Учени: Загубата на мирис може да бъде свързана с риск от мозъчно заболяване

Разбиране на аносмията и нейното въздействие

Аносмията се отнася до частична или пълна загуба на обонянието, която може да се дължи на различни причини, включително стареене, вирусни инфекции, травма на главата и някои медицински състояния. Въпреки че неспособността за разпознаване на миризми може да изглежда като незначително неудобство, изследванията показват, че загубата на обоняние може да означава скрити здравословни проблеми, особено в областта на мозъчната функция.

Връзката между загубата на обоняние и болестта на Паркинсон

Многобройни проучвания са установили убедителна връзка между аносмията и болестта на Паркинсон - дегенеративно заболяване, което засяга движенията и координацията. Изследователите са открили, че загубата на обоняние често предшества появата на двигателните симптоми, свързани с Паркинсон, което предполага, че аносмията може да служи като ранен предупредителен знак за това невродегенеративно заболяване. Механизмите, които стоят в основата на тази връзка, все още се проучват, но наличието на определени протеинови отлагания в обонятелната система може да играе роля.

Как да върнем обоняние, мирис и вкус след КОВИД (COVID-19) - съвети от експерт

Аносмията като потенциален маркер за болестта на Алцхаймер

Освен с болестта на Паркинсон, загубата на обоняние се свързва и с болестта на Алцхаймер - най-разпространената форма на деменция. Проучванията показват, че хората с аносмия може да са изложени на по-висок риск от развитие на болестта на Алцхаймер в по-късен етап от живота. Изследователите предполагат, че обонятелната система, която има директни връзки с областите на мозъка, засегнати от патологията на Алцхаймер, може да предостави ценни сведения за ранните етапи на болестта.

Последици и бъдещи насоки

Осъзнаването на връзката между загубата на обоняние и мозъчните заболявания открива нови възможности за ранно откриване и намеса. Мониторингът на обонятелната функция може да бъде неинвазивен и икономически ефективен метод за идентифициране на лица в риск, което да позволи навременни интервенции и потенциално да забави прогресията на тези опустошителни неврологични заболявания. Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се установи причинно-следствената връзка и да се разработят ефективни диагностични инструменти, които да използват обонятелни биомаркери.

Появяващите се изследвания, свързващи загубата на обоняние с повишен риск от мозъчни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер, подчертават важността да се обръща внимание на обонянието. Ранното откриване чрез рутинна оценка на обонянието може да доведе до по-добро управление на заболяването и в крайна сметка да подобри качеството на живот на хората, изложени на риск от тези инвалидизиращи заболявания.

Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.