Руският диктатор Владимир Путин навършва днес 73 години. Предвид целия живот и управление на Путин, изглежда най-подходящо да отбележим рождения му ден със списък на войните, които той води през десетките години, в които е начело на Руската федерация. Впрочем нека не забравяме, че точно преди 2 години на рождения му ден "Хамас" организира една от най-кървавите терористични атаки в човешката история, която доведе до войната в Газа - случайно ли е това или не един ден историята ще се произнесе. Засега в Русия карат децата да му пеят - така, както в едни времена на "зрелия социализъм", които всеки, който ги е преживял и е запазил хладен разсъдък, не иска да се върнат:
🤢 “Putin can do whatever he wants”: children across Russia mobilized to congratulate the dictator
— NEXTA (@nexta_tv) October 7, 2025
Schools and kindergartens across the country held mass celebrations in honor of Putin’s birthday.
In some places, children sang songs praising him (see video), in others they… https://t.co/Xrc7fL7o4z pic.twitter.com/9f0yMteMIn
Чечня - 1999 г.
Втората чеченска война е започната през април 1999 г. от предишния руски лидер Борис Елцин (чийто премиер от август същата година е Путин). Но встъпвайки на президентския пост Путин я продължава с особен ентусиазъм. Войната в Чеченската република също както сегашната в Украйна официално не носи името "война", а циничното "контратерористична операция". Путин задминава действията на Елцин като по негово време войната става още по-брутална и кървава и жертвите сред цивилното население нарастват.
Град Грозни е окончателно превзет в началото на февруари 2000 г. след ожесточени боеве, като руските военни примамват обсадените в него чеченски бойци, обещавайки да им осигурят безопасен коридор. Без да виждат струпване на сили отвън, бойците се съгласяват, но не знаят, че руснаците предварително са минирали пътя. В резултат на това са убити редица чеченски военни, както и кметът на града. След това руснаците влизат в Грозни и систематично разрушават сградите и дори цели райони на града. През 2003 г. ООН нарече Грозни "най-разрушения град на Земята", в който нито една сграда не е останала невредима.
Грузия - 2008 г.
По това време Путин е министър-председател на Руската федерация. Руско-грузинската война отново е наречена от Москва не война, а просто "операция за налагане на мир" т.е. руснаците в Грузия следвало да се възприемат като "миротворци". Провъзгласено бе от руските власти, че намесата на руските военни се налагала за "защита на руските граждани" след като преди войната Русия се бе погрижила голяма част от населението на Южна Осетия да получи руски паспорти.
Грузинските въоръжени сили не можеха да противостоят на руските части. Според източници, Русия използва около 40 хиляди военни във войната, което многократно надхвърля числеността на грузинската армия, освен това разчита допълнително на паравоенни отряди, има и сериозно въздушно превъзходство. Руското настъпление, според грузински източници, започва със 150 танка през кавказкия тунел Роки рано сутринта на 8 август. Резултатът е окупация на част от територията на Грузия и установяването на режим, подвластен на Москва.
Още: Въоръжаване, всяване на несигурност и страх: Стратегията на Путин е прецизно изчислена
Донбас, Украйна - 2014 г.
През 2014 г. Путин започна военни действия в Източна Украйна, вбесен от желанието на украинците да се откъснат от руската сфера на влияние и нежеланието им да живеят под руски диктат. Путин въоръжи местните сепаратисти и изпрати в Донбас т. нар. "зелени човечета" - руски спецчасти, десантчици и морски пехотинци, действащи без опознавателни знаци, които превзеха ключови обекти на полуостров Крим през февруари–март 2014 г. (парламент, летища, украински военни бази).
Първоначално Путин отричаше участието на руски военни макар за никого да не бе тайна кой стои зад тези военни формирования.
По-късно диктаторът публично призна, че руски сили са действали в Крим "за да подпомогнат местната отбрана" – и го направи на 17 април 2014 г. в годишната си "Пряка линия" по държавната руска телевизия. Нещо повече - в руския документален филм "Крым. Путь домой" ("Крим. Пътят към вкъщи", март 2015), Путин директно заяви, че лично е ръководил операцията.
Още: Суперармията на Украйна затъмни всички на континента - кошмарът, който Путин сам си създаде
Сирия - 2015 г.
По време на гражданската война в Сирия, Путин сериозно се намеси в помощ на местния диктатор Башар Асад. Разбира се в традициите на Кремъл това отново бе представено като "борба с международния тероризъм". Резултатът от намесата на Путин бе страдание за сирийския народ на цената на десетки хиляди жертви.
В крайна сметка режимът на Асад рухна, а той самият трябваше да потърси спасение в Русия.
Пълномащабна война в Украйна - 2022 г. - досега
Рано сутринта на 24 февруари 2022 г. Путин нареди пълномащабна инвазия срещу Украйна като войските му навлязоха на суверенната украинска територия откъм съюзника му Беларус. Войната и до днес официално от Кремъл се представя като ""специална военна операция", въпреки че е най-голямата война в Европа за последните десетилетия и въпреки хилядите жертви сред цивилното население и сринатите до основи украински градове и села.
Украинците посрещнаха "освободителите" с невероятен отпор, а колоната руски танкове, тръгнали да превземат Киев за три дни, дълго горя на подстъпите към украинската столица.
Междувременно самите руски войски дадоха такива абсурдни жертви в тази кървава война, че "демилитаризацията", която искаше да извърши Путин в Украйна, се обърна срещу неговата армия. Z-патриот кратко и ясно: Животът на руския щурмовак на фронта е само 12 дни
Днес заради успешните украински удари с дронове на руска територия в Русия се вият дълги опашки за бензин - в страната, която се гордееше, че разполага с неограничени ресурси от петрол и газ. А Кремъл все още се опитва да смаже със систематични удари с дронове и ракети украинската енергетика.
Още: Безпрецедентно: Украинската армия задушава Русия
Подводницата "Курск"
И като изброяваме водените от Путин войни няма как да подминем трагедията с подводницата "Курск", когато Путин цинично не позволи да бъде проведена навреме спасителна операция за екипажа.
На 12 август 2000 г. при учение в Баренцово море подводницата К-141 "Курск" е ударена от торпедо и започва да се пълни с вода.
Въпреки ранните предложения на страни като Великобритания, Норвегия, САЩ и други да окажат помощ, Путин категорично отказва в продължение на пет дни, които са критични. В крайна сметка се съгласява едва на 17 август 2000 г., когато вече няма кого да се спасява - на борда няма нито един оцелял.
Още: Кремъл нареди да се купува бензин от Китай - украинските дронове разсипаха Русия
Двегодишното държавно разследване в Русия потвърждава, че торпедо е причината за трагедията и критикува забавянето на спасителната операция, но дотам - наказателни обвинения не са повдигнати.
Трагедията в Беслан
Още едно петно в биографията на Путин - терористичния акт в град Беслан в Северна Осетия. По време на спасителната операция загинаха 334 заложници, от които 186 деца. Действията на руските власти бяха широко разкритикувани, тъй като руските служби използваха тежки оръжия като гранотомети и танкови оръдия, което доведе до увеличаване броя на жертвите сред заложниците. Това е ключовият извод на Европейския съд по правата на човека през 2017 г. Заради начина на планиране, контрол и употреба на сила съдът заключи, че е бил застрашен животът на заложниците и присъди обезщетения на жертвите.
Нещо повече - изводът бе недостатъчна превенция и лошо управление на кризата, тъй като властите са имали "достатъчно конкретна информация" за подготвян атентат в района, но не са предприели адекватни превантивни мерки.
Още критики - прекъсване/отказ от смислени преговори, тъй като Москва е предпочела силов сценарий.
И още - манипулиране на информацията и натиск върху медиите относно отразяването на броя на жертвите. Именно тогава журналистката Анна Политковская бе хоспитализирана със съмнение за отравяне по пътя за Беслан.
Близки на жертвите (напр. движенията "Майките от Беслан" и "Гласът на Беслан") от години обвиняват Кремъл в прикриване и липса на наказани за отговорните лица за операцията.
При това тази трагедия Путин побърза да използва за усилване на контрола си в републиката и прокара отмяна на преките избори за губернатори (в края на 2004 г.) — ход, който е определян като концентрация на власт под претекст "урокът от Беслан".
