"Наблюдаваме възможни замърсявания, а те - уви - не са едно и две. Например предполагаемо петно между България и Турция от 15 юни. Там е преминал кораб, плаващ под флага на Доминиканската република. Към момента обаче нямаме доказателства този кораб да е свързан с мазутните/нефтените замърсявания по Южното Черноморие, за които масово сигнализираха граждани". Това заяви пред Actualno.com Христо Панчев от "Грийнпийс"-България, посочвайки, че от екоорганизацията са използвали сателитни данни с отворен код и са ги прехвърлили на експерти в чужбина за по-дълбок анализ.
Най-важно е да се установи дали наблюдаваният обект е наистина петно, а не течение или водорасли.
Снимка: "Грийнпийс"-България
Той посочва, че е трудно да се идентифицира източникът на такова замърсяване – нужно е да се установи дали изобщо става въпрос за петна със замърсяване, или за морско течение, сянка или нещо друго. Препоръчително е да се огледа отблизо с дрон или по вода. После трябва да се види как се движи дадено петно назад във времето чрез сателитни данни и да се сравни с маршрута на корабите в района.
"Корабите са длъжни да сигнализират, ако забележат замърсяване или ако те самите предизвикат такова, задължени са по закон и подлежат на санкции, ако не съобщят. Този кораб не е танкер – превозва зърно и сухи товари, няма как тук да говорим за петролен разлив. Ако е мазут, тук говорим за корабно гориво, което е възможно. Трябва обаче да сме сигурни, че това е петно. Институциите имат много по-голям инструментариум да го установят, включително чрез химичен анализ на замърсителя по плажа и във водата", казва Христо Панчев.
Снимка: Getty Images
Официалната информация от МОСВ
От Actualno.com зададохме въпроси до Министерството на околната среда и водите във връзка със засечените замърсявания във водата и на плажовете в Ахтопол, Синеморец, къмпингите "Делфин", "Корал" и др. Попитахме какъв е източникът, ще бъде ли организирано почистване със съответните специални вещества в морето, откога министерството наблюдава петната по Южното Черноморие и какви мерки са предприети до момента.
От ведомството ни отговориха, че първите сигнали за замърсявания с мазутни топчета и нефтопродукти по Българското Черноморие се получават в РИОСВ – Бургас от 18 юни. Вече са получени десетки сигнали към РИОСВ в Бургас, Варна и Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР) – Варна. Много от получените сигнали са за едни и същи места на замърсявания по плажната ивица, които се проверяват от регионалните органи на МОСВ в рамките на техните компетенции. Повечето сигнали са за района на юг от Бургас.
Още: Според Алибегов дори има ръст на туристите: Нарочно снимат курортите нощем, за да изглеждат празни
От РИОСВ – Бургас миналата седмица са извършени 3 проверки по получените до 19.06.2026 г. сигнали. Установено е наличие на мазутно замърсяване на плаж „Лозенец“ в с. Лозенец и на плаж „Аркутино“. За установените замърсявания са дадени предписания на общините и концесионерите за незабавно почистване на плажната ивица, като се извършват проверки дали това е направено, посочват от МОСВ.
Снимка: Областна администрация - Варна
По предварителна информация - от РИОСВ – Бургас вече са почистени плажове в района на Царево, Приморско и Синеморец. Извършват се проверки в Созопол, Поморие и Несебър за това дали са изпълнени предписанията и дали са отстранени мазутните замърсявания.
От РИОСВ – Варна в периода 20-22 юни е извършена една проверка – на територията на морски плаж „Романтика“, к.к. „Камчия“, община Аврен. Проверката за замърсяване с нефтопродукти е била съвместна с Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) – Варна и Регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда – Варна. Установено е замърсяване на пясъчната ивица с изхвърлени от морето черни лепкави частици с твърда консистенция, различна големина и слаб мирис, характерен за нефтопродукти. При извършения оглед на място на плаж „Романтика“ не е установен брегови източник на замърсяването. От морските води в района са взети проби, които се изследват за нефтопродукти, полихлорирани бифенили и летливи органични съединения, добавят от МОСВ.
"Предварителните данни сочат, че е възможно замърсяването по Черноморието да е свързано с дейността на плавателни съдове, както и в резултат на стари отлагания от нефтопродукти. За постъпилите сигнали е уведомена Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) с цел предприемане на действия по компетентност за установяване на потенциалните източници на замърсяването. МОСВ и неговите регионални структури продължават наблюдението на засегнатите участъци и ще информират обществеността за резултатите от извършените проверки и лабораторните анализи", гласи изпратената до медията ни позиция на министерството.
Руският "сенчест флот" ли е причината?
Трудно е към момента да се открои причината, но най-вероятно става въпрос за "някои от руските сенчести кораби, които са много под стандартите на нормални, модерни кораби". Такава теза изрази пред медията ни бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, който последно заемаше длъжността в служебното правителство на Андрей Гюров. Той има предвид танкерите от руския "сенчест флот", които се използват от Москва за заобикаляне на западните санкции с прехвърляне на петрол от един на друг, с плаване под чужд флаг и с изключване на транспондерите. Те обаче са толкова стари и неподдържани, че сами по себе си представляват заплаха за околната среда.
Още: "Вече не": Зеленски показа с ВИДЕО потопяването на два танкера от руския сенчест флот
Попов допуска и друга възможност за замърсяването - авария. "Но е много трудно да се каже, защото между излизането на тези петна на брега и изпускането им е минало време", посочва той.
Снимка: iStock
Христо Панчев от "Грийнпийс"-България също смята, че действия на „сенчестия флот“ може да са свързани със случая: "Много е възможно, защото „сенчестият флот“, за който българското правителство продължава да остава сляпо и целенасочено да не забелязва, често се движи без предаватели, крие се. Той на практика е нелегален, много е трудно да му се потърси някаква отговорност. И обикновено е съставен от флота, която е за скрап и представлява огромна опасност. Това, че тези кораби се движат, е голям риск и е недопустимо правителството и властите да се правят, че това не се случва. Възможно е причината да е там, но не можем да кажем със сигурност".
Още: През Ла Манша: Русия пази танкери с военен кораб. Британският флот прогони руски подводници (ВИДЕО)
Украински удар по танкери от "сенчестия флот": възможна ли е тази хипотеза?
И двамата изключват, че възможната причина може да се крие в украинските удари с морски дронове срещу танкери от "сенчестия флот" на Русия в турски води. В края на май нападения имаше срещу три такива кораба, но фактът, че е минало прекалено много време, а и концентрацията на петната, сочи към друго. Освен това конкретните танкери бяха празни - в тях е имало само баласт от вода в резервоарите за пренасяне на суров петрол.
Още: Почти до Истанбул: Морски дронове удариха три танкера от руския сенчест флот (ВИДЕО)
"След известно време мазутът не се разтваря, но се разбива и потапя на дъното. Малко вероятно е да е от това. Някои се опитаха да спекулират дали не е някъде от военните действия, катастрофата в Керченския залив отпреди година, но това не е вероятно", казва Юлиян Попов.
Снимка: Юлиян Попов, Actualno.com
През декември 2024 г. от МОСВ съобщиха, че морските течения към онзи момент устойчиво задържат нефтените замърсявания в акваторията на Керченски залив и че не се очаква Българското Черноморие да бъде засегнато. Разливът беше предизвикан от два руски танкера - "Волгонефт-212" и "Волгонефт-239", които се разбиха на 15 декември 2024 г., на 8 км от брега: Петролният разлив в Керченския пролив е вече 54 километра (ВИДЕО).
"В случая е най-вероятно нещо, което е по-концентрирано, по-близо до нашите плажове на юг", смята Христо Панчев от "Грийнпийс"-България.
В същото време Чавдар Георгиев - бивш зам.-министър на околната среда и водите и бивш депутат от БСП - определи като "най-логична" причина именно удар по танкер. "Дали е украински, или е някакъв друг – предизвикана е някаква авария в морето, която нас ни засяга като крайбрежна държава", каза той пред Actualno.com.
Според Христо Панчев, когато минава все повече време, е много по-трудно да се установи източникът.
"Ако някой си направи доста сериозния труд да направи анализ на всички минаващи кораби и времето, за което тези петна могат да дойдат до брега, ще има по-добра картина. Трябва да се засилят много сериозно наблюденията върху преминаващи кораби, върху кораби, прехвърлящи горива един на друг", призовава Юлиян Попов.
Още: Руският танкер в Средиземно море заплашва вече 9 държави
Близо до брега
Освен това, когато говорим за замърсявания, идващи от войната, много често те трябва да преминат през течението на река Дунав. Ето защо бившият министър изключва украинските удари по руските пристанища Новоросийск и Туапсе да имат нещо общо. "Защото Дунав, когато се влее в Черно море, създава едно течение, което е навътре – ако нещо се разбие в Украйна, не е пряк пътят оттам до Синеморец. В морето има течения, предизвикани от вливането на Дунав, а и други, така че няма как да стигне до България, много малко вероятно е. Освен това, ако нещо стигне, то в никакъв случай няма да е толкова концентрирано. Не ми се струват сериозни тези предположения", казва Попов. "Това, че доста концентрирано се излезли тези петна, на мен ми подсказва, че е по-вероятно да е нещо, което се е случило сравнително близо до брега. Защото ако е далеч, петната ще се разбият, ще се разделят, ще тръгнат в различни посоки".
Снимка: Getty Images
На същото мнение е Христо Панчев от "Грийнпийс"-България - говорим за събитие, случило се близо до бреговете ни.
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
"Най-важни са превантивните действия, държавата да покаже - че нашите териториални води не са някакъв Див Запад, а има закон и плавателните съдове, които не го спазват, претърпяват някаква отговорност", казва той.
Към момента държавата проверява случая чрез три министерства. Според Морска администрация изхвърлените черни петна по плажовете се дължат на "старо замърсяване" с нефтопродукти, което вълните са отнесли на брега.
"Къде са превантивните действия? И следващия път ли ще е старо замърсяване?", пита Христо Панчев.
Още: Затвор и глоби: Готвят се френски крути мерки срещу руския сенчест флот
"Ние отдавна предлагаме повече защитени зони в морето, за да гарантираме, че животът по-бързо може да се възстановява там от целия натиск, който оказваме – и замърсяване, и индустриален риболов, и военни действия, и неработещи канализации, и азот от изкуствени торове, който през реките попада в морето и променя цялата екосистема. Черно море е едно от най-чувствителните и уязвими морета, защото е затворено и почти изолирано от световния океан. Освен това почти 90% от целия му обем е безкислороден – там няма живот, пространството за живот е много малко и натискът е голям. То е от най-бързо затоплящите се морета заради климатичните промени. Всички ние трябва да бъдем по-бдителни, по-изискващи от институциите, по-взискателни към собственото си поведение и това на околните", категоричен е той.
Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"
