Весела Бабинова: Щастлива съм, че пред мен постоянно се откриват нови възможности

17.04.2023 06:10 31560

Снимка: Личен архив

Обзалагаме се, че ако трябва да посочи Топ 3 на най-талантливите млади актриси, всеки режисьор, актьор, зрител неизменно и с чиста съвест ще включи в него Весела Бабинова. В нейния случай талантът върви – съвсем от началото на кариерата ѝ – ръка за ръка с реализацията. Можем да видим Весела в някои от най-качествените и интересни продукции – сред любимите ни е сериалът „Денят на бащата“. И тепърва ще я гледаме. Междувременно питахме Бабинова за шамари, мъжки образи, детски политически проникновения, тъпи сериали, „оригинални“ шегички, Зомбори, Йоана, и разбира се, не минахме без въпрос за крем карамел:

Коя твоя героиня не би имала никакъв шанс да ти е приятелка в живота, ако беше реален човек?

Няма такава. С времето научих, че всеки е такъв, какъвто е, поради конкретна причина. Никой не се ражда изначално лош, неприятен или злобен. Така че по-скоро бих дала шанс на всяка една. Гледам да не тръгвам предубедена към хората. Въпреки доста случки в моя живот.

А при коя би отишла с кеф на нейно парти, защото знаеш, че ще е велико?

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

При Лоре Левин от „Лив Щайн” на Крис Шарков. Представление и роля, които ми липсват и до днес. Лоре беше доста интересен човек, сигурна съм, че сградата щеше да е във въздуха.

Изиграла си и няколко мъжки образа. Кого още би искала да прибавиш към Том Сойер и останалите?

Хамлет, Ричард III – нещо от Шекспир ще да е.

Кадър от филма “Плът”

Фотокредит: Десислава Великова

Ако кастингите включваха стандартни въпроси от интервю за работа какво би отговорила на: Кое определяш като най-доброто си качество и като най-големия си недостатък?

Много съм тактична по отношение на другите и винаги подхождам с внимание към особеностите на всеки един от моите приятели. Най-големият ми недостатък е, че съм много доверчива.

А на: Къде се виждаш след 5 години?

Виждам се ходеща по същата пътека, все така целеустремена и действаща.

Имаш ли нещо от себе си, от нюансите си, от уменията си, което би искала да покажеш на сцената или пред камерата, а все още не си имала подходящата роля за него?

Предполагам, че има, да, но – за щастие – аз не спирам да работя и пред мен постоянно се откриват нови и нови възможности и роли, както в театъра, така и в киното. Щастлива съм от това и съм благодарна. Предстоят ми няколко нови процеса в театъра, чакам наесен премиера в киното (б.а. - участва във филма „Плът“). Ще видим каква съм я свършила.

Прибра ли си вече вкъщи Аскеер-а за изгряваща звезда, за първата ти роля като професионална актриса (Коля Лебедушкин, военнослужещ първа година, „Нощна пеперуда”, режисьор Явор Гърдев)? Или е още при вашите?

При нашите е. Мисля, че и да си го поискам, вече няма да ми го дадат. Той си е част от студентския ми период, периодът на самото начало. Свързвам го с НАТФИЗ, с годините, в които още живеех у нашите и в които нон-стоп се събирахме вкъщи и все се намираше някой да му затрие някъде каската и после пак да я намерим. Там си му е мястото.

Фотокредит: Диляна Флорентин

„Бесепе раздели народа“ – знаменитата твоя пророческа бележка от детския ти датиран тефтер: „28 дек., 92-а г.“. Малката Весела не е ли записала в него друга детска мисъл – относно кой ще го обедини най-сетне народа?

Да, тефтерът е от тази година, той е на майка ми и в него записваше рецепти. Когато аз успявам да се докопам до него, вече е било 1995 г. Баба ми вдигаше кръвно, като чуеше нещо за БСП, дядо ми четеше всеки ден вестник „Демокрация” и явно всичко това ми е оказало някакво влияние, та в опит да подкрепя вижданията им, съм решила да напиша това. Не знам кой ще обедини народа ни, но си мисля, че първо самите ние трябва да се съсредоточим повече върху целите и желанията, които ни обединяват нас като българи, а после вече да търсим разликите.

Кога последно излезе „на повърхността“ онази Весела, която навремето е раздавала шамари из „Люлин“ на новодошлите?

Беше сравнително скоро. Не обичам, когато някой навлиза в личното ми пространство!

Съседите ти слушат ли те?

Готини са, да. Разбираме се сякаш.

А ти слушаш ли дъщеря си Йоана? Че може и тя да се окаже буен тийн като теб. В какви случаи най я ядосваш?

Слушам Йоана, да. Много играем заедно, в последно време на лекар и пациент. Точно същата игра, която аз едно време с баба ми, която е лекар, играехме до откат. Ядосвам Йоана, като ѝ правя забележка и не отстъпвам от строгия си тон, хаха.

С приятелката ти Луиза Григорова станахте майки в един и същи ден. Сега сигурно Йоана и Бран (синът на Луиза) нямат особен избор, освен и те да са приятелчета, нали?

Разбира се, че нямат избор. Събираме ги, играят, понякога отделно, друг път заедно, плачат, дърпат играчки, нормалните неща.

В предишното ни интервю преди три години беше казала, че типа хора, с който се разбираш най-добре, е: „С много чувство за хумор, да носят на майтап, да са весели, да са верни другари в кофти моменти и да знаят, че всяка история има две страни.“. Партньорът ти Владимир Зомбори точно такъв ли е?

Точно такъв е, да.

Когато намирате време за вас двамата, „бягате“ ли от темите за актьорството, за да си починете малко от него? Или нямате нужда?

Това е нашият живот и това е, което обичаме да правим. Та, в тази връзка, почиваме си, като пътуваме, но темите за театъра и киното неминуемо са ни постоянен спътник. То в това е целият кеф.

Сега, когато едва ли се случва да оставаш у дома самичка, кога успяваш да си говориш на себе си – навик, който имаш от доста години?

Винаги успявам. Но аз не толкова си говоря сама, колкото коментирам себе си, или се подсещам за неща, негодувам за някоя чиния и така. Малко бит да има, все пак.

Фотокредит: Александър Станишев

А остава ли ти все още време и за твоя guilty pleasure – гледане на тъпи сериали?

Мисля, че Bridgerton и Emily in Paris са върхът на леко глупавите, но чудно отпускащи ме сериалчета. В първия се наслаждавам на рокли, а във втория – на Париж.

На кого от телевизора (извън филмите и сериалите) последно ти идеше да му вкараш плесница?

На Мустафа Карадайъ.

Казваш, че не си сръдлива, но някои неща успяват хубаво да те подразнят, ако съдя по някои публикации в профила ти във фейсбук. Ще опитам да отгатна едно. Макар да не сме в сезона: писнало ти е от шегичките с „Весела Коледа/Колева/Бабинова“?

Не, това е от дете. Не ме дразни, просто не го намирам нито за оригинално, нито за смешно.

Друг опит: покрай сериала „Мен не ме мислете“ – често, в подходящ момент от разговора, ти пускат „оригиналната“ реплика „Да, знам, теб да не те мислим!“?

Пускат я, да. Но аз наистина нямам нужда някой да ме мисли. Така че всичко е шест.

Кадър от филма “Плът”

Фотокредит: Десислава Великова

Успяваш ли да стоиш далеч от Фейсбук разправии и спорове? Под каква тема ти е най-трудно да не коментираш?

Успявам да стоя, да. Понякога много ме сърби да кажа нещо, но напоследък осъзнах, че е безсмислено. Наскоро с много важни за мен колеги и приятели, хора, на чиято работа се възхищавам, си говорехме, че половината от тези, които циклят в мрежите и само чакат някой да стъпи накриво, реално са хора, които, като че ли, не съществуват наяве. Тях ги има само там: във Фейсбук и Инстаграм. На живо нямат нищо общо с това и всичките високопарни изказвания и мнения по големите въпроси стоят някъде дълбоко в джоба им, когато трябва да се заявят в реалността.

Колко човека си блокирала в социалните мрежи?

Не блокирам. Не ме интересува това грам. Това с блокирането ми е супер детско.