Над 50% от българите са изморени по време на работа

Ежедневният прием на вода е ключов компонент за добро здравословно състояние. Изследванията показват, че дори 1-2% дехидратация на тялото афектират върху работните ни резултати с цели 10%. Това, което повечето хора не знаят е, че чувството на жажда се появява чак, когато дехидратацията е вече факт, а тялото и умът ни страдат. Крайните резултати са умора, загуба на концентрация, затруднение в осмислянето на информация, намаление на ефективността.

В Япония окуражават чиновниците да не се преработват

Кампания за увеличаване на свободното време на държавните служители през летните вечери стартира в Япония, предаде БГНЕС. Кампанията, ...

Прочети повече

Често причините за недостатъчния прием на вода се дължат на липса на време, стрес, подценяване рисковете от дехидратацията, както и на факта, че едва 39% от българските работодатели осигуряват вода на служителите си.

Когато човек е дехидратиран, той е по-склонен към раздразнителност, когнитивните му функции се нарушават, концентрацията също, а по време на шофиране това може да има тежки последици. Според изследване, публикувано в “Physiology&Behavior“ – издание на „International Behavioral Neuroscience Society“ - шофьор, карал в продължение на два часа дехидратиран, прави двойно повече грешки от своя колега , който е приел необходимото му количество вода. За този тест, хидратираните шофьори са приемали по 200 мл. вода на всеки час, докато дехидратираните са получавали едва 25 мл. Крайното заключение е, че дехидратацията влияе на краткосрочната памет и понижена бдителност.

Ползите от добрата хидратация са много. От една страна достатъчният прием на вода подобрява настроението и издържливостта на физически и психически натоварния. От друга, хората които приемат достатъчно количество вода през деня, имат повишена концентрация и по-добро здраве, което неминуемо води до по-високи професионални резултати. А това е плюс както за работещите, така и за техните работодатели.

*Резултатите са от национално проучване, проведено през април 2016 г. от Българската асоциация за управление на хора и Алфа Рисърч сред работещите хора в страната. То изследва какви социални придобивки за повишаване продуктивността на служителите си предоставят работодателите.