Коя държава иска и коя не иска Украйна да стане кандидат за член на ЕС

Страните от ЕС подкрепят Украйна във войната, но заемат напълно различни позиции, що се отнася до искането на Киев да получи статут на кандидат за членство в блока.

Очаква се в петък Европейската комисия да препоръча на Европейския съвет този официален статут да бъде даден на Украйна и на съседна Молдова, но за окончателното решение е необходимо единодушие на 27-те държавни и правителствени ръководители на ЕС. Те ще се съберат на среща на върха на в Брюксел следващата седмица, но все още не са постигнали съгласие по въпроса.

Официални лица от няколко правителства – основно тези на Дания и Португалия, изразяват силно нежелание за предоставяне на статут на кандидат за членство на Украйна. Аргументът им е, че ако страната не е във война, тя не би отговаряла на условията за започване на преговори за членство. Те смятат също, че Молдова би изостанала още повече в необходимата подготовка, пише Politico.

Поддръжниците на Володимир Зеленски в борбата му да започне преговори за влизане в ЕС, са повечето държави в източната част на континента, най-вече Полша и Прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония. Членовете на техните правителства дори изразяват готовност да се ускори процесът на присъединяване на Украйна към ЕС. Подкрепящите Киев в тази битка смятат, че всичко по-малко от осигуряване на статут на кандидат ще насърчи Путин да удължи унищожителната война.

"Няма алтернатива на ясното и категоричното политическо послание на Съвета на ЕС за предоставяне на Украйна на статут на кандидат за членство в ЕС", заяви посланикът на Полша в ЕС Анджей Садош и добави: "Според мен Украйна ще получи статут на кандидат следващата седмица на Европейския съвет“.

Други евролидери изразяват желание Украйна да получи статус на кандидат, но искат това да се случи при определени условия, от които да става ясно, че реалните преговори за присъединяване не могат да започнат, докато страната не се възстанови от войната и докато Киев не постигне по-големи успехи в борбата с корупцията, укрепването на върховенството на закона и обновяването на демократичните институции.

На практика, шансовете на Украйна да получи статут на кандидат са нулеви без пълната подкрепа на Франция и Германия. Към момента обаче Еманюел Макрон и Олаф Шолц не са заели твърда позиция и това е притеснително за Зеленски.

Френският президент има особено важна роля, тъй като страната му понастоящем е ротационен председател на Съвета на ЕС и следователно е отговорна за провеждането на дебати между държавите от блока по тази тема. По време на посещението си в Молдова в сряда Макрон сякаш подкрепи кандидатурите за членство на Кишинев и Киев, като в същото време отряза перспективите на Грузия, която също настоява за статут на кандидат.

Макрон се позова на чувствителния въпрос за дългото забавяне на преговорите за членство със страните от Западните Балкани като Албания и Северна Македония. В този контекст, някои официални лица от ЕС твърдят, че би било грешка да се даде фалшива надежда на украинците за скорошно присъединяване. В края на май френският министър за Европа Клеман Бон заяви, че на Украйна вероятно ще ѝ отнеме „15-20 години“, за да влезе в блока.

Еманюел Макрон не казва нищо конкретно по темата – пред молдовския президент Мая Санду той заяви само, че Европейският съвет ще даде „ясен сигнал“ следващата седмица. „Не мисля, че ще има междинен статут или междинен отговор", каза той. "Не искам да изпреварвам решението, защото моята роля е да изградя консенсус. Желанието ми е да изпратя положително ясно послание по тази тема. Трябва обаче да вземем предвид и други държави членки и държави, които вече са в процес на кандидатстване – като тези от Западните Балкани“.

Що се отнася до кандидатурата на Грузия за членство, Макрон предположи, че засега тя не е актуална. "Не мисля, че можем да разграничим Молдова от Украйна в перспективите, които даваме. Грузия не заема същото място в геополитически план", заяви той.

Германският канцлер Олаф Шолц също като че ли се държи предпазливо по темата за статута на Украйна. Той показва даже по-малко ентусиазъм от Макрон, и то при положение че неговите социалдемократи са подложени на силен натиск от страна на партньорите си в правителствената коалиция – „Зелените“ и либералите. Все пак все още не е ясно дали Шолц ще подкрепи изцяло предоставянето на статут на кандидат за членство на Киев, или ще се обяви за "потенциална" кандидатура за членство при определени условия.

Подобен език само ще разгневи Киев. От ЕС обаче предупреждават Зеленски, че би било разумно да смекчи някои от неотдавнашните си критики към Германия, Франция и Италия - особено при посещението на Шолц, Макрон и италианския министър-председател Марио Драги в Киев.

В случая с Германия украинският президент се оплака от бавна и непоследователна подкрепа, включително по отношение на доставките на оръжие, докато Франция и Италия се сблъскаха с упреци, че изразяват готовност за компромис с Путин. Многократните коментари на Макрон, че Русия не бива да бъде "унижавана", разяриха Украйна. Зеленски също така подразни лидерите на ЕС с постоянните си похвали за премиера на Великобритания Борис Джонсън. В Брюксел на него се гледа с пренебрежение - като на ненадежден и двуличен партньор заради отстъплението от някои аспекти на споразумението за „Брекзит“, пише Politico.

За Украйна и нейните поддръжници много лидери в Западна Европа изглеждат опасно откъснати от реалността, включително Макрон, който предложи създаването на "Европейска политическа общност" като алтернативна структура за страните, желаещи да укрепят връзките си с ЕС. Макрон заяви, че общността ще бъде отворена за страни като Украйна, които искат да се присъединят към ЕС, както и за държави, които са напуснали блока - ясна препратка към Великобритания.

Фактът, че в сряда ЕС и Обединеното кралство отново влязоха в ожесточен конфликт по отношение на протокола за Северна Ирландия, само предостави допълнителни боеприпаси на критиците на Макрон. Дипломат от ЕС повтори предложението на Макрон и дори направи спорно предположение, че един ден Русия може да се присъедини към такава европейска общност - ако и когато изпълни определени условия, като например „да не напада друга държава и да бъде демократична".

Ако това ви звучи безумно, служители в Берлин предполагат, че също толкова безумно би било да се очаква, че ЕС ще позволи на Украйна просто да прескочи обичайните изисквания за присъединяване и да влезе бързо в ЕС. По-рано тази седмица Шолц подчерта по време на пресконференция със словашкия министър-председател Едуард Хегер в Берлин, че всяко потенциално разширяване на ЕС трябва да бъде "тясно свързано с въпроса за по-нататъшното развитие на ЕС", т.е. способността на блока да се реформира и да взема решения в области като външната политика, без всяка отделна страна членка да може да налага вето.

Сравнително голямото население на Украйна в сравнение с много други държави членки на ЕС би означавало, че тя ще получи голяма делегация в Европейския парламент и значителна тежест при вземането на решения въз основа на гласуване с квалифицирано мнозинство, при което броят на населението е фактор. Икономическата слабост на Украйна също би я поставила в позиция да получава относително голяма част от средствата от бюджета на ЕС.

Шолц е подложен на натиск не само от източните страни от ЕС, но и в Германия, включително от външния си министър Анелена Баербок от „Зелените“ и министри от либералната Свободна демократическа партия (СвДП). Те силно настояват за по-тесни връзки на Украйна с блока. Говорителят на СвДП по въпросите на европейската политика Михаел Линк предупреди, че провалът да се вземе решение поне за "перспектива за членство" на Украйна на срещата на върха на лидерите на ЕС следващата седмица ще бъде сигнал за Путин, "че той успява със своята разединяваща, разрушителна политика“.

„В края на краищата, неговата цел е да държи Украйна далеч от Европа с всички сили. Наистина очаквам и се надявам, че германските социалдемократи няма да пропуснат тази възможност да дадат такъв важен сигнал сега“, каза още Линк.

„Зеленият“ депутат Антон Хофрайтер - председател на комисията по европейските въпроси в Бундестага, направи подобни изказвания: "Добре е, че Олаф Шолц отива в Украйна. Още по-добре би било, ако той подкрепи получаването на статут на кандидат за членство в ЕС".

Има признаци, че социалдемократите на Шолц започват да се изказват положително по въпроса: "Съгласен съм, че на срещата на върха на лидерите на ЕС  трябва да се създаде ясно формулирана перспектива за присъединяване", заяви депутатът Маркус Тьонс. "Това обаче не означава, че преговорите за присъединяване могат да започнат веднага. Това ще бъде възможно едва след като войната приключи и има мирен договор между Украйна и Русия. ЕС трябва честно да каже на Украйна, че всичко ще бъде много сложен и продължителен процес".