Български учени патентоваха лек срещу рак и мононуклеоза

Въпросният протеин не само стимулира имунната система да създава антитела. Но и притежава особени въглехидратни вериги, които се свързват с протеини, които се намират върху туморните клетки и ги разграждат без остатък, обясни механизма проф. Долашка. Екипът й е открил още, че извлек от охлюви убива упорита бактерия, която причинява вътрешноболнични инфекции. Става въпрос за бактерията Stenotrophomonas maltophilia, която е изключително устойчива срещу всички класически антибиотици, пише "Монитор".

ГЕРБ се оправдаха: БАН получава допълнителни 5 млн. лева

Председателят на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова от ГЕРБ каза, че реално БАН с Бюджет 2017 получава допълнителни...

Прочети повече

Екипът е установил още, че рапаните и раците в Черно море също имат вещества, полезни за лечение на рак и други болести. Тяхната кръв съдържа също вещество, което потиска до 90% развитието на подкожния тумор на Графи. Лечебен ефект има и при Епщайн-Бар вируса, който причинява мононуклеозата.

Откритието, макар и българско, е финансирано от научни организации в Тюбинген, Германия, и от Белгия. В момента клиничните изпитвания се правят в болницата по урология в Тюбинген.

„Изморихме се. Германците ще подадат проекти за финансиране, но от тяхно име, а ние ще бъдем само партньори“, каза проф. Павлина Долашка. Преди няколко години тя е направила семейна фирма, чрез която също е финансирала някои от разработките на своя екип.

Независимо от откритието на екипа й, от общо седем млади учени докторанти, с които тя е работила в последните години, е останал само един. В БАН те са получавали 450 лв. Повечето са в частния сектор, а някои са заминали в чужбина.

Депутатите дадоха 10 млн. лв. на БАН и след час си ги взеха

С парламентарни трикове и хватки мнозинството в Народното събрание не позволи парите за Софийския университет и Българската академия на...

Прочети повече

Приблизително пет от седем млади учени напускат БАН по време на докторантурата си. Причината е ниското заплащане, заради което изследователите избират друг път на реализация - извън граница или в частния сектор. Това съобщи за "Монитор" председателят на научно-техническата федерация към КТ "Подкрепа" Здравко Здравчев, като уточни, че данните са на база вътрешна информация на синдикатите по отделни институти на БАН.

Все още действащият председател на БАН акад. Стефан Воденичаров коментира, че той не разполага с такива изчисления и затова не може да потвърди тези данни. Относно изтичането на млади кадри зад граница, той обясни, че топдестинациите са Западна Европа в страни като Германия, Англия, Франция, както и САЩ и Канада.