Актрисата Рая Юрий Белева: За мен е много важно да живеем в красота

Ти си актриса, радио водеща, подкаст журналистка (или както се казва), а в един период – и модел. Ако трябва да се спреш на едно от тях и да практикуваш само него отсега-нататък, кое би избрала?

На мен ми се иска да съм си актриса. Винаги това съм го усещала за себе си. Да, работя радио водещ от пет години и много ми харесва. Но се чувствам актриса. Не обичам съвременното определение „аз съм модел, фотограф, актриса, художник, дизайнер...“ - не може да си всичко според мен. Или поне не го припознавам за себе си.

Актриса ли искаше да станеш като малка?

Не съм имала такава детска мечта. Като по-малка по едно време исках да съм зъболекарка. Тренирах плуване 10 години – исках да ставам треньор по плуване. Все неща на момента. Майка ми ме записваше на всичко – тя е от онзи тип активни, амбициозни майки и съм пробвала хиляди неща: балет, художествена гимнастика, ски, всичко. Но майка ми през годините винаги е поддържала тезата, че аз трябва да се занимавам с актьорство – без да ми го е налагала директно. Когато завърших гимназията, един съсед ми предложи да ме заведе в театрална школа към „Славянска беседа“, реших да отида с него и тогава просто се влюбих. И преди съм ходила в школа, но не беше същото. Тогава беше май-юни, аз започнах да се готвя – и септември просто отидох на изпитите в НАТФИЗ. Не ме приеха първата година и – без да го мисля, бях си го решила – влязох на втората година. Междувременно се записах в Нов български (университет) да уча Театър при Цветана Манева и Васил Димитров – за да не губя годината.

След като завършваш НАТФИЗ, не отиваш на щат в някой театър, а с Борис Лапшов, Веселин Стоянов и Анелия Луцинова – колеги от твоя клас – създавате „Комедийна вечер с Големите“. Как го решихте? След това така и не си играла в театъра, или?

Правеше ни се комедия и то нещо, което ние измисляме. Искахме да създадем нещо наше и също да си изкарваме сами парите. През годините са ме канили няколко пъти в театъра – в няколко постановки, но така се случваше, че те не се осъществяваха – за три се сещам в момента. Не съм имала този шанс.

Докато бяхте активни, случвало ли се е да ти каже някой – „Хайде сега, като си от „Комедийна вечер с Големите“, разкажи някой виц да ме разсмееш!“?

Аз не мога да разказвам вицове, не ги помня. А и скечовете – това, което правихме четиримата тогава – нямат общо с умението да разказваш вицове на маса.

По-лесно ли е според теб един актьор да стане добър стенд-ъп комик?

Стенд-ъп-ът най-често е свързан с това един човек да е тип шоумен. По-скоро хората, които могат да разказват вицове на маса, могат да правят стенд-ъп – стига да имат социална ангажираност, позиция по някаква социална тема. Актьорството няма общо със стенд-ъп-а, иначе някои актьори могат да направят и стенд-ъп, разбира се. Но много хора, които правят стенд-ъп в момента в София, нямат нищо общо с актьорството.

В първата си роля на екран – в сериала „Сутрешен блок“ – играеш водеща. Сега работиш водеща (макар и на радио предаване). По тази логика – съжаляваш ли, че тогава ролята ти не беше президентша или успешна инвеститорка в биткойни?

Не, аз много си харесвам ролята, много се забавлявах и затова и се получи. Много харесвах героинята си – простичка, но много симпатична. Генерално не съжалявам за нищо.

В подкаста ѝ "За изкуството и още нещо", с гост Владимир Зомбори

В същия сериал си екранна партньорка на Тодор Колев – в последната му роля, лека му пръст – и имаш много общи сцени с него. Какви впечатления натрупа от него тогава?

Човек, според мен, постфактум си дава сметка какво е преживял. Особено като си на 25. Гледала съм всичките му роли още като малка, но с времето си дадох сметка, че „Да, това наистина беше Тодор Колев!“. Той просто партнираше перфектно, не играеше за себе си, а това е в основата на професията – партньорството. Тогава, може би защото беше започнала болестта му, вече не беше толкова активен в общуването си с колегите си в сериала. Разбира се, че все пак общувахме – имаше моменти, в които обядвахме, разговаряхме. Беше доста приятно с него, атмосферата около него беше интересна. От време на време излизаше с някоя история от своята младост и ни забавляваше точно както той си можеше!

Случвало ли се е да не вярват на сълзите ти – с обяснението – че нали си актриса?

Не, само са ме предупреждавали: „Ти сега, защото си актриса – и може да направиш някоя сценка!“. Има такива мъже. Реално, никога досега не съм го използвала в отношенията си с хората.

Най-далечното от актьорството, което си работила?

Сещам се за рецепцията на хотел Родина. Три месеца, лятото, точно преди да ме приемат в НАТФИЗ – кратък, но култов, приятен, забавен период.

Налага ли ти се често да поясняваш, особено в последната година, че нямаш нищо руско, въпреки името си и външния си вид?

Може би точно откакто започна войната са спрели да ми задават въпроса руско ли ми е името. Рая не идва от Раиса, не е било това идеята на майка ми и баща ми, доколкото знам. Но цял живот: „Аа, ти си рускиня, ааа – Юрий – значи баща ти е руснак, ооо, ти си една типична рускиня“. Нямам нищо руско.

Кой е първият твой любим филм, за който се сещаш: руски и български?

Руски: „Горячее солнце“ ми е един от любимите, на Михалков. И въобще всичките на Михалков. От българските: може би е клиширано, но много ги харесвам всички от времето на „Дами канят“, „Опасен чар“... От по-новите съм почитател на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ – много ме докосна! Това са първите, за които се сещам.

Коя роля много би искала да изиграеш?

Аз съм много голям фен на руската литература. До Ана Каренина бих искала да се докосна, героините на Островски много ми харесват. Въобще – всичко от руската драматургия бих изиграла. А друго, което се сещам, е нещо по-психологическо, като втория сезон на „Белия лотос“. Сценарият му много ми харесва. Освен че е и сниман на много красиво място – Таормина, в Италия. Много харесвам да ми е красиво. За мен това е нещо много важно, въобще в живота – да живеем в красота.

В предаването "Най-хубавите години от нашия живот"

Няколко въпроса на тема с кого би искала да се снимаш в сериал или филм. С кой действащ български актьор?

Първото, което ми хрумва – винаги съм искала да снимам с Руси Чанев. Аз харесвам различни типове актьори. Например, харесвам Рачков. Вижда се колко е талантлив, той е един определен тип. Което не ми пречи да харесвам като актьори Захари Бахаров, Деян Донков. На Деян Донков съм му гледала сигурно всичко в театъра и съм си изградила мнението за него от театъра. Той там е гениален, наистина.

С кой актьор, който вече не е сред нас?

Татяна Лолова! За мен тя е гениална, невероятна... Институция. Любим актьор, всичко съм гледала с нея, чела съм книгите за нея.

С кой чужд актьор? Ако зависи изцяло от теб.

Леонардо ди Каприо. За мен той е върхът на сладоледа – един от малкото актьори, които са различни във всяка една роля. Това е много рядко срещано за природата на актьора – повечето си имат характерност. Просто е хамелеон, както примерно Килиън Мърфи – него също много го харесвам, той е различен навсякъде, може да бъде всякакъв.

Горе-долу покри последното, но все пак, извън споменатите – с кой актьор би снимала, който е и много готин мъж?

Ако мога да избера – Хоаким Финикс. Или Анди Гарсия.

Коя е музиката, която ама дотолкова не ти понася, че ти се появяват пришки, пърхот, тикове?

Примерно – латино парчетата и румънският поп.

Работата ти като водеща на радио предаването „Power Request по Fresh” сигурно изисква, когато някой поръча хит, който лично на теб не ти харесва, това не само да не ти личи, а дори да казваш как се кефиш, че ей сега ще зазвучи?

Не го изисква. Понякога казвам, че се кефя, но не се кефя. Друг път си казвам, че не се кефя. Но особено Радио Fresh изисква едно добро настроение. То това е и актьорското майсторство в тази професия. Може днес денят ти да е доста кофти, да са ти се случили доста неприятни неща, но вечерта по радиото хората не трябва да го усетят – защото ти трябва да създадеш едно добро настроение. А това – че може да разберат, че другата песен повече ми харесва и използвам чувство за хумор, когато я пускам тази – това не означава, че понижавам настроението.

Случва ли се след предаване да си се изтощила емоционално и затова да си кисела?

Да, има го това, защото там давам много енергия.

Имаш свой подкаст към радиото - „За изкуството и още нещо“. Случвало ли ти се е да зададеш на госта въпрос, който предварително ти се е струвал много умен и оригинален, а после – когато си го произнесла на глас – да си усетила, че не е точно такъв?

Случвало ми се е, да. Просто като го зададох – и прозвуча тъпо! Докато се подготвях за разговора с актьора Даниел Върбанов, видях, че той е завършил Италианския лицей до 8 клас. Аз пък съм учила там от 8-и до 12-и и съм срещала различно отношение към хората, които са го завършили. Понеже едно време Людмила Живкова го е създала за по-различни деца – с таланти, така се е водило. И ми стана любопитно дали той е усещал към себе си такова отношение. Когато зададох въпроса, си казах – какви глупости го питам! Той е учил там до 8-и клас, по-малък е от мен и може би вече не е било така. А и вече има много училища, частни, които надминават възможностите на Италианския лицей. Момчето отсреща се опита да ме разбере, но... Няма нужда да се задават такъв тип въпроси. Може би и аз не го зададох добре, но в ритъма на конкретното интервю с него, в онзи момент, нямаше как да разбере този въпрос.

Фотокредит: TV7

С Тодор Колев в сериала "Сутрешен блок"

Кой е по-добрият вариант за гост: да е по-бъбрив от очакваното и да не успяваш да си зададеш някои от готините въпроси; или да е по-мълчалив от очакваното и твърде бързо да ти свършат подготвените въпроси?

За подкаста аз си подготвям теми, по които искам да си говорим, не въпроси. Защото подкастът в крайна сметка не е интервю, а е разговор и – както тръгне. Аз в началото задавам настроение и теми, но много неща зависят от госта на място, след като всичко се случва на живо. Разбира се, че е по-приятно гостът ти да е по-бъбрив и да не му вадиш думите с ченгел.

Кого извън областта на изкуството би поканила, ако можеше, в подкаста?

Димитър Бербатов. Ще прозвуча като на 18, но да, наистина го харесвам. И бих го поканила да си поговорим. Само не знам дали няма да е прекалено сериозен сега, когато иска да стане шеф на Футболния съюз.

В кой батко от сцената беше влюбена като тийнейджърка?

Аз много харесвах Деян Донков. Някъде в 8 клас бях гледала „Предградие“ във Военния – може би една от първите постановки, в които е участвал. Тогава, си спомням, че той страшно ми хареса. Лили Абаджиева по онова време направи „Ромео и Жулиета“ в Народния театър – беше страшен хит, гледах го 5-6 пъти – първото представление с вода на сцената, много различно, авангардно. И там участваха само мъже: Вергов, Карамазов, Силвестър, всичките – и аз не знаех къде се намирам, много ги харесвах всички.

Фотокредит: Георги Вачев

Кой най-лесно те разсмива от екрана?

Все по-трудно става да ме разсмее някой от екрана. Колкото и банално може би да прозвучи – Геро и Рачков. Аз си пускам новия сезон на „Като две капки вода“ от любопитство – други риалитита не мога да издържа, но това дори не го приемам за риалити. Те са едни перфектни водещи, които могат да те разсмеят. За мен е така.

А в личния живот?

Последно една близка приятелка, с която напоследък много спортуваме. Тя е с две деца и много ме разсмива с ежедневните си невъзможности да си организира деня. Иначе дълго време ме разсмиваха колегите от „Комедийна вечер с Големите“ – когато правихме преди години това шоу, много се смеехме с Боби и с Веско, с Ани – това бяха хората, които ме разсмиваха ежедневно, ежеминутно.

Коя супер сила предпочиташ: да говориш все изключително умни неща, но само докато си по домашен анцуг или да ти върви във всичко, но само докато си гола?

Може би ми иска да е първото, но не знам дали го мога. Иска ми се да говоря умни неща и да не ми пука, че съм по анцуг, но съм суетна – може би не колкото много други хора – но съм суетна, не мога да не съм. Иска ми се да държа само на вътрешността, на това, което човек може да даде като смисъл. Но то винаги върви с външността. Така че суетата си е там. Анцугът не го признавам. Модерен е напоследък, но не мисля, че жени трябва да се пускат по анцуг, където и да било. Това е отношение към теб самия. Реално аз не притежавам анцуг в моя живот.

Фотокредит: Георги Вачев

Нима си стоиш у дома по рокля?

Е, сега... Имам едно долнище, но е красиво!

Кой домашен любимец ти се струва най-безсмислен?

Куче в чекмедже. Малки кученца, зайче, морско свинче. Като бяхме малки, сестра ми много искаше куче, но майка ни не даваше: „Да, може да си вземете куче, но в един терариум и на балкона“. Сестра ми казваше, че това би било престъпление.

А в какъв домашен любимец би избрала да се преродиш?

Е, котка, как! Сива британска късокосместа. Минава им номерът навсякъде.

Нещо, което да споделиш за финал?

Най-важното е да сме добри хора. Това пожелавам и на читателите!

Интервю на Милен Антиохов