Убийството на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив от петима тинейджъри потресе обществото. Но как се стига до момента деца да проявят такава нечовешка жестокост, кои са първите знаци, че едно дете започва да проявява опасна агресия, каква е ролята на семейната среда за развитието на агресивно поведение? По темата говорим с детския психолог Веселин Герев. „Първите симптоми са били далеч назад във времето, още в ранните ученически години, когато се създават конфликти в самата учебна среда. Повечето родители съветват децата си да се справят на принципа на тормоза и на уличното право. На всеки две седмици имам такъв случай – на насилие в училищна среда“, каза за Actualno.com психологът. И добави: „От там тръгва всичко – от семейството, средата, свободното време“.
Той сподели, че някои от тези деца са били активни спортисти, тренирали са, което още повече влошава ситуацията, зарази факта, че са упражнявали агресия по време на тренировките, която е забелязана от треньорите, но най-вероятно не е туширано.
„Мен ме шокира факта, че един учител сподели, че задържаните ученици не са посещавали часовете с месеца, а съучениците им са казали, че те „раздават правосъдие на педофилите“. Това означава, че те са имали много такива агресивни прояви“, каза той.
Оказва се, че и родители, и учители, треньори, и съучениците им са знаели, и никои не е взел мерки. „Когато учителят се обръща към колегите си в самото спортно училище, са и отговорили: :Аман от тези хомосексуалисти, да ядат бой“. Тези деца са били поощрявани, най-вероятно и в домашната среда се е говорило така. Най-вероятно е имало и вербално, и физическо домашно насилие. Комплекс от фактори изграждат тези хора като такива. За мен е поне малко просветление, че е имало други деца, които веднага са напуснали групата, след като са видели с какво се занимава тя“, заяви той.
Големият проблем, според психологът, е че никои от децата, напуснали групата, не е информирал за това, които се случва и те са останали едни мълчаливи свидетели на всичко и са наблюдавали отстрани.
Относно появилата се информация, че част от децата са от добри семейства, ходили са редовно на училище, има ли са добри оценки, д-р Герев категорично отхвърли тази възможност. „Там където има домашно насилие, се разбира, ако стане някаква тежка криминална проява. Иначе всичко е невидимо. Самият родител е с такива нагласи и не се интересува от това какво прави детето му“, каза той.
По думите му това са изказвания на адвокати, които „тарикатски подготвят почвата“. „Колко добри деца могат да бъдат едни убийци? И то едни умишлени убийци. Те са се гаврили 1 час с човека“, обясни д-р Герев.
Според него се е стигнало да тази крайност, защото обществото ни е свикнало да живее и да толерира агресията във всичките и форми и се приема като модел на поведение.
Той е категоричен, че това поведение трябва да се наказва много строго, за да може да служи като превенция за други такива случаи.
Психологът сравни саморазправата с минаване към едно примитивно ниво, че „който държи бухалката и камъка, в него е правото“. „Когато човек може да осъзнава постъпките си и последствията от тях и не е заслепен от идеята за саморазправа. той никога няма да посегне и да нарани“, обясни д-р Герев.
Той даде пример, че след като слизат от Младежкия хълм и мястото на престъплението, те срещат баща с дете с проблем и нападат и тях. „Това са изградени психопати. Психопатът се отглежда – от семейната среда, от мини средата, в която функционира. Сега всички обясняват колко добри деца са. Колко добри, при положение, че не са ходили на училище?“.
Психологът смята, че след изтърпяването на присъдите си, тези деца ще се озлобят още повече към обществото. „В институцията няма да настъпи смирение. Този случай е кауза пердута. В този случай става въпрос за едни примитиви, които са склонни да се саморазправят с когото им падне. Утре, излизайки от институцията, ще ги срещнете, те ще питат защо ги гледате накриви и ще ви размажат от бой. Те нито ще се разкаят, нито ще проявят емоционална интелигентност“, смята д-р Герев.
