Писателката Здравка Евтимова: Трудно е, но ще докараме българския кораб до стабилно пристанище

През 2005 г. нейният разказ „Васил” беше избран сред десетте разказа от цял свят, спечелили конкурса на радио BBC Лондон, а десет години по-късно друг неин разказ – „Рядко“, беше включен в антологията „Най-добра европейска проза за 2015 г.“ на американското издателство Dalkey Archive Press.

За нея думите са като цигарата за пушача - не може без тях. Разказите й често ни разплакват и дори замислят.

За целия процес на писането и вдъхновението разговаряме със Здравка Евтимова. Ето какво ни сподели тя:

Г-жо Евтимова, помните ли кога се обърнахте към писането за първи път?

Този въпрос въпрос ми е наистина труден, защото в ума ми винаги са се въртели най-различни истории от съвсем малко дете. Както преди, така и сега не е нужно да ги записвам. Като малка обичах да се разхождам по улиците и да гледам прозорците, когато е тъмно, вечер. Много често се забавлявах, като си представях кой живее там, какво си говорят хората. Къщата ми навява мисълта за хората, които биха населявали такива стаи. И тогава, както и сега удоволствието е същото. Дори сега става още по-голямо, може би защото познавам повече хора.

То е нещо естествено. Писането никога не е носело финансови резултати, което го прави още по-мечтано и жадувано. По този начин пишеш това, което усещаш, без да ти диктува някой и без да се приспособяваш към нещо.

Цялото интервю вижте ТУК.