Албанският "канун": Зъб за зъб, око за око

Лилиана Луани отново е на път: един час с колата, после 45 минути с лодка и още половин час път пеша - за толкова време учителката стига до крайната си цел. Три пъти седмично тя пътува до Мазрек, малко селце в Северна Албания, за да учи деца на четмо и писмо – при това без заплащане.

Тези деца не ходят на училище, защото родителите им не ги пускат от страх да не станат жертва на кръвно отмъщение. 58-годишната Луани ги нарича "моите деца". Тя се грижи за около 30-тина деца в района на Шкодра. Преподава им с учебници, закупени със средства от дарителски кампании, и по седмична програма, която самата тя е изготвила.

Стара, незараснала рана

В Албания обикновено премълчават темата за кръвното отмъщение, защото е срамно, че този крайно архаичен обичай продължава да се спазва в някои части на страната и до наши дни. В продължение на векове животът в Северна Албания се е подчинявал на т.нар. канун - албанското обичайно право, което почива на принципа ”зъб за зъб, око за око”. Според разпространените схващания, убийството на член от семейството може да бъде отмъстено с убийство на човек от враждуващото семейство. Правото на кръвно отмъщение не се е отнасяло до жените, както до децата под 16-годишна възраст, но днес това неписано правило все по-често се нарушава. Нерядко „Канунът” служи само като оправдание за обикновени криминални престъпления.

Законът наказва кръвното отмъщение с 30 години затвор или дори доживотна присъда, но в Албания съществува един вид паралелно правораздаване. Много от жертвите на кръвна мъст не подават жалби пред официалните власти, защото се страхуват от нова лична саморазправа, а това красноречиво доказва липсата на доверие в правосъдните органи.

Живот в плен

Албанският омбудсман по проблемите на човешките права Игли Тотозани обвинява държавата в равнодушие. В последния си доклад по темата той пише: "Държавните институции не се отнасят сериозно към проблема за кръвното отмъщение. Липсват точни полицейски статистики за броя на убийствата и застрашените семейства".

По данни на Албанския комитет за национално помирение, през 2013 г.е имало около хиляда албански деца, принудени да живеят в пълна изолация. Твърди се, че днес те са не повече от 40. Лилиана Луани обаче искрено се съмнява в това: "Знам много добре на колко деца помагам. Но цифрите тук не са най-важното, защото всяко дете, принудено да живее в такава изолация, е едно в повече", казва учителката. От собствен опит тя знае, че подобни деца така и не успяват да се научат истински да четат и пишат, и че проблемите им ги преследват и по-късно - в юношеска възраст. Изолацията ги травматизира, те си мечтаят за външния свят и се опитват да се отърват от нея. Онези, които могат да си го позволят, водят виртуален живот във Фейсбук или другите социални мрежи, посочва тя.

Как децата в Иран се учат на насилие

Децата в Иран свикват отрано с насилието: много родители водят децата си на публични екзекуции, а в детските книги откриваме илюстрации...

Прочети повече

Не само учебни занятия

Когато едно семейство е застращено от вендета, децата им не могат да се движат свободно навън, освен ако „семейните им врагове” не са обещали мир. В противен случай децата минават "в нелегалност" в продължение на години - спират да ходят на училище или го посещават спорадично. "Най-вече момчетата не желаят да се крият и така се излагат на голяма опасност", казва учителката Луани. Такъв е случаят с 16-годишно момче от нейната група, което често излизало навън, докато един ден не го намерили застреляно.

Заниманията с такива деца са много повече от уроци по четене и писане. Луани се опитва също да разговаря с близките им. "Много от децата растат в среда на омраза и страх. Затова не е лесно да им обясниш, че кръвното отмъщение е престъпление. Опитвам се да ги уча на толерантност и помирение, но влиянието на семейните вражди е много силно."

От 10 години насам основната учителка на практика работи и като психоложка, възпитателка и социална работничка. Отскоро албанската държава е започнала да я подпомага, за да може да дава уроци на живеещите в изолация деца.

Източник: Дойче веле