България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Димитър Ризов е една от най-ярките, но и най-противоречиви личности в българската история от края на XIX и началото на XX век. Той е едновременно революционер, дипломат, учен, политик и журналист. Участва активно в подготовката на Съединението, а по-късно се превръща в един от най-способните дипломати на България.
Кратки биографични данни
Димитър Ризов е роден през 1862 г. в Битоля, тогава в Османската империя (днес в Северна Македония). Получава началното си образование в родния си град, а след това учи в Пловдив. Още като млад проявява силен интерес към българското национално движение и просветното дело.
През 1881 г. открива книжарница в Битоля – не просто търговски обект, а средище за разпространение на българска книжнина и национални идеи. Скоро след това става инспектор на българските екзархийски училища в Македония, което му позволява да опознае отблизо положението на българското население в областта.
Години по-късно, през 1897 г., продължава образованието си в университета в Лиеж, където учи история, философия и политикономия. Следването му става възможно благодарение на стипендия от Евлоги Георгиев.
Още: Най-честният български финансист, чието убийство разтърси България
Революционна дейност
Ризов е сред дейците на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), оглавяван от Захари Стоянов. Той активно участва в подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. След успешното осъществяване на акта е член на временното революционно управление в Пловдив в периода 6–9 септември 1885 г.
След Съединението е избран за депутат в III Велико народно събрание (1886–1887).
Македонското движение
Ризов никога не прекъсва връзките си с македонското освободително движение.
През 1895 г. е избран за член на ръководството на Върховния македоно-одрински комитет. В следващите години защитава българските позиции по македонския въпрос както чрез публицистиката си, така и чрез дипломатическата си дейност.
Снимка: Wikipedia
Атентатът срещу Стамболов
Димитър Ризов заедно с Наум Тюфекчиев организира на 27 март (15 март по стар стил) 1891 година неуспешния опит за убийството на Стефан Стамболов. Тогава загива финансовият министър Христо Белчев.
Дипломатическа кариера
От 1897 г. Ризов започва дипломатическа кариера, която го превръща в една от най-влиятелните фигури на българската външна политика. Той е:
- дипломатически представител в Скопие (1897–1899);
- дипломатически агент в Цетине, Черна гора (1903–1905);
- дипломатически представител в Белград (1905–1907);
- пълномощен министър в Рим (1908–1915);
- пълномощен министър в Берлин (1915–1918).
Особено значима е работата му в Белград. Благодарение на отличните си лични контакти със сръбските държавници той участва в преговорите, които по-късно създават основата за българо-сръбския договор и за формирането на Балканския съюз преди Първата балканска война. Макар първите опити да не се реализират веднага, дипломатическите му усилия са признати като важна предпоставка за бъдещото сътрудничество.
По време на мандата му като пълномощен министър в Берлин германските дипломати неведнъж отбелязват неговото отлично познаване на европейската политика, способността му да води трудни преговори и впечатляващите му ерудиция и чувство за хумор. В дипломатическите кръгове Ризов има репутацията на един от най-подготвените дипломати от балканските държави.
Защита на българската кауза в Македония
Димитър Ризов е един от първите изследователи на Македония. През 1881 г. публикува на френски език "Етнография на Македония", която е смятана за едно от ранните научни представяния на етническия състав на областта пред европейската публика. Това е и неговият начин да защити българската кауза пред Великите сили.
По-късно заедно с брат си Никола Ризов издават фундаменталния атлас "Българите в техните исторически, етнографски и политически граници". Изданието, което вижда бял свят през 1917 г., включва 40 карти, текстове на български, немски, английски и френски език, и карти, изработени с участието на видните учени Анастас Иширков и Васил Златарски.
Атласът представлява своеобразна научна защита на българските национални претенции пред европейската дипломация по време на Първата световна война.
Коста Паница, Захари Стоянов и Димитър Ризов. Снимка: Wikipedia
Журналист и публицист
Ризов е сред най-активните публицисти на своето време. Редактира вестниците "Търновска конституция", "Христо Ботев", "Млада България" (заедно с Андрей Ляпчев), "Самозащита", "Македонски глас", "Независимост".
Още: "Биха ме жестоко за обичта ми към сцената": Непознатата драма на Кръстьо Сарафов
Журналистическата му дейност е още един начин да защити идеите за национално обединение и да коментира българската външна политика.
Димитър Ризов умира на 23 април 1918 г. в Берлин, където по това време представлява България като пълномощен министър.
