При отглеждането на краставици датата на първото торене е от решаващо значение за размера и качеството на реколтата. Твърде късното торене може да потисне растежа, а неправилните пропорции на съставките ще повлияят негативно на вкуса и външния вид на плодовете. Представяме ви идеалната схема за торене и доказани препарати за всеки етап от развитието на растенията.
Схема на торене на краставици
Първото торене на българските краставици се извършва, когато растенията имат три до четири големи листа или са минали поне две седмици от засаждането на разсада. Струва си да се ръководите от състоянието на вегетацията, а не от фиксирана дата. В този момент растенията се нуждаят предимно от азот в леснодостъпна форма, например калциев нитрат. Следващото торене се извършва в началото на завръзването на плодовете, около три седмици след началото на цъфтежа, като се използва тор, богат на калий и фосфор. Третата доза е след още две до три седмици и трябва да бъде малко по-малка. При леки почви или в по-студени сезони си струва да се обмисли четвърто третиране в края на юли, за да се удължи периодът на прибиране на реколтата.
Още: Горещо и сухо – смъртоносната комбинация за растенията! Ето как да ги спасите
Торенето на краставиците през сезона трябва да се предшества от подходяща подготовка на мястото. Най-добре е да се внесе компост или оборски тор в почвата в количество около 30 т/хектар през есента или началото на пролетта. При любителското отглеждане, смес 10-10-10 в доза 60-80 г/м², добре смесена с почвата, също работи добре. След поникването на краставиците, торенето продължава на всеки 10-14 дни, а при фолийни тунели дори всяка седмица. При професионалното отглеждане се използва фертигация (комбинация от поливане и доставяне на хранителни вещества) - половината от приетата доза азот се дава преди цъфтежа, а по-голямата част от калия по време на плододаването, което позволява по-добро адаптиране на торенето към реалните нужди на растенията.
Как да торим краставици?
В първия етап от торенето на краставиците фокусът трябва да бъде върху осигуряването на азот в лесно усвоима форма, за предпочитане в доза 40-50 кг/хектар. Този елемент е отговорен за бързото развитие на листата и леторастите, а дефицитът му води до слаб растеж на надземната част и ограничено усвояване на други компоненти, включително калий. При следващото третиране, попадащо през периода на образуване на плодове, пропорциите на торене трябва да се променят: ключови стават фосфорът и калият. В този случай добре действат минералните торове със състав 5-10-20, които подпомагат развитието на кореновата система и подобряват качеството на реколтата. По-късно през сезона, когато растенията започнат редовно да плододават, се препоръчва използването на течни торове, обогатени с магнезий и микроелементи. Този вид тор подпомага транспорта на асимилати до плодовете и благодарение на съдържанието на фосфор, те поддържат метаболитната активност на корените, което се изразява в по-високо качество на реколтата.
Още: Честа грешка: Как точно се поливат растенията през юнските жеги
Формата на торене също е от голямо значение. При течните препарати е най-добре растенията да се поливат с 0,2% разтвор, винаги след предварително навлажняване на почвата с чиста вода - това позволява да се избегне феноменът на осмотичен стрес и подобрява равномерното усвояване на съставките. Гранулираните торове се използват по-рядко, обикновено два пъти на сезон, като внимателно се смесват с горния слой на субстрата, за да не се предизвика точково пресоляване, което може да увреди корените. Листното торене също става все по-популярно, особено под формата на пръскане с 0,1% микроелементни хелати, прилагано в ранните сутрешни часове. При такива условия листата интензивно абсорбират хранителни вещества, а самото третиране може да се комбинира с превенция срещу гъбични заболявания - например чрез добавяне на меден фунгицид.
Най-добрият тор, който стимулира растежа на краставиците и доматите, е този
Най-ефективната рецепта: Напръскайте краставиците с това и ще забравите за акарите по тях
