Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж — тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София — зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без хоризонт.
При температурна инверсия студеният въздух остава „заключен“ близо до земята, а по-топъл слой отгоре го притиска като похлупак. Обикновено въздухът циркулира и се пречиства, но при инверсията тази динамика спира. Така прах, дим, сажди и влага се смесват и създават гъста мъгла, която не се вдига с дни, разказва "Meteo Balkans".
„Инверсиите са естествени, но когато ги комбинираме с човешко замърсяване, резултатът е токсична мъгла,“ обяснява д-р Силвия Ковач от Европейския център по атмосферен мониторинг.
Още: В най-сухото място на Земята водата се крие пред погледа на всички
София, Белград и Милано – в топ 10 по „задушеност“
Според данни на Copernicus Atmosphere Monitoring Service, зимата на 2024/2025 г. е регистрирала рекордни 18 дни с плътна мъгла над София, 21 над Белград и 26 над северна Италия.
В някои райони на София концентрацията на фини прахови частици по време на мъгла е достигала над 180 µg/m³ – три пъти повече от допустимото. Тепърва ни предстои зима 2025/2026 г. „Мъглата се превърна в смог. А смогът – в климатичен показател,“ казват от НИМХ.
Когато климатът и замърсяването си подадат ръка
Това, което отличава новия феномен от класическата мъгла, е нейната продължителност и химичен състав. Метеоролозите го наричат persistent polluted fog – дълготрайна замърсена мъгла, която не изчезва дори при дневно затопляне. Причината – промяната в структурата на атмосферния слой и увеличаването на водните микрокапки, към които се залепват частици прах и сажди.
В резултат – не просто намалена видимост, а рязко покачване на дихателните заболявания. В Милано например болниците отчетоха 30% повече пациенти с бронхити и астма по време на мъглените периоди.
България вече е част от феномена
Най-често засегнати у нас са Софийското поле, Пернишката котловина и долината на Струма, където мъглите могат да се задържат по 4–5 дни. Причината е комбинацията от релеф, отопление с твърдо гориво и липса на движение на въздуха. През януари 2025 г. сателит Sentinel-5P засече плътна мъгла, съдържаща серни и азотни оксиди, простираща се от София до Дупница.
Още: Как ни влияят мъглите и мръсният въздух?
„Ние вече не говорим за климатичен проблем – това е проблем на оцеляването,“ казват от „За Земята“.
Защо мъглите ще стават още по-чести?
Климатолозите предупреждават, че затоплянето на атмосферата намалява ветровата активност, което означава по-дълги периоди на застой. Когато няма движение, няма и пречистване.
„Промените в климата не винаги идват с бури. Понякога идват с тишина – и невидим враг,“ казва проф. Федерико Моралес от Университета в Мадрид.
