Темата за миграцията става още по-гореща след проправянето през юни в Европарламента на възможността за изграждане на центрове за мигранти в трети страни, в които да бъдат пращани мигранти, на които е отказано убежище или право на пребиваване в ЕС. Заради тези бъдещи центрове за мигранти, изнесени извън ЕС, експерти предупреждават, че от години ЕС действа недалновидно, като преотстъпва някои миграционни задължения на други държави и се поставя в позиция да бъде шантажиран после от тях по различни причини, пишат Франс прес и италианското издание „Фанпейдж“. В ЕС се водят разговори за създаване на центрове за връщане на мигранти в 12 страни, сред които Египет, Тунис, Либия, Руанда, Уганда, Гана, Сенегал, Етиопия, Мавритания, Узбекистан, Армения, Черна гора.
Тази недалновидност датира отдавна. Макар сега да има напрежение по този въпрос между Испания и Италия, в миналото, през 1992 г., те подписаха двустранно споразумение, което се превърна в предшественик на днешните европейски миграционни политики. То предвиждаше бързо отблъскване на хората, които пристигат на испанска територия, преминавайки през малкия морски участък, разделящ Мароко от Испания, или преминавайки от Мароко в Сеута и Мелиля. Предвид това, че днес привърженици на подобни твърди политики в Европа са десните партии, е логично да се предположи, че подобно споразумение е било подписано по онова време от дясна испанска партия. Но не, тогава споразумението е подписано от испанските социалисти, същите, които днес са на власт в тази страна, коментира „Фанпейдж“.
Оттогава многократно се е случвало Мароко да оказва натиск върху Испания чрез миграционните потоци - например през 2015 г. или през 2021 г., когато за 48 часа в Сеута пристигнаха 10 000 души. Това беше геополитически шантаж от страна на Мароко, но той беше възможен именно заради решението миграционната политика да бъде делегирана на трета държава.
Още: Планират ново нахлуване в Сеута: Испания на крак заради призиви за масов щурм към Европа
Италия пък през 2008 г. сключи споразумение с либийския диктатор Муамар Кадафи - т.нар. Договор за приятелство, сътрудничество и партньорство. Това споразумение продължи до 2011 г., годината, в която Северна Африка беше обхваната от революции и диктаторите в Египет, Либия и Тунис бяха свалени от власт. В Либия последва гражданска война, намесиха се и ислямистите и в тази страна дълго време нямаше кой да изпълнява ролята на жандарм, който да пречи на миграционните потоци през Средиземно море. Поне до 2017 г., когато италианското правителство сключи споразумения с либийски милиции, които по това време контролираха Триполи. По силата на тези договорености правителството предостави патрулни катери на тези милиции и инвестира в изграждането на лагери в Либия, които впоследствие ООН определи като места за задържане, сравнявани с концлагери и в които издирваният от Международния наказателен съд в Хага висопоставен либийски полицейски служител Осама Алмасри успя да изгради мрежа, занимаваща се с трафик на хора, сексуално насилие над жени и непълнолетни, изнудване и убийства.
От този момент Италия образно казано предаде ключовете от южния вход на ЕС на милиции, които могат, в зависимост от интересите си, да отворят или затворят маршрута, като в замяна получават над един милиард евро под формата на преки и косвени средства за либийската брегова охрана, коментира „Фанпейдж“.
През 2015 - 2016 г. хуманитарната криза, обхванала Сирия и Ирак, достига и Европа под формата на поток от бежанци, който преминава по Балканския маршрут - от Гърция през Република Северна Македония, а оттам директно през Сърбия, Унгария и Австрия до Германия, където Ангела Меркел обяви, че ще приеме един милион сирийци. Този миграционен поток обаче не включваше само сирийци, а и афганистанци, пакистанци, палестинци и много други националности.
През март 2016 г. ЕС и Турция подписаха споразумение за спиране на потока от мигранти по този маршрут, а в замяна Брюксел предостави 3 милиарда евро на държавните агенции в Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган трябваше поне на хартия да гарантира някакво, макар и неясно, спазване на човешките права срещу тази сума.
Още: Мосад стои зад мигрантската криза в Сеута: Китайски доклад разкрива сянката на Израел
През февруари 2020 г., точно както се случи в Сеута сега, в Турция започна да се разпространява слухът, че Гърция ще отвори границите и че това е подходящият момент за онези мигранти, които са останали блокирани на турска територия, да продължат пътуването си към Европа. Само за няколко часа между 15 000 и 30 000 души се струпаха по границата при Кастаниес или пристигнаха на остров Лесбос. Миграционният натиск тогава продължи дни наред и доведе до подновяване на споразумението с Ердоган и до предоставянето на още 3,5 милиарда евро от ЕС на Турция за периода 2021–2024 г.
Това би трябвало да ни подскаже, че този метод на действие в борбата с незаконната миграция е погрешният и най-малко далновиден избор, посочва „Фанпейдж“. Това поставя Европа в положение на уязвимост пред държави, които гледат на нея като на банкомат, готов да изплати всякаква сума пред лицето на най-големия страх на нашето време: мигрантите.
Франс прес също отбелязва, че обсебеността днес в ЕС по темата за създаване в трети страни на хъбове за връщане на мигранти превръща този въпрос в изключително лесен инструмент за натиск в бъдеще. По какъв начин? Агенцията припомня например, че наскоро ЕК прие представители на режима на талибаните, за да улесни връщането на афганистанци в родината им. „Това представлява форма на признаване на режима на талибаните, макар официално той да не е признат“, се казва в материала.
Властите в Мароко разследват нахлуването на миграционната вълна в Сеута
