12-те най-смъртоносни вируса в историята

Вирусът е микроскопичен патоген, който инфектира клетки в живи организми. Те могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за самовъзпроизвеждане.

Вирусите са много малки, с размери 15 – 350 nm, и са видими само с електронен микроскоп. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът вирус обикновено обозначава тези частици, които заразяват еукариотни организми (всички многоклетъчни и много едноклетъчни организми), а терминът бактериофаг или фаг – тези заразяващи прокариотни организми (бактерии и бактериоподобни доядрени организми).

За някои вирусни болести ваксините и антивирусните лекарства ни позволиха да се предотврати широкото разпространение на инфекциите и помогнаха на много болни хора да се възстановят. Например едрата шарка - успяхме да я изкореним напълно.

Коронавирус - причини, симптоми и лечение

Но светът е много далече от победата в борбата с вирусите. През последните десетилетия няколко вируса, дошли от животните предизвикаха  значителни огнища, отнемайки хиляди животи.

Вирусният щам, който предизвика избухването на ебола през 2014-2016 г. в Западна Африка, уби около 90% от хората, които бяха заразени, което го прави най-смъртоносният вирус в света.

Но има и други вируси, които са много смъртоносни. Някои вируси, включително новият коронавирус, който понастоящем предизвиква огнища по целия свят, имат по-ниска смъртност, но все още представляват сериозна заплаха за общественото здраве, тъй като все още нямаме средства за борба с тях.

12-те най-смъртоносни вируса в историята

Марбургски вирус

Учените идентифицираха вируса на Марбург през 1967 г., когато се появиха малки огнища сред лабораториите в Германия от заразени маймуни, внесени от Уганда. Вирусът на Марбург е подобен на Ебола по това, че и двата могат да причинят хеморагична треска, което означава, че заразените хора развиват висока температура и кървене по цялото тяло, което може да доведе до шок, органна недостатъчност и смърт.

Коефициентът на смъртност при първото огнище е бил 25%, но е над 80% при избухването през 1998-2000 г. в Демократична република Конго, както и при огнището през 2005 г. в Ангола, според Световната здравна организация (СЗО).

Ебола

Първите известни огнища на ебола при хора са от 1976 г., когато едновременно в Република Судан и Демократична република Конго има огнища. Ебола се разпространява чрез кръвен контакт или други телесни течности или тъкан от заразени хора или животни. Известните щамове варират драстично по своята смъртоносност.

Избухването на Ебола в Западна Африка започна в началото на 2014 г. и е най-голямото и най-сложно огнище на болестта до момента, според СЗО.

Бяс

Въпреки че ваксините срещу бяс от домашни любимци, които бяха въведени през 20-те години на миналия век, помогнаха заболяването да стане изключително рядко в развития свят, това състояние остава сериозен проблем в Индия и части от Африка.

"Унищожава мозъка. Това е наистина, наистина лоша болест", казва специалистът по вируси доктор Мюлбергер. "Имаме ваксина срещу бяс и имаме антитела, които действат срещу бяс, така че ако някой бъде ухапан от бясно животно, можем да излекуваме този човек", допълва тя.

В заключение Мюлбергер казва: „Ако не се лекувате, със сигурност ще умрете“.

ХИВ (СПИН)

В съвременния свят най-смъртоносният вирус от всички може да е ХИВ. "Все още е този, който е най-големият убиец", казва д-р Амеш Адаля, лекар по инфекциозни болести и говорител на Американското общество за инфекциозни болести.

Около 32 милиона души са починали от ХИВ, тъй като болестта е била призната за първи път в началото на 80-те години. "Инфекциозната болест, която в момента взема най-голямото влияние върху човечеството, е ХИВ", допълва Адала.

Мощните антивирусни лекарства направиха възможно хората да живеят години наред с ХИВ. Но болестта продължава да опустошава много страни с ниски и средни доходи, където се срещат 95% от новите ХИВ инфекции. Почти 1 на всеки 25 възрастни в африканския регион на СЗО е ХИВ-позитивен, което представлява повече от две трети от хората, живеещи с ХИВ по света.

Едра шарка

През 1980 г. Световната здравна асамблея обяви света за свободен от едрата шарка. Преди това хората се бориха с нея в продължение на хиляди години и болестта убива около 1 на 3 от заразените. А оцелелите остават с дълбоки, постоянни белези и често пъти слепота.

Смъртността е била много по-висока при населението извън Европа, където хората са имали малък контакт с вируса, преди посетителите да го донесат в своите региони. Например историците смятат, че 90% от местното население на Америка е починало от едра шарка, въведена от европейски изследователи. Само през 20 век едра шарка убива 300 милиона души.

"Това беше нещо, което стовари огромна тежест върху планетата, не само заради смъртността, но и заради слепотата. И това подтикна кампанията за изкореняване му от Земята", казва Адаля.

Хантавирус

Белодробният синдром на Хантавирус (HPS) за първи път става известен в САЩ през 1993 г., когато здрав, млад мъж от Навахо и годеницата му, умират в рамките на дни от развитието на вируса.

Вирусът не се предава от един човек на друг, а хората хващат болестта от зарезени мишки.

Друг Хантавирус причинява епидемия в началото на 50-те години на миналия век, по време на Корейската война. Над 3000 американски войници се заразили, а около 12% от тях загинали.

Грип

По време на типичния грипен сезон до 500 000 души по света умират от болестта, според СЗО. Когато се появи нов щам на грипа, разраства пандемия с по-бързо разпространение на болестта и често пъти по-висока смъртност.

Най-смъртоносната грипна пандемия, понякога наричана испански грип, започва през 1918 г. и отнема до 40% от населението на света, като убива приблизително 50 милиона души.

"Мисля, че е възможно да се случи отново подобно нещо на испанския грип от 1918 г.", казва Мюлбергер. "Ако нов грипен щам намери път в човешката популация и може лесно да се предава между хората ще причини тежки заболявания и ще имаме голям проблем."

Денга

Вирусът на Денга се появява за пръв път през 50-те години във Филипините и Тайланд и оттогава се разпространява в тропическите и субтропичните райони на земното кълбо. До 40% от световното население сега живее в райони, където Денга е ендемична, а болестта - при комарите, които я пренасят - вероятно ще се разпространи по-далеч, когато светът се затопли.

От Денга боледуват от 50 до 100 милиона души годишно, според СЗО. Въпреки че смъртността от този вирус е по-ниска от някои други - при 2,5% от заразените вирусът може да причини болест, подобна на ебола, наречена хеморагична треска на Денга. Това състояние има смъртност около 20%, ако не се лекува. "Наистина трябва да мислим повече за вируса на Денга, защото той представлява реална заплаха за нас", алармира Мюлбергер.

Ротавирус

Две ваксини са на разположение за защита на децата от Ротавирус, водеща причина за тежко заболяване сред бебетата и малките деца. Вирусът може да се разпространи бързо чрез това, което изследователите наричат ​​фекално-орален път (което означава, че малки частици фекалии в крайна сметка се консумират).

Въпреки че децата в развития свят рядко умират от ротавирусна инфекция, болестта е убиец в развиващия се свят, където рехидратационните лечения не са широко достъпни.

СЗО изчислява, че в световен мащаб 453 000 деца, по-малки от 5-години, са починали от ротавирусна инфекция през 2008 г. Но страните, които са въвели ваксината, съобщават за рязък спад в ротавирусните хоспитализации и смъртните случаи.

SARS-CoV

Вирусът, който причинява тежък остър респираторен синдром, или SARS, се появи за първи път през 2002 г. в провинция Гуандун в Южен Китай, според СЗО. Първоначално вирусът се е появил в прилепи, след което е заразил и хората. След като тръгва от Китай, SARS се разпространява в 26 страни по света, заразявайки над 8000 души и убивайки около 770 в течение на две години.

Заболяването причинява температура, втрисане и болки в тялото и често прогресира до пневмония, тежко състояние, при което белите дробове се възпаляват и се пълнят с гной. SARS има приблизителна степен на смъртност от 9,6% и досега няма одобрено лечение или ваксина. Въпреки това, не са регистрирани нови случаи на SARS от началото на 2000-те.

SARS-CoV-2

SARS-CoV-2 принадлежи към същото голямо семейство от вируси като SARS-CoV, известно като коронавируси, и бе идентифициран за първи път през декември 2019 г. в китайския град Ухан. Вирусът вероятно произхожда от прилепи, като SARS-CoV, и преминава през междинно животно, преди да зарази хората.

От появата си вирусът е заразил десетки хиляди хора в Китай и хиляди други по света. Продължаващата епидемия предизвика обширна карантина на Ухан и близките градове, ограничения за пътуване до и от засегнатите страни и световни усилия за разработване на диагностика, лечение и ваксини.

Заболяването, причинено от SARS-CoV-2, наречено COVID-19, има приблизителна смъртност от около 2.3%. Хората, които са по-възрастни или имат слаба имунна система са най-изложени на риск от тежко заболяване или усложнения. Честите симптоми включват висока температура, суха кашлица и задух, а заболяването може да премине в пневмония в тежки случаи.

MERS-CoV

Вирусът, който причинява респираторен синдром в Близкия изток, или MERS, предизвика огнище в Саудитска Арабия през 2012 г. и друго в Южна Корея през 2015 г. Вирусът MERS принадлежи към същото семейство вируси като SARS-CoV и SARS-CoV-2, и вероятно също произхожда от прилепи. Заболяването заразява камилите, преди да премине в хората. Симптомите са силна треска, кашлица и задух.

MERS често прогресира до тежка пневмония и има приблизителна смъртност между 30% и 40%, което го прави най-смъртоноснаият от известните коронавируси. Както при SARS-CoV и SARS-CoV-2, MERS все още няма ваксина.

източник: www.livescience.com