Петър Антонов: Всеки може да се роди с талант, но по-важно е моженето

Участваш във „Всички дни ще се казват неделя“. Споменавал си, че не обичаш много да почиваш, а предпочиташ да работиш. Кога обаче наистина искаш да имаш почивен ден след почивен ден, след почивен ден, докато трябва?

Още: Петър Дочев: Аз съм момче от улицата

Да, не обичам много да почивам. Става ми скучно и на втория ден намирам веднага някаква работа. Не разбирам правенето на нищо. Подлудява ме! Но ако почиваш с някой, който те вълнува – тогава става друго!

„Място, наречено Другаде“, в което сте заедно с Боряна Братоева, събра много публика, имахте турнета, игра се много пъти. Казваш в едно интервю, че тишината е твоето Място и то е твърде лично за теб и не обичаш да говориш за него. Но кога имаш нужда да си Другаде и да потърсиш шума, врявата и компанията, кога не би искал да си сам?

„Място наречено Другаде” е едно от най-хубавите представления, в които съм участвал. Може би най-хубавото. Намирам текста на Яна Борисова за абсолютно гениален! Режисурата на Димитър Коцев - Шошо, също! Партньорството ми с Боряна Братоева е сбъдната мечта за всеки актьор – да има толкова фантастичен във всяко едно отношение партньор на сцената. Спектакълът е sold out навсякъде, където гостува. И сме много благодарни на публиката! А конкретно на въпроса ти – аз не съм сам. Заобиколен съм от прекрасни хора денонощно. Но това е част от работата ми.

Още: Радивое Андрич: Винаги съм разчитал на своята доброта в работата си

С Цветана Манева

Фотокредит: Миряна Сливенска

В много от представленията на „Нощните рицари“ и „За любовта...“ си от основните участници, заедно с Цветана Манева. С кой български актьор още не си, но много бе се радвал да делиш сцена?

Още: Димитър Маринов: Не е важно в какво са те видели, а с какво са те запомнили

Това да съм с Цветана Манева на една сцена е нещо, което наистина не мога да опиша адекватно с думи. А и смятам, че не трябва да се говори за това! Просто смирено, благодаря за късмета си да деля една сцена с тази абсолютна икона на българският театър и кино. В момента съм предпремиера с Александра Сърчаджиева. Изключителна актриса! И съм радостен, че работим заедно в най-новата пиеса на Яна Борисова „Ако извикаш нощем с всичка сила”, която ще е с две премиерни представления на 1 юли в София - театър “ Сълза и смях” и на 4 юли във Варна във Фестивален комплекс!

А с кой – ако имаше как да го върнеш за малко – от великаните в професията ти, които не са между живите вече, би желал да играеш заедно?

Списъкът би бил дълъг! Отново бих искал да съм на сцена с Наум Шопов например. Това са друго измерение артисти и наистина са Велики!

Още: Даниел Пеев – Дънди: Искам да провокирам хората да бъдат усмихнати, жизнени, живи

В Мюнхен

Част си и от пърформънса „23 любовни писма“. Случвало ли ти се е като по-млад или пък наскоро да напишеш истинско любовно писмо, на лист хартия?

Писал съм любовни писма и какво ли не съм правил в името на любовта. И никога не е достатъчно. Време е да измисля нещо ново.

Още: Лилия Абаджиева: Човекът е най-голямата загадка, а актьорът – едно от най-големите чудеса

Социалните мрежи и виртуалната среда убиха ли част от романтиката между хората според теб, като човек, който помниш отлично времената с офлайн общуването очи в очи? Или само го обогатяват и нататък вече си зависи от всеки човек?

Това е много актуален въпрос и е добре дълго да се говори на тази тема. Не отхвърлям виртуалната среда, но тя в известен смисъл убива романтиката. Но съм категорично убеден, че няма да успее да убие любовта!

Пътуваш много за спектаклите си – и из България, и в чужбина. Кое е най-неочакваното, което преживя напоследък по тези места – като реакции, като срещи с публиката?

Скоро пътувах за първи път с влак из друмищата на Германия... близо 20 часа! Беше голямо приключение и с радост бих го направил пак.

Още: Весела Бабинова за „Пистолет в торнадо“: Публиката е моят партньор

С Алекс Сърчаджиева

Фотокредит: Миряна Сливенска

Още: Къци Вапцаров: Вдъхновението е едно от най-великите усещания

Къде много би искал – на коя сцена или в кой град – да гостуваш с представление?

Навсякъде, където може да се играят представления. Няма значение от сцената – театърът, а и изкуството въобще, трябва да присъстват задължително в програмата на българина. Там всеки може да намери спасение!

Много хора те помним добре още от „Писмо до Америка“ и „Пансион за кучета“. Има ли типаж или роля в киното, която силно се надяваш някой ден да изиграеш?

Скоро говорих за това и смятам, че един артист трябва да знае доста неща. Трябва да учи и надгражда през целия си път. Всеки може да се роди с талант, но по-важно е моженето.

Още: Радослав Бимбалов: Днешна България има нужда от хора, които искат да живеят заедно

Нямам типаж, който предпочитам – любопитен съм към всякакви персонажи.

Немалко години беше в Италия, като единствен българин във филмовата агенция на Микеле Плачидо. Кое е онова, научено в киното там, което в България едва ли би усвоил?

Тук трябва да говоря между 2 и 3 дни без да спра! Ние живеем и работим в паралелен свят и това не е тайна за никого. Затова нека се концентрираме и да го правим максимално добре тук, предлагам. Това е.

Още: Део: Когато чуя „Русия“, искам да си мисля за Сергей Бодров – младши, а не за диктатура

Фотокредит: Миряна Сливенска

Какво можеш да издадеш за участието си в сериала по бТВ? Нещо за външния вид поне, или?

Нищо не мога да издам, уви! Продуцентите ще ми “ дърпат ушите”.

Кой е холивудският Петър Антонов? Онзи популярен актьор, с когото усещаш, че имате нещо общо, че го чувстваш близък – като усещане, излъчване.

Не умея да описвам себе си, а и не бива! Публиката е тази, която го прави. И ако съдя по препълнените салони най-вероятно предизвиквам емпатия. За което – благодаря!

Казвал си за себе си, че си „прекалено добър, до глупост“. Има ли нещо от характера ти, което е в голяма степен неразбрано дори от близките ти хора?

О, да продължавам да съм прекалено добър до глупост! И това май ще си остане така. Но пък винаги е весело!

С Боряна Братоева

Коя е ролята ти, която е най-далеч от теб като характер?

Колкото по-далече от мен като характер, толкова по-голям интерес имам към ролята!

А имаш ли свой герой, заради когото си си казвал „няма да е зле и аз да поживея като него“?

Не! Не харесвам да се сравнявам с никой. И съм доволен от живота си!

От доста време кавър изображението във фейсбук профила ти е на три плуващи делфина. Обичаш свободата? Би искал да се преродиш като делфин? Любимото ти детско е „Ум, белия делфин“? Как да „разчетем“ това? Би ли ни спестил глуповатите предположения и да ни кажеш?

Обичам морето! Там се чувствам на мястото си! Дава ми много! Много е щедро винаги. И винаги сменя цветовете си. Често се питам какво толкова ни прави това море, че кара всички ни да се побъркваме по- него.

Последният филм или сериал, който силно те впечатли и би ни препоръчал?

Сериалът „Йелоустоун“.

Нещо, което да споделиш за финал?

Бъдете честни един към друг, каквото и да ви коства. И ако срещнете Любовта – я задръжте, каквото и да ви струва! Другото са глупости.

Интервю на Милен Антиохов