Представители на беларуската демократична опозиция представиха на украинския външен министър Андрей Сибиха подробен доклад, демонстриращ системната подготовка на самопровъзгласилия се президент Александър Лукашенко за пряко участие във войната срещу Украйна. Документ, изготвен от Обединения преходен кабинет на Беларус (ОТК), идентифицира осем ключови признака за милитаризация на страната и превръщането на нейната инфраструктура във военна база. По-специално, заместник-председателят на ОТК Павел Латушко подчерта, че режимът е предприел значителни законодателни, икономически и стратегически мерки, показващи подготовка за евентуално разполагане на беларуската армия в бойни операции.
Сред ключовите доказателства в доклада е легализирането на т. нар. „превантивни удари“ в новата Военна доктрина, приета след като Беларус се отказа от неутралния си и неядрения си статут. Опозиционерите отбелязват, че документът разрешава използването на сила в случай на непосредствена заплаха близо до границите и разполагането на войски извън тях.
В същото време е в ход мащабно разполагане на сили: броят на войниците по договор се е увеличил с 50% от 2022 г. насам, в украинския сектор се създава Южно оперативно командване, въведени са SMS призовки и е разрешено набирането на затворници. Освен това, разходите за отбранителен бюджет са се увеличили пет пъти за четири години, а военно-промишленият комплекс на страната е напълно интегриран с руския.
Още: Конфликтът между Полша и Украйна продължава: Карол Навроцки критикува Зеленски (ВИДЕО)
Анализаторите на отбранителната промишленост също посочват пика на интеграцията с руската армия, което се отразява в постоянното присъствие на руски подразделения, разполагането на тактически ядрени оръжия и ракетни системи „Орешник“, както и участието на инструктори от ЧВК „Вагнер“ в обучението на беларуски военни.
Продължава изграждането и на отбранителни линии по границите с Украйна и страните от НАТО, а транспортната инфраструктура се модернизира, за да може да побере руска тежка техника. Признаци на подготовка се забелязват и в гражданския сектор, където Министерството на здравеопазването одобри строги насоки за триаж на ранените, хиляди бомбоубежища бяха инспектирани в Минск, а задължителните запаси от петролни продукти бяха удвоени.
Още: Руският топ сенатор Валентина Матвиенко: Спецоперацията ни спаси от война! (ВИДЕО)
Нови правителствени разпоредби позволяват и принудителното формиране на военни конвои от превозни средства на граждански предприятия по време на непрекъснати военни учения, които се използват за тайно прецизиране на мобилизационните списъци. В лицето на тези заплахи украинската страна предприема симетрични мерки за сигурност. Президентът Володимир Зеленски по-рано съобщи за необичайна активност на границата и опитите на Русия да въвлече Минск в пряка конфронтация, особено по отношение на плановете за ракетни и дронови удари и евентуални операции в Черниговско-Киевската област. В отговор на преместването на руски ядрени оръжия в Беларус по време на съвместни учения през май, Службата за сигурност на Украйна вече засили контрадиверсионните проверки в северните райони.
Заплахата от Беларус
Трябва да се отбележи, че поради опасения относно постепенното участие на Русия в бойните действия на режима на Александър Лукашенко, Украйна предприема стъпки за укрепване на отбранителните си позиции на границата с Беларус. Според The Guardian, в момента няма непосредствени признаци за подготовка за втора офанзива от беларуска посока, но ръководството на Киев подозира, че Москва може да използва съседната страна като трамплин за засилване на натиска върху Украйна и европейските страни.
Още: Германия разгръща 5000 войници край Беларус, даже изпреварва графика
Припомняме, че военният експерт и бивш служител на СБУ Иван Ступак смята, че ултиматумът на президента Володимир Зеленски за демонтиране на ретранслационните станции в Беларус е поставил самопровъзгласилия се лидер Александър Лукашенко пред труден избор между пълна зависимост от Русия и потенциален отговор от Украйна.
Според експерта, Лукашенко за първи път се е озовал в толкова трудна ситуация, тъй като според различни оценки беларуската икономика е почти 70% контролирана от Руската федерация. Кремъл е способен да блокира работата на ключови съоръжения по всяко време, от нефтопреработвателни заводи до множество финансирани от Русия предприятия. По-конкретно, приблизително 200-250 предприятия в беларуския военно-промишлен комплекс са изцяло снабдени с руски поръчки и финансиране, което гарантира работни места в страната.
