Страни-членки на Европейския съюз, намиращи се по външните му граници, започват да подготвят болниците си за евентуална военна ситуация, съобщава Politico. След взрив в латвийския град Йонава, парамедикът Мартина Вероника Норейкайте се озовава в обстановка, за която не е готова. Когато линейката пристига с включени сирени пред училището, сградата вече е обгърната от гъст дим. „Хората тичаха насам-натам, някои лежаха по земята, викове се чуваха отвсякъде", спомня си Норейкайте, описвайки сцената на училищното игрище. Полицаи, пожарникари и военнослужещи вече били на мястото, но тя и колегата ѝ били първите медицински екипи, които пристигнали, пише изданието. Още: Арест за латвийски депутат след гневен изблик и нецензурен жест в подкрепа на рускоезичните (ВИДЕО)
„Когато видиш цялата тази паника, крясъци, не знаеш как да реагираш, губиш ориентация. Всичко изчезва от съзнанието ти. Това напълно те разклаща", признава тя.
Литва организира ученията "Железен вълк"
Новината за такава катастрофа в мирна европейска държава беше точно причината, поради която литовските власти организираха двудневните военни учения „Железен вълк". Целта бе да се подготвят военните, полицията, пожарникарите, болниците и парамедиците да действат при извънредни обстоятелства – тъй като Литва се готви за най-лошия.
Откакто Русия нахлу в Украйна, заплахата от военен конфликт е все по-голяма. Всички страни от източния фланг на НАТО преразглеждат протоколите за реагиране при кризи за здравните заведения. Те организират тренировъчни учения, инвестират в балистични каски и жилетки и преместват операционните зали под земята. Конфликтът в Украйна разби илюзията, че Европа е защитена от война. Още: От Прибалтика мирише на война: Руски военни самолети летят без да питат, Беларус на съд пред ООН
Въпросът е не дали Русия ще атакува, а кога
„Въпросът не е дали Русия ще атакува, а кога", смята Рагнар Вайкнеметс, заместник-генерален директор на Естонския здравен съвет.
Бившите съветски окупирани страни на източната граница на Европа знаят много добре колко бързо могат да пристигнат войските.
„Имаме лоши съседи тук: Русия и Беларус", призна Даниел Наумовас, заместник-министър на здравеопазването на Литва, по време на събитие през февруари. Неговата страна свързва НАТО с Балтийските държави чрез Сувалкския проход – тесен, уязвим коридор, считан за една от най-вероятните цели на бъдеща руска атака. По думите му страните на изток от НАТО готовността за война не е по избор – тя е спешна. Още: 1 млрд. евро и отгоре: Литва се готви да не допусне армията на Путин и на метър
Болници под обстрел
Руската инвазия в Украйна показа, че съвременните конфликти вече не пощадяват здравните услуги – нито цивилните, на които те служат. Източноевропейските страни вземат това под внимание.
Много болници в Източна Европа – останки от съветската епоха – са особено уязвими. В Естония се предприемат мерки като раздаване на сателитни телефони, за да се поддържа комуникацията, ако традиционните мрежи престанат да функционират. Има дори планове за създаване на независима интернет мрежа, ако се наложи. А след прекъсвания на електрозахранването биват инсталирани електрически генератори в цялата здравна система.
„Имаме високи сгради, имаме големи сгради. Те са в един комплекс, в една зона", подчерта Вайкнеметс. Той обясни, че болниците сега търсят начини да превърнат мазетата в операционни зали в случай на нужда.
Естония закупува мобилни медицински единици – временни лечебни съоръжения, които могат да се разгърнат в спешни случаи. С тях се увеличава и болничния капацитет. Още: Никакво доверие: Ето как Литва реши да съпровожда руските транзитни влакове през територията й
Докато европейските страни разполагат средно с 11,5 легла за интензивно лечение на 100 000 души население, „военните нужди могат да изискват три до пет пъти по-голям капацитет", обяснява Бьорн Гулдвог, специален съветник в Норвежката дирекция по здравеопазване, по време на събитие за здравна сигурност през април. По думите му повечето съоръжения могат да поддържат може би 120-150 процента от нормалния обем хирургични операции в продължение на 24 до 48 часа. Доставките на кръв и кислород също биха станали критични.
Запаси и вериги за доставки
Дори най-добре подготвените болници не могат да функционират без лекарства, консумативи и оборудване. Естония, например, е отделила 25 милиона евро за доставки за масови жертви.
Запасите ще гарантират, че болниците могат да функционират, докато доставките от съюзниците им достигнат. А НАТО е от решаващо значение за осигуряването на маршрутите за доставки.
Готовността за война надхвърля политиката – тя се нуждае от хора. Недостигът на работна ръка е фундаментално предизвикателство за Балтийските държави. Според литовско проучване над една четвърт от здравните работници вероятно биха избягали по време на война.
Естония също засилва обучението в цялата си здравна система. Болниците, екипите на линейките и здравните работници са инструктирани как да преминат в „кризисен режим" за лечение на пациенти с военни рани. Още: Напрежение Естония-Русия: Руският флот похити естонски научен буй в Балтийско море
Литва планира седем учения с армията и над 10 учения за гражданска сигурност за медицински специалисти. Страната формира спешен медицински екип, а някои медици пътуват до Украйна, за да научат от първа ръка как болниците се справят с ракетни удари, масови жертви и прекъсвания на електрозахранването.
Рискът от приток на бежанци
Въздействието на войната не спира на националните граници. Поради използването на модерно оръжие в Украйна — включително ракети с голям обсег и военни дронове — фронтовата линия вече не е фиксирана граница. Атаките вече могат да достигат цели на стотици километри разстояние. Това поставя в опасност болници и гражданска инфраструктура, намиращи се далеч от бойните зони, и прави евакуационните планове изключително важни. Още: Това може да е последното ни мирно лято. Атака на Русия срещу Европа е възможна още през есента
„В резултат на това страните, които са по-далеч от фронтовите линии, трябва да се подготвят да приемат пациенти и бежанци", твърди Йоостен.
