Много хора, които скоро ще се пенсионират, се питат дали пенсията им ще е достатъчна, за да се издържат и дали няма да се наложи да продължат да работят. В Дания проблемът ще бъде решен с мярка, която не е съвсем оригинална и по-скоро предизвиква съпротива. Парламентът в Копенхаген прие закон за повишаване на пенсионната възраст на 70 години за всички, родени след 31 декември 1970 година. В момента тя е 67 години. Предвижда се пенсионната възраст да нарасне на 68 години до 2030 г. и на 69 години до 2035 г., пише "Дойче веле".
Новото федерално правителство в Берлин е наясно, че има нужда от фундаментална реформа на пенсионната, здравната и осигурителната система за дългосрочни грижи. Вече има гласове за това, че Германия трябва да последва датския пример: "Трябва много бързо да увеличим пенсионната възраст на 70 години, за да можем да хванем поне част от бейби бумър поколението", посочи бившият правителствен съветник Бернд Рафелхюшен. До 2035 г. един милион германски граждани ще напускат пазара на труда всяка година, което ще доведе до увеличаване на пенсионните вноски за по-младите хора.
Два модела пенсионна система
Още: В името на раждаемостта: В Русия предлагат децата да плащат пенсиите на родителите си (ВИДЕО)
Що се отнася до финансирането на пенсионните системи, съществуват две школи, които носят имената на своите теоретици или инициатори: моделът "Бисмарк" и моделът "Бевъридж", формулиран през 40-те години на ХХ век.
Вторият представлява социална система, която обхваща цялото население и се финансира от данъчни приходи. Той се основава на изчисленията на британския икономист Уилям Хенри Бевъридж, който по това време е член на либералната фракция в британския парламент.
За разлика от него моделът "Бисмарк" предвижда осигурителна система, при която работниците и работодателите плащат вноски в определен фонд. Накратко казано, това е модел, при който вноските на работещите финансират пенсиите на неработещите.
Сравнението на пенсионните системи в Европа е възможно само в много ограничена степен, тъй като в няколко държави се прилага комбинация от двата модела. Освен това понякога специфични детайли се различават в отделните държави.
Още: Колко работещи пенсионери има в България и колко в ЕС?
Демографският проблем
Принципът на Бисмарк, приложен в Германия, има един фатален недостатък, който става все по-очевиден: застаряването на обществото. Има все повече хора, които вземат пенсии и все по-малко платци, т.е. хора, които имат работа и плащат социални осигуровки. Освен това получателите живеят по-дълго поради увеличаването на статистическата продължителност на живота - с други думи, те получават по-дълго време пенсии.
В резултат на това пенсионните фондове са все по-обременени. Това значи, че или вноските ще трябва да продължат да се увеличават, или пенсиите вече няма да могат да се увеличават, компенсирайки инфлацията. Или пък общото равнище на пенсиите ще намалее.
Снимка: iStock
Някои искат да работят повече
По-краткият трудов живот и по-ранното пенсиониране, разбира се, са съблазнителни. Но това е полезно и в икономически план: хората с повече време имат и повече възможности да харчат пари. Стига обаче пенсиите им да са достатъчни. Това би могло да насърчи частното потребление, което от своя страна би било от полза за икономиката.
Но повече години работа могат да имат и предимства: Много хора продължават да се чувстват в добра форма в средата на 60-те си години и се наслаждават на работата си. Те искат да предадат своя опит и да поддържат контакти с по-млади хора. А за работодателите е от полза, ако не се губят квалифицираните знания и придобитите умения. Това би могло поне малко да противодейства на недостига на квалифицирана работна ръка.
Още: Коя е най-добрата пенсионна система в света?
Някои се пенсионират по-рано, други по-късно от установеното
Първият преглед на статистическите данни показва, че законоустановената пенсионна възраст само в много малко случаи съответства на действителния край на трудовия живот: в повечето случаи хората се пенсионират по-рано. Това може да се дължи на факта, че организмът им не се справя с натоварването или, особено в творческите професии, на това, че са "прегорели".
В някои случаи хората работят и след навършване на пенсионна възраст - например в Нова Зеландия или Япония, но също и в Швеция или Гърция. Дали те го правят по своя воля? Някои от причините за това вероятно са лични и не могат да бъдат анализирани в статистическо проучване.
Социалният баланс
Съществуват обаче условия, които могат да бъдат променени. Например брутният коефициент на заместване, размерът на пенсията спрямо размера на последната заплата. Ако тази разлика е твърде голяма, някои служители трудно могат да си позволят да се пенсионират.
Притеснението от бедността в напреднала възраст би могло да бъде премахнато, ако размерът на пенсията се коригира така, че да бъде достатъчен за осигуряване на адекватна пенсия след дълъг трудов живот. Но това би струвало много пари, които не са налични в пенсионния фонд. От друга страна, месечната тежест върху осигуряващите се не трябва да продължава да нараства, тъй като това би застрашило възможността им за допълнително пенсионно осигуряване.
