Хора от Крим разказват - не разбирахме, че ни окупират

Завръщане сред 40 години

Иса Акаев е на 57 години. Под този псевдоним е известен в Украйна, но истинското му име е Нариман Билялов. От 2014 година насам кримският татарин предвожда доброволческия батальон „Крим“, който се числи към Украинската армия, а междувременно е със статут на специална част към украинското военно разузнаване. Основоположници на батальона са хора от Крим, сред които е и самият Акаев. Той казва, че днешната окупация на Крим го подсеща за годините в края на Втората световна война, когато съветските власти масово изселвали кримските татари в Средна Азия. Неговите родители, които тогава били още деца, през 1944 г. също били депортирани от Крим в Узбекистан.

Още: Украинското разузнаване хакна руски системи за онлайн гласуване (ВИДЕО)

Над 40 години семейството му живяло в чужда страна. Иса Акаев и сестрите му се родили в Узбекската съветска република, но от родителите си отрано знаели, че тяхната родина се казва Крим и че все някой ден ще се приберат у дома. Възможността за това се явила обаче чак през 1990 година.

Днес Акаев си спомня, че още тогава е осъзнал в каква огромна степен Крим се нуждае от подкрепата на една независима Украйна, заедно с която да гради общо бъдеще. „Не можем да бъдем заедно с Русия. Та нали тъкмо руснаците ни взеха всичко“, казва той и добавя, че руснаците разрушили дори гробищата и джамиите на кримските татари.

Да загубиш родината си

Когато през зимата на 2014 година руснаци в униформи без опознавателни знаци се появили в Крим и започнали да установяват контрол над административни сгради и военни обекти, хората нямали никаква представа, че нещата вървят към окупация на полуострова, спомня си Акаев.

Още: Украйна си върна телата на 100 загинали войници

Днес той твърди, че след като в Киев проевропейското протестно движение се наложило над проруското ръководство, хората в Крим вярвали, че и при тях няма да бъде допусната руска доминация. Акаев разказва и за големите демонстрации срещу руското присъствие в Крим на 26 февруари в Симферопол, в които и той самият взел участие.

Паралелно с това обаче се провел и проруски митинг, който провокирал сблъсъци: двама души загинали, имало и ранени. Тогава Акаев заминал за Киев, за да потърси подкрепа за хората в Крим.

Една по-късно осъзнал, че връщане назад няма. Съпругата му се обадила по телефона с предупреждението, че пред дома им дебнат непознати хора. Дни по-късно той успял да измъкне жена си и децата от Крим.

Анексията е подготвяна дълго време

Още: Откриха живо бебето на убитата в Германия украинска бежанка

Ирина Холосна е сред онези жители на Крим, които подкрепят Украйна и след 2014 година остават по родните си места, за да оказват съпротива на окупаторите. Днес тя си припомня, че още преди анексията в Крим се разпространявали руските интерпретации на историята в изгодния на Москва дух. Докато на власт в Киев беше проруският президент Виктор Янукович, между 2010 и 2014 година, на украинците на полуострова съвсем открито се предлагат руски паспорти, което щяло да им отвори нови врати и нови възможности в Русия - най-вече работа, разказва Холосна.

Тя обяснява, че по онова време хората в Крим не възприемали всичко това като някаква заплаха. „Никой нямаше нищо против, хората го смятаха за нещо съвсем нормално. В крайна сметка обаче руски паспорти не получиха толкова много хора. Мисля, че тогава руснаците просто подготвяха почвата за анексията на Крим и искаха да подложат хората на изпитание“, обяснява тя.

Когато през 2014 на полуострова се появили военни без опознавателни знаци, Ирина Холосна и други съпруги на украински военни нощем се събирали край казармите, за да стоят на пост. Искали да пресекат опитите на руснаците да поставят под свой контрол съоръжения на Украинската армия и оръжейните ѝ складове.

Въпреки украинската съпротива, през март 2014 година Русия все пак успя да вземе Крим под свой контрол. Холосна продължава да се бори за принадлежността на полуострова към Украйна включително и след незаконния референдум за присъединяването на Крим към Руската федерация. Днес тя разказва, че никой от нейните приятели и роднини тогава не повярвал на официално оповестените резултати от референдума.

Още: ООН: Русия извършва системни изтезания и военни престъпления в Украйна

„Не го приехме. Прибрахме се с тролейбуса по домовете си и запяхме на висок глас украинския национален химн. Мислехме, че това няма да трае дълго“, с тъга в гласа разказва днес жената.

Надеждата, че ще се върнат в освободения Крим

През следващите месеци положението продължило да се влошава. В училище учители започнали да тормозят нейните деца, спомня си Холосна, а нея самата многократно я заплашвали на работното ѝ място, защото носела украински символи по дрехите си.

Така през септември 2014 година ѝ се наложило да напусне Крим заедно със сина си и с дъщеря си – тримата заминали за Лвов, в западна Украйна. Там Холосна се присъединила към Украинската армия, която в източните райони на страната вече се биела срещу руските сепаратисти, подкрепяни от Москва. Оттогава насам Ирина Холосна попадала като войник в различни горещи точки на битката в района на Донецк – и продължила да служи включително и след руското нахлуване през февруари 2022. Днес тя служи в редовете на военновъздушното разузнаване и се подготвя за мисия в южна Украйна.

Още: Гърция продава оръжия на Чехия за Украйна

Иса Акаев и Ирина Холосна вече десет години се сражават в редовете на Украинската армия – срещу руските агресори. Те искат да дадат своя принос за освобождаването на Кримския полуостров и после да се завърнат у дома. Защото в Крим все още ги чакат техните близки. Цялото семейство на Акаев все още е там, там са бабата на Холосна, брат ѝ заедно със своето семейство. Ирина Холосна е убедена, че полуостровът може да бъде освободен само с военна сила. Но това едва ли ще стане толкова скоро, смята тя.

Източник: Дойче веле

Киев: Войната се премести в Русия - първо по границата, скоро на хиляди километри във вътрешността (ВИДЕО)