Сергей Лавров: Човекът, чиято поява вече не предизвиква усмивки

Днес е различно - появите на Лавров вече не предизвикват усмивки. Защото начинът, по който той се изявява като защитник на руския свят, няма нищо общо с шегите му и целенасочените му подигравки от годините, в които беше представител на Русия в ООН.

Опитният дипломат, който прекрачва всякакви граници

Изказвания като това по италианската телевизия за необходимостта от "специалната операция" в Украйна, защото страната трябвало да бъде денацифицирана, въпреки че президентът е евреин, се възприемат като ясно прекрачване на всякакви граници: "Ако си спомням правилно, надявам се да не греша, Хитлер също е имал еврейска кръв. Така че това не означава нищо. Мъдрите евреи казват, че най-ревностните антисемити обикновено са евреи."

В навечерието на годишнината от победата над хитлеристка Германия Лавров заяви, че Западът се опитва да изтръгне и унищожи славните страници от руската история. Той искал да превърне победителите в престъпници и насърчавал фашизма и русофобията. Историческата истина била заложена на карта, както и сигурността, интересите и културата на Русия. "Всъщност бъдещето на света е заложено на карта. Залогът е какъв ще бъде този свят: еднополюсен под командването на САЩ, както иска Вашингтон и както всички останали западни страни вече са приели, или справедлив и демократичен."

Това са гротескни твърдения, цинично изопачаване на фактите, смаяно заявяват западните дипломати. През 2016 година американският дипломат Джон Негропонте заяви, че моралът на Лавров е равен на морала на руската държава. Всъщност Лавров не само представлява линията на Кремъл. Той я защитава. При всички обстоятелства, по всяка тема, с всички средства. Обича да създава и полемики: "Знаете ли, мислех, че тук има само възрастни."

Ни следа от уважението, натрупано през годините

Лавров е овладял целия репертоар - от сарказма, през тънката ирония, до ясните и буквални изказвания. Неговите язвителни обръщения са също толкова страшни, колкото и неотстъпчивостта му в преговорите, в които той често успешно използва целия си натрупан дипломатически опит.

От уважението, което той си спечели на международната сцена като дългогодишен дипломат, вече не е останало много. Когато в началото на март Лавров започна речта си пред Съвета на ООН по правата на човека, около 140 дипломати демонстративно напуснаха залата в Женева. Тази сцена каза много повече от всяка една дума.

Източник: Дойче веле