След близо пет часа спорове, прекъсвания и остри сблъсъци Народното събрание окончателно прие промените в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Законопроектът на "Прогресивна България" беше прокаран на второ четене въпреки сериозните критики на опозицията, че текстовете са неясни, оставят твърде голяма свобода на Министерския съвет и на практика представляват "празен чек" за определяне на размера на най-ниското възнаграждение.
Опозицията използва определения като "празен чек" и "гумен печат", а депутатът от ПП Анна Бодакова стигна и до определението "наредбата на Шрьодингер". Според критиците основният проблем е, че законът въвежда критерии, но оставя съществена част от начина, по който те ще се прилагат, за бъдеща наредба на Министерския съвет.
Четири критерия за минималната заплата
Според окончателно приетите текстове минималната работна заплата за страната ще се определя до 15 август на текущата година. При изчисляването й ще се вземат предвид четири критерия - покупателната способност на минималната заплата, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на възнагражденията и дългосрочните равнища на производителността на труда. Още: "Празен лист, от който никой не знае каква ще е минималната заплата догодина": Опозицията се възмути, че МРЗ ще е диапазон
В закона изрично е записано, че при оценката на покупателната способност трябва да се взема предвид "издръжката на живот". Как точно обаче ще бъде изчисляван този показател, все още не е ясно. На председателя на Националния статистически институт е даден срок от девет месеца, за да определи методологията за измерването му.
Именно тази липса на конкретика се превърна в един от основните поводи за спорове в пленарната зала.
"Празен лист" предизвика нов скандал
Депутатът от "Демократична България" Стела Николова започна дебата с лист, който депутатите са получили ден по-рано по време на заседанието на социалната комисия. Документът е предоставен от социалното министерство и е озаглавен "Информация", но според опозицията съдържа реалните показатели, които ще бъдат използвани при изчисляването на минималната заплата.
Проблемът според Николова е, че между закона и подготвяната наредба има разминаване. В Кодекса на труда се говори за издръжка на живот, докато в документа на социалното министерство е посочено, че ще се използва средногодишното изменение на индекса на цените от малката потребителска кошница.
"Ето това ни карат да подпишем - празен лист. Концентрацията на власт в Министерския съвет означава, че 500 000 българи ще гадаят какво сънува Гълъб Донев", заяви Николова.
От управляващото мнозинство Мария Тодорова отговори: "Този лист сигурно е само във вашите чанти. А ние ще гласуваме доклад." Още: Бизнесът подкрепя новия механизъм за минималната работна заплата
Николова отвърна: "Не, ние ще гласуваме закон, а Министерският съвет ще гласува наредба, която ще нарушава закона."
Въпросният лист се превърна във втора поредна вечер в един от основните поводи за напрежение. Според опозицията социалното министерство е трябвало да го внесе официално в деловодството, за да бъде публично достъпен. Документът обаче не е получил официален статут и остана обозначен единствено като "Информация".
Критики към самата формула
По време на дебата депутатите от опозицията посочиха и редица проблеми в самите критерии. Един от тях е свързан с начина, по който ще се изчислява изменението на цените, както и с несъответствието между този показател и останалите критерии, които се основават на темпове на изменение на заплатите и производителността. Още: Иван Ангелов: Минималната работна заплата няма да бъде намалявана, а ще бъде увеличавана
Друг спорен момент е използването на сравнително стари данни. При определянето на минималната заплата за 2027 г. например ще се използват данни за малката потребителска кошница за 2024-2025 г., докато при производителността на труда ще се гледа назад за дълъг период.
Според опозицията в закона няма достатъчно ясни правила как ще се действа при рязка промяна на икономическата ситуация, например при внезапен силен скок на инфлацията.
Не е изяснено и какво ще се случи след предвидената веднъж на три години оценка на адекватността на минималната заплата. Законът предвижда при нея да се вземат предвид 60% от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот, но не казва какви ще бъдат последствията, ако оценката покаже, че минималното възнаграждение е било недостатъчно.
Ново определение за минимална заплата
Още: Правителството одобри новите правила за минималната заплата (ВИДЕО)
С промените депутатите за първи път записаха и законова дефиниция на минималната работна заплата. Според приетия текст тя е "най-ниското възнаграждение за отработено време или според изработеното".
В същото време опозицията обърна внимание, че в Кодекса на труда се въвежда определение за минимална заплата, но не се дава дефиниция на новия ключов термин "издръжка на живот", въпреки че именно той ще участва във формулата.
Според управляващите при новите правила минималната заплата за следващата година ще бъде в диапазона между 620,20 евро и 672,80 евро. В момента минималното възнаграждение е 620,20 евро.
Точният размер за 2027 г. обаче все още не е известен. Още: Социалният министър категорично: Минималната работна заплата ще се увеличи
Управляващите се позоваха на работодатели и синдикати
В хода на дебата депутатите от "Прогресивна България" на няколко пъти посочиха, че новите текстове са резултат от договорености между работодателските организации и синдикатите.
Това обаче не отговори на въпросите на опозицията за конкретния механизъм, по който ще бъде изчислена минималната заплата. Според критиците управляващото мнозинство прехвърля отговорността към социалните партньори, без да дава достатъчно ясни гаранции в самия закон.
Дебатът на моменти се превърна и в спор за това какъв трябва да бъде размерът на минималното възнаграждение. Представители на управляващото мнозинство изтъкваха както очакванията на работодателите за по-ниска минимална заплата, така и необходимостта от адекватни доходи за работещите.
"Това не е число, а съдържание", обясни в един от моментите Мария Тодорова, когато беше поставен въпросът за конкретния размер на минималната заплата.
Пет часа спорове преди финалното гласуване
Заседанието беше прекъсвано няколко пъти, включително заради разгорелия се политически спор около българската позиция по декларацията за Украйна в ООН. Така дебатът за минималната заплата на моменти премина и към други политически теми и взаимни обвинения между парламентарните сили. Още: Управляващите дадоха ход на новия "празен чек" за минималната заплата
В крайна сметка след 14 часа депутатите стигнаха до същинското гласуване. Управляващото мнозинство безпроблемно прокара спорните текстове и така новите правила вече са окончателно записани в Кодекса на труда.
Предложението на "Продължаваме промяната" новият механизъм да започне да действа от следващата година не беше прието. Така за 2027 г. ще се приложат новите правила, а конкретният размер на минималната заплата ще стане известен след изчисленията по тях.
С приетите текстове парламентът променя досегашния начин, по който се определя минималното възнаграждение, като прехвърля значителна част от конкретните правила за прилагане към бъдеща наредба на Министерския съвет. Именно това остави най-големия въпрос след петчасовия парламентарен маратон - не само каква ще бъде минималната заплата за 2027 г., а по какъв точно начин ще бъде изчислена.
