"По отношение на храната давам оценка 10 плюс на България!". Думите са на Мирча Гроза, добре позната фигура в сферата на традиционната румънска гастрономия, посветил се на издирването и съхраняването на стари рецепти и популяризирането на кулинарните традиции по света.
Гроза прави проучвания в областта на гастрономията и храненето от 40 години. В интервю за БТА, дадено по време на Фестивала на чорбата в Букурещ, той споделя, че се опитва да спаси традиционни рецепти, като през годините е документирал над 2000 стари рецепти, които вече не се използват.
По време на фестивала той е готвил заедно с българки от село Извоареле, основано от български бежанци преди около 200 години.
"Голяма радост беше да правя шпионаж в гастрономията. За мен бе чест, че имах възможност да работя с две много добри жени и домакини от Извоареле, окръг Телеорман. Още повече, че супа от гълъби по този начин се прави само там. Участвах в цялата подготовка на българската супа от гълъбчета. Имах възможност да хвана и от езика, да науча нови неща. И че традицията на това ястие е предавана от поколение на поколение. Една от жените сподели, че като е била дете, са гледали стотици гълъби у дома. На търговете и пазарите в тази част на Румъния все още идват хора, които продават гълъби", казва Мирча Гроза в интервюто.
Още: "България беше като фантастика от друг свят": Разказът на съветски художник от 1987 г.
Част от рецептите попадат в книгата на румънския кулинарен археолог и антрополог, посветена на традиционните трансилвански супи и чорби. Тя е обявена за най-добрата кулинарна книга в Източна Европа на престижните международни награди Gourmand World Cookbook Awards в Саудитска Арабия и има голям успех.
Книгата включва 182 автентични рецепти, събирани директно от възрастните хора в селата на румънския окръг Салаж на специфичния местен трансилвански диалект, използван преди 180 години, защото целта на Гроза е да запази не само кулинарното, но и езиковото културно наследство. "Затова обичам да се шегувам, че въпреки че книгата е оценена на световно ниво, не може да бъде преведена", обяснява той.
За срещите си с българи и съвместното приготвяне на ястия с тях ето какво разказва още той:
"Имах една среща преди 10 години в Културно пристанище "Крепостта" край Калафат, собственост на румънския поет Мирча Динеску. Пет поредни години той организираше международен фестивал за филми и гастрономия. Темата беше "10 държави, 10 гастрономии, 10 филма" и всеки ден от общо 10 беше посветен на една държава. В едно от изданията на фестивала, в което участвах, беше поканен и българин. Не помня името му. Много известен български готвач с много телевизионни предавания (Ути Бъчваров – бел.ред.)." Мирча Гроза добавя, че българите използваме много и качествени зеленчуци, в комбинация с различни видове месо.
Още: Ще има ли звезда "Мишлен" за София? Общината разкри подробности
"Има сходства с нашата кухня, но вашите зеленчуци са много качествени. И имате много хубави салати. Много хубави сокове и вина съм консумирал при вас. Бил съм много пъти в България. Бил съм на морето - в Албена, на Калиакра, и винаги съм посещавал традиционните кръчми, а не изисканите ресторанти."
Не крие удивлението си, че много от тези хора, които е срещал по пътя, са знаели румънски. "Всички можеха да комуникират с нас. Нещо невероятно. Уважавам българския туризъм. В много отношения е много по-добре развит от туризма в Румъния. Говоря специално за туристическите зони", обяснява той.
С прискърбие споделя, че картината е друга в българските села. "Ако идвам от Калафат или минавам през селата край Русе, не навсякъде има живот. Изоставени стопанства. Почти пусти села. Почти никакви хора по улиците, дори и през деня. Това не ми харесва."
Още: Българската кухня е в топ 30 на най-добрите в света
Помни и среща с българи на голям международен фестивал в Торино. "Отбих се на щанда на вашата страна. Много ме впечатли мармаладът от сливи. Никъде по света не съм виждал, не съм опитвал такова нещо. Имате и много хубави вина и хубави млечни продукти", отбелязва Гроза.
