Влогърът Любомир Жечев: Залагам на поколението, което е необременено с Прехода

Ти си един от най-популярните български влогъри в Youtube. Как започна всичко? Имаше ли страх в началото от това какво ще си кажат хората, дали видеата ти ще се харесат?

Всичко стартира не много отдавна, преди малко повече от година. Доста време събирах кураж да започна да снимам видеа, защото в началото прекалено много премислях какво точно да правя и дали въобще ще се хареса от хората.

В един момент просто реших, че стартирам, без да чакам „перфектната идея“ или техниката, която магически ще направи видеата ми шедьовър. Всички успешни западни влогъри, които гледах, казваха това – в началото най-важното е да създаваш съдържание. Идва ти някаква идея и я реализираш с това, с което разполагаш. Та, така се стараех да правя и аз.

Въпреки, че си завършил журналистика, си решил да направиш особен преход – вероятно в някакъв момент си преценил, че стандартното упражняване на професията у нас не те влече и си предпочел много по-свободния и творчески свят на YouTube. Защо си направил този избор?

Преходът ми от журналистиката към Youtube е доста дълъг. В края на студентството си работих известно време като спортен репортер в БНТ и Канал 3, след като преустанових не особено успешната си баскетболна кариера. Напуснах работата в Канал 3, защото във времената, в които всичко ставаше дигитално, аз реших, че ще ставам предприемач и ще създам безплатен офлайн "guide" за заведенията в София. С помощта на двама приятели намираме рекламодатели в продължение на около половин година, след което заведенията осъзнаха, че не им е особено изгодно да дават по 150 лева за страничка в някакво малко списание и да не виждат никакъв резултат от това. И този обречен от самото начало проект стигна до своя закономерен край.

Година по-късно участвах в реалити формата "Къртицата", от който си тръгнах като победител и със 130 000 лева по-заможен. Това ми помогна да започна скромни бизнес начинания и да не ми се налага да търся друга работа.

Дълго време след „Къртицата“ мислех, че не искам да се занимавам с публични изяви и медии и умишлено не съм търсил такава реализация. Преди две години обаче осъзнах, че съм се лъгал и започна процеса по събиране на кураж да променя това и ето ме сега, даващ интервю като влогър.

Ти направи едно журналистическо разследване и разобличи опасна хранителна добавка, широко рекламирана в Интернет. Какво научи от това разследване и до къде стигна то? Според теб прокуратурата свърши ли си добре работата?

Да започна отзад напред - не знам каква работа е свършила прокуратурата, тъй като все още нямам отговор от тях дали въобще са започнали досъдебно производство. Иначе самото разследване започна от една публикувана снимка на Ричард Величков, чрез която той се хвалеше, че е успял бизнесмен. Тогава полюбопитствах с какво точно е толкова богат и успял. Така научих за „неговата“ хранителна добавка и забелязах, че има крайно съмнителни неща около нея. Стигна се дотам, че първоначалната ми идея да иронизирам YouТube творчеството на Ричард Величков, на което бях попадал, прерасна в това да разоблича крайно съмнителния му сайт и хранителна добавка.

От това разследване си затвърдих нещо, което предполагах – че ако не се страхуваш да говориш свободно за нередностите около нас и ги представиш по хумористичен начин, много бързо хората ще научат за теб. Просто защото според мен българските медии и журналисти са толкова свързани с властимащите, че хората са загубили доверието си в тях.

Неслучайно сме на 111 място по свобода на словото. Това обаче е огромна възможност за всички YouTube-ри като мен.

Какво въобще мислиш за тази широкоразпространена практика – определени инфлуънсъри се снимат с определени продукти, които едва ли ползват, едва ли от тях има ефект, но разчитат – както те, така и хората, които им дават пари – за това, че престижът им в Инстаграм например ще доведе до лесни продажби на нещо полуфалшиво.

Не мисля, че има нещо нередно в самата практика да направиш реклама на някакъв продукт. Въпросът е, че има едно основно нещо, с което нашенските инфлуенсъри злоупотребяват. Много елегантно понякога пропускат да споменат, че определени публикации са спонсорирани. В САЩ мисля, че това не просто е препоръчително от морална гледна точка, а е законово изискване. У нас не съм проверил как стоят нещата, но определено на тази тема има много материал за „разследващо“ видео, тъй като някои наши „повлиятели“ са превърнали профилите си в сергия.

В желанието си да спечелят бързи и сравнително лесни пари не си дават сметка, че единственият актив, който имат, е доверие на аудиторията. И с всяка безразборна рекламна публикация отплъскват аудиторията от себе си.

Когато направи това видео очакваше ли то да има такъв огромен отзвук?

Не съм очаквал да има чак такава гледаемост. Няма как да предвидиш колко гледания ще събере едно такова видео, но има няколко обстоятелства, които допринесоха за това нещо. Първото е, че злоупотребата беше много очевидна и нагла, но в същото време сякаш незабелязана. Втората основна причина е, че според Българската агенция по безопасност на храните тази добавка е опасна за здравето и е трябвало да бъде изтеглена от търговската мрежа още през 2017 година.

Може би именно това накара стотици хора да споделят видеата и да се получи този вайръл ефект, чрез който много хора научиха или си припомниха за мен.

В днешно време достатъчно ли е да си добър журналист, ако институциите не работят в синхрон с теб?

Когато става въпрос за престъпления, последната дума винаги имат институциите, така че едва ли има особено значение дали си добър журналист или не си. Иначе, аз не се смятам и нямам никакви намерения да се развивам като разследващ журналист. Макар че много хора очакват от мен да продължа да правя подобни видеа след този случай. Да бъдеш разследващ журналист в YouTube е доста трудно по няколко причини.

Първо, защото трябва много внимателно да си проверяваш и подбираш фактите, да мислиш как да ги представиш по ангажиращ начин и да монтираш всичко сам. Това отнема мноооого време, a регулярността в публикуването на видеа в YouTube е за предпочитане.

Втората причина е, че от чисто човешка гледна точка, ако постоянно се занимаваш с хора, които правят някакви злоупотреби, това сякаш ти изпива от енергията и те изцежда емоционално. Поне аз се чувствам така. Затова не искам и нямам намерение да произвеждам само такова съдържание.

Каква е твоята аудитория в Youtube, твоите фенове? Би ли им направил един общ профил?

Не бих казал, че имам фенове. Има хора, които напоследък са заинтересовани от видеата, които качвам, ама чак пък фенове. Не съм правил подробен анализ, но според мен съм един от хората, които преобръщат представата, че YouТube е място, където се правят видеа единствено с цел забавление на малките деца. От съобщенията, които получавам и от статистиките на YouTube, виждам, че хората между 20 и 35 години са преобладаващата част от моята публика. 

Според мен все повече зрители ще откриват YouTube като алтернатива на традиционните медии, затова и очаквам броят на влогърите да се увеличава, а с това и качеството на създаваните видеа.

Ти участваше в „Къртицата“ и я спечели преди години. Кой е най-запомнящият ти момент от него и би ли участвал отново в подобно реалити?

Имаше много запомнящи се моменти, защото това беше едно изключително нестандартно преживяване. Моментът, в който ме обявяват за победител, е този, който ми хрумва в момента. Но не само. Много неща се случиха в това предаване. Със сигурност не съжалявам, че съм участвал, защото изпитах невероятна емоция.

Дали бих участвал отново в някакъв реалити формат? Два пъти съм водил разговори за евентуално мое участие в "Биг Брадър", но така и не се стигна до това да вляза в предаването, за което честно казано в момента се радвам изключително много.

На този етап от живота си не мисля, че бих участвал отново в такъв тип предаване, защото не изпитвам нужда да получа някаква финансова награда, срещу която да прибавя към името си "оня от еди кое предаване". Осъзнавам колко нелепо звучи, предвид факта, че самият аз спечелих риалити, но от тогава минаха 6 години и бих казал, че повечето хора, които ме познават в момента, ме знаят като „оня от YouTube с яките видеа“.(смее се)

Какви са най-честите теми, които засягаш в своите видеа? Кое те вдъхновява?

Нямам конкретни теми. Когато отворите канала ми, макар видеата да са около 40, ще забележите, че те са на най-разнообразни теми. Не искам да се поставям само в една рамка – да речем на т.нар. разследвания, с които повечето хора ме свързват.

На мен ми доставя удоволствие да правя такива видеа, но не и да правя само такива видеа. Когато ми дойде идея, която ме ентусиазира достатъчно, ще опитам да я осъществя. Независимо дали става въпрос за ироничен коментар на други влогъри, раздаване на пари на непознати, влог от пътуване, ревю на телефон или разкриване на нередности.

Според мен, за да имаш успех в YouТube, трябва да чуваш добре вътрешните си желания и да следваш тях, макар понякога публиката да иска друго.

Вярвам, че ако избираш темите си само според коментарите на другите, много бързо ще загубиш енергията, с която си започнал да работиш. По мое мнение, хората, които са се абонирали за канала ти, те гледат на първо място заради личността ти и след това за темите, които представяш.

А аз може би за пръв път в живота си чувствам, че съм намерил своето призвание, колкото и да звучи смехотворно на някои. Вчера си мислех, че не бих спрял да създавам видеа, дори да стана мултимилионер, което някъде чух, че е сигурен знак, че сте подхванали правилното начинание. Знам, че започнах, воден от желанието да правя това, което ми доставя удоволствие, така че не мисля да се отклонявам от този път.

Някога мислил ли си си да се откажеш? Отчайвал ли си се от негативни коментари например?

Не съм мислил да се откажа, защото все пак от сравнително скоро се занимавам с това, а и честно казано не съм имал кой знае колко хейт коментари. Въпреки това не се притеснявам от тях. Ясно осъзнавам, че са част от „играта“ и не е изключено в бъдеще и аз нещо да сгафя. Но ако те е страх от коментари тип „много си зле, брат“, по-добре не се захващай с това.

В началото, когато имаш малка аудитория -100 или 200 души, е по-трудно да намираш мотивация да създаваш съдържание, но просто не трябва да спираш. Лично аз не се притеснявах особено, че първите месеци видеата ми се гледаха основно от фейсбук приятелите ми, макар сега да не крия, че изпитвам изключително задоволство, че над 60 000 души са сметнали, че има защо да се абонират за канала ми.

Но за да стане това, първо трябва да натрупаш съдържание. Да, по-голямата част от абонатите ми разбраха за мен от видеата за Ричард Величков, но след това изгледаха и старите ми и взеха, че ги харесаха. Влогър се става за „дългосрочната игра“. Може би пример за това, че в началото гледанията не са най-важното е едно мое видео, което снимах на битака. Месец след като го качих имаше около 2-3 хиляди гледания, но след липовонската сага вече са над 250 хиляди.

Най-скорошните ти видеа са за това как раздаваш пари на случайни хора по софийските улици. Даваше им например по стотачка за верен отговор на въпроси от обща култура. Би ли казал как се зароди тази идея и какво те провокира?

Не е някаква някаква гениална идея, която аз съм измислил. Видях го от MrBeast, който е един от най-известните ютюбъри в момента. Имах идеята за това видео в главата си още когато имах 1000 последователи. Дори тогава ходих на една среща с търговския директор на един от големите български сайтове, за да му презентирам идеята. Имам я записана на видео, но не е излъчвана, защото първоначално той се съгласи, но в последствие се отказа, а не беше редно да ги злепоставям. 

Месеци по-късно, след като направих видеото с раздаването на пари, още 7-8 фирми ми предлагаха също да ме спонсорират, но отказах, защото реших, че до Нова година ще си рекламирам сайта за персонализирани видеа от Дядо Коледа. Но след Нова година мисля да реализирам още такива видеа, защото ме зареждат с изключително позитивни емоции. Да се надяваме, че дотогава рекламодателите няма да се откажат.

Защо според теб общата ни култура все повече намалява – от ценност в отминали времена днес изглежда като излишен товар, за който сякаш се смята, че дори пречи за кариерното развитие, което уж предполага друго – колкото се може по-тясна специализация.

Не мисля, че общата ни култура преди години е била кой знае колко висока. Не мога да правя генерални обобщения. Не съм от тези, които ще кажат, че става все по-зле и че младите са изключително неграмотни. Всяко поколение си има своите единици, които ще се отличат и ще дръпнат държавата напред. Аз съм оптимист. Вярвам, че поколението, което израства с новите технологии, е това, което ще направи стойностни промени, защото е необременено от историческото ни минало и най-мрачните години на т.нар. ни преход.

Имаш ли някакви ясни идеи за по-нататъшно развитие или живееш за мига и не мислиш за нещата в далечен план?

На първо място да продължа да създавам видеа. Ще опитам след Нова година така да си организирам нещата, че да отделям повече време за това. Обмислям да си направя и втори канал за подкаст. Вярвам, че ако си предприемчив, около това занимание, може да се родят много други интересни проекти.

Имам една конкретна идея за онлайн платформа, като работата по нейното стартиране ще започна веднага след Нова година. Не бих разкрил в момента за какъв сайт точно става въпрос, но е свързан с видеа, влогъри, инфлуенсъри и други известни личности.

Някъде в мен живее и идеята да създам продуцентска фирма за продукция на видео съдържание в разнообразни форми – корпоративни видеа и реклами, онлайн предавания и формати и др. Нещо подобно правихме с група приятели за известно време, преди да стана влогър и ако си създадем добра организация може би бих се захванал и с това. Стига да не ми пречи на това да си првя клипове сам.

Колко държави обиколи и колко време мина, за да откриеш себе си и това, което наистина ти доставя удоволствие?

Минаха около 5 години – от 2014 до 2018, за да се осмеля да започна това, което правя сега. Пътуванията ми не са били с тази цел винаги, макар това да беше основната ми мотивация да тръгна за Тайланд преди три години.

Именно там сякаш си казах окончателно, че ще поема по път, който е свързан с публичността. Защото, за да си успешен в YouTube, означава голям брой хора да гледат това, което правиш. А в малка държава като нашата, ако много хора гледат видеата ти, значи ще добиеш някаква популярност.

Не ме разбирай погрешно, не се смятам за известен, не ми е и това мотивацията да стана влогър. Но си давам сметка, че публичността е скачена с успеха в това начинание. Тя носи със себе си както позитиви, така и негативи, които основно са свързани с коментари от непознати хора. Обидните думи и т.нар. хейт обаче смятам, че може да съсипят психиката на някой, който не е готов да бъде по-разпознаваемо лице.

В този смисъл, около 5 години ми бяха нужни, за да усетя в себе си, че имам вътрешната устойчивост да се впусна в това приключение.

Впрочем изкарват ли се достатъчно пари от влогърство у нас? Може ли човек да се издържа само от това или пък – има достатъчно примери на Запад – да забогатее.

Средата в България няма база за съпоставка със случващото се на Запад и най-вероятно никога няма да има. В същото време аз мисля, че в не особено далечно бъдеще и българските влогъри ще печелят много пари. Според мен в момента се броят на пръсти българските канали, които изкарват прилични средства само от YouTube рекламите, които се излъчват по време на видеата им.

По-големите суми идват от спонсорски партньорства и моето мнение е, че тези суми ще стават все по-големи в идните години. Причината е, че все повече бизнеси откриват YouTube като канал за реклама, а колкото повече рекламодатели има, толкова повече се увеличават и цените за реклама.

Броят и средната възраст на хората, които консумират съдържание в платформата също се покачват прогресивно. В момента расте поколение, което не гледа телевизия, а телефоните си. Ако някой от вас мисли, че децата, които днес гледат клипчета, утре ще застанат пред телевизора, аз не смятам така. Темата за парите винаги е много любопитна. Освен споменатите по-горе възможности за монетизация - има и други – продажба на мърч, книги, курсове, афилиейт линкове и т.н.

Моято прогноза е, че след 3-4 години най-популярните влогъри ще имат висок стандарт на живот, но ако това е мотивацията Ви да започнете, няма да Ви се получат нещата. Водещото е удовлетворението от това, че реализираш една спонтанна хрумка в главата си в 10-минутно видео. Парите евентуално идват след това. Ама евентуално.

Какво е необходимо, за да бъдеш добър влогър?

Най-важно според мен е това да си искрен с аудиторията си, защото ако излъжеш за нещо и мислиш, че ще остане неразбрано, значи си голям наивник. Интернет помни. Може 3 месеца лъжата да остане скрита, но рано или късно ще се върне като бумеранг. А веднъж загубиш ли доверието на хората, няма как да си го върнеш.

Мисля, че второто правило, което вече няколко пъти го казах, е да се водиш от собствените си желания, а не тези на кометиращите.

Какво обичаш да правиш извън видеата ти? Какъв е Любомир Жечев, когато няма камера пред него?

В голяма част от времето съм си същия. Хем лигав, хем се опитвам да правя и по-сериозни неща. Според мен една от най-отличителните ми черти е иронията, която може би ми помага във видеата, но често пречи в общуването ми с непознати.

От най-ранна детска възраст се държа по този начин и говоря сякаш иронизирам всичко, но това понякога създава трудности в комуникацията ми с непознати, защото те си мислят, че се държа надменно, а всъщност не е така. Аз си го обяснявам, че съм усвоил някаква странна защитна реакция, породена от несигурност да общувам свободно. Опитвам се да променя това в себе си.

Иначе друго извън видеата - играя баскетбол в една аматьорска лига в София. Събираме се заради любовта към спорта, защото както се казва - Ball is Life.

Интервю на: Илиана Симеонова