ситуацията в региона не е голяма", а ресурсите на страната в момента основно са насочени в помощ на Украйна.
Полският външен министър Радослав Сикорски призова администрацията на Тръмп да премине през надлежните канали по този въпрос. "Ако бъде отправено искане чрез НАТО, ние, разбира се, ще го разгледаме много внимателно от уважение и съпричастност към американските ни съюзници", заяви Сикорски. Той направи препратка към член 4 от учредителния договор на НАТО, на който страните членки могат да се позоват, ако смятат, че територията или сигурността им е под заплаха.
Междувременно гръцкото издание Kathimerini допълва, че Атина остава негативно настроена към възможността за разширяване на мандата на европейската операция „Аспидес“ (Щитове) до Ормузкия проток.
Гръцката страна желае да запази присъствието на своите военноморски части в същия географски район, където те действат в момента – Червено море и Аденския залив, според източници на гръцкия вестник. ОЩЕ: Макрон е поискал нещо от Гърция: Може ли Атина да разшири ролята си във войната с Иран?
