В Армения на 7 юни 2026 г. приключиха парламентарните избори, на които победа постигна действащият премиер Никол Пашинян и партията му "Граждански договор". Те получила 49,8% от гласовете. На второ място се класира "Силна Армения" на проруския милиардер Самвел Карапетян с 23,29%, а на трето – блокът "Армения" на близкия до Кремъл експрезидент (2000-2008 г.) Роберт Кочарян с приблизително 10%. И двата блока са открито проруски политически сили.
Още: Руски милиардер остава в ареста в Армения с обвинение в опит за завземане на властта
Тези избори се проведоха на фона на безпрецедентно политическо напрежение, тъй като бяха възприемани като вот за бъдещия курс на страната: сближаването с Европейския съюз (ЕС) и НАТО или връщането в орбитата на руското влияние. Победата на прозападноориентирания Никол Пашинян укрепи външнополитическия завой на Армения към ЕС, но европейският курс не означава автоматичното изграждане на демокрация. Ходът на предизборната кампания нагледно демонстрира това разминаване.
Нарушения: във всяка втора избирателна секция
Само в изборния неделен ден – на 7 юни – Следственият комитет на Армения съобщи за образуването на 59 наказателни производства по обвинения за нарушения, свързани с изборния процес. На следващия ден Министерството на вътрешните работи (МВР) на Армения представи официални данни, според които по време на гласуването са регистрирани 619 сигнала за нарушения на изборния процес. Сред тях са включително случаи като двойно гласуване, нарушаването на тайната на вота, възпрепятстването на упражняването на избирателни права, купуването на гласове и намесата в изборния процес. Към сутринта на 8 юни са били задържани 18 души, а още 322 сигнала за нарушения се намират в процес на проверка.
Още: Изборите в Армения: Рекордна активност, нарушения и съвет към евентуалните превратаджии (ВИДЕО)
Независимата арменска наблюдателна мисия The Independent Observer Alliance, чиито са наблюдатели са посетили почти всички избирателни секции в страната (1906 от общо 2005), отчете още по-драматична картина. Според данните на НПО-то нарушения и проблеми са установени в 44% от избирателните секции, тоест в почти всяка втора, което трудно се съчетава с представата за "демократичен" вот.
Друга местна наблюдателна мисия – "Айакве" – е регистрирала използването на т.нар. "мъртви души". Наблюдателите са установили, че в избирателните списъци присъстват вече починали хора. Подобни примери показват доколко Армения е близо до демокрацията на практика, а не само на ниво декларации и политически заявления.
"Кампанията се характеризираше с изключително конфронтационен характер, съпроводен от риторика, насаждаща разделение, както и с обвинения в купуване на гласове", гласи предварителното изявление на Парламентарната асамблея на ОССЕ след наблюдението на изборите в Армения. Според ПА на ОССЕ, налице са и "други нарушения на изборното законодателство", което съответно е довело до: "Множество наказателни производства срещу опозиционни кандидати и активисти".
"Концентрацията на арести и наказателни преследвания срещу представители на опозицията допринесе за създаването на впечатление за избирателно правосъдие", заяви специалният координатор и ръководител на краткосрочната наблюдателна мисия на ОССЕ Фарах Карими. Според дипломата, налице са били "поляризираната информационна среда, подстрекателската реторика, дезинформацията, както и постоянното външно влияние и намеса". "Те подкопаха демократичната устойчивост на Армения и целостта на обществения дебат", категоричен бе Фарах Карими.
Доколко обективни са твърденията за натиск върху опозицията следва да бъде преценено от компетентните институции. Но ако се обърнем към статистиката, ще видим, че според данните на Главна прокуратура на Армения между 7 февруари и 7 юни 2026 г. са образувани 210 наказателни производства, свързани с изборите, а наказателно преследване е започнало срещу 349 души.
Още: Закана на Армения да стъжни военно живота на пратени от Путин арменци да гласуват срещу Пашинян
Натиск от Москва за кого да се гласува
Отделно Антикорупционният комитет на Армения съобщи за 194 задържани през последните седмици на кампанията, като 84 от тях се намират в затвора или под домашен арест по обвинения в купуване на гласове – обвинения, които опозицията отрича. Прави впечатление, че сред стотиците задържани няма нито един представител на управляващите сили.
Широк международен отзвук предизвикаха и съобщенията за опити на опозицията да мобилизира арменската диаспора чрез използването на незаконни методи. В края на май агенция Reuters съобщи, че високопоставени чиновници в Москва обсъждат възможността живеещите в Руската федерация арменци да бъдат изпратени в Армения, за да гласуват за опонентите на Пашинян.
На 7 юни главният комисар на Армения по въпросите на диаспората Заре Синанян заяви, че "арменци във Франция са получавали обаждания от Русия": "С призиви да пътуват до Армения и да подкрепят конкретен кандидат". В случая политическата мобилизация се е основавала не само на агитация, но и на подкуп и натиск. Това е още едно свидетелство за това колко далеч от демократичните стандарти са били методите на арменските политически сили покрай изборите.
Още: По стара българска рецепта: Русия действа ударно да купи изборите в Армения
На фона на всички изброени факти позицията на ЕС спрямо Армения изглежда крайно абсурдна. "Ние високо ценим партньорството си с демократична Армения, която все повече се сближава с Европа", заяви на 8 юни председателят на Еврокомисията (ЕК) Урсула фон дер Лайен, поздравявайки Никол Пашинян за победата. При толкова много регистрирани нарушения определянето на вота като "демократичен" звучи като подигравка.
Демокрацията не се свежда до избора между ЕС и Русия. Тя означава още честна политическа конкуренция, върховенство на принципите и нормите над субективните оценки, отказ от преследване на неудобните и свобода от всякакъв натиск при борба за гласове. Вместо безпристрастна оценка на изборния процес обаче ЕК обяви, че ще отпусне на Армения над 50 млн. евро помощи и ще предостави безмитен достъп до пазара на ЕС за редица забранени от Руската федерация арменски стоки - ОЩЕ: След като Русия тръгна да души Армения икономически: ЕС отпусна пари на Ереван
За ЕС днес геополитическият завой на Ереван изглежда значително по-важен от качеството на арменската демокрация. Подобен подход обезценява самата идея за европейските стандарти. Щом Брюксел е готов да нарича "демократична" всяка държава, която се дистанцира от Кремъл, тогава демокрацията за ЕС се превръща не в система от ценности, а в награда за геополитическа лоялност.
Автор: Николай Марченко, международен кореспондент
