Замърсени лекарства и рак на кожата: Нови български данни от проф. Георги Чернев

Проф. Чернев, публикувахте още 2 нови статии за ролята на карциногени в разнороден тип медикаменти? Бихте ли споделили какви са новите данни?

Успяхме да публикуваме отново 2 много важни статии и да привлечем световното внимание в определена посока: за нитрозамините в лекарствата и връзката им с рака на кожата. Търсят се начини за официализиране на истината и мисля, че с екипа ми сме на прав път.

Първият материал касае за пациентка, приемала 2 антихипертензивни препарата и развила с течение на годините 13 епителиални тумора. Медикаментите съдържат еналаприл и лосартан: ТУК! Изводът от споделените данни е, че различната карциногенна потентност нитрозо-препаратите/различен клас антихипертензивни/ би могла да кореспондира с тежестта на клиничната картина или агресивността на рака, който възниква след тяхната употреба.

Още: Контролирано предизвикан рак: Проф. Георги Чернев обяснява как този бич може да намалее

Втората статия тематизира възникването на меланоми и техни прекурсорни лезии след прием на потенциално контаминирани с нитрозамини/NDSRIs препарати, които са каталогизирани в листата на FDA (Агенцията по храните и лекарствата на САЩ) от 2023 година: ТУК! Това не са само антихипертензивни препарати, а и такива , използвани за лечение на гастрит, висок холестерол и др.: ТУК! Тревожно е, че това са медикаменти като ранитидина, розувастатина, централно действащия симпатиколитик – моксонидин, калциевият антагонист лерканидипин, верапамил, АСЕ инхибитора трандолаприл.

Част от тези медикаменти са познати само като нитрозо-съединения, дрyги са включени и в листата на FDA и са с вече определена карциногенна потентност. Данните ни са отново отчасти и изпреварващи, не са изненада за академичната общност, приемат се с одобрение на световно ниво.

Имаме огромна база допълнителни данни за каталогизиране на тези странични ефекти, които касаят меланома и кератиноцитните тумори. Анализират се и попълват/допълват ежедневно. Предварителните анализи за мащаба на потенциалната контаминация (замърсяване), касаеща българския пазар на лекарства са повече от страховити. Представят се обаче поетапно и след задълбочен анализ. Оценката на негативни данни е с по-голяма значимост от насочената оценка или регулираната и модифицирана крайна оценка - оценката, желана от даден възложител. Добрият анализатор не би следвало да следва заложена крайна задача от трети лица на всяка цена, а да анализира немодифицираните налични данни и как се е стигнало до една или друга крайна точка или фатална точка – в лицето на рака например. Визирам тук призмата на обективността и точката на пречупване на понятия като теза и антитеза или поддръжници/ опоненти.

Още: Проф. Георги Чернев: Нитрозамини, лекарства, рак – бизнес за милиарди

Финансират ли фармацевтични фирми ваши проследявания и проучвания?

Предимствата на негативните резултати са няколко:

• масата не ги анализира, защото счита, че не може се печели от тях
• липсата на външно финансиране на практика изключва възможността за заблуда или насочване в една или друга нежелана посока
• самофинансирането изисква и може да се надява на успех само при налична тежка обективност и 1000% прозрачност.

Досега лично аз съм бил заинтересован целенасочено за проследяване на резултати и анализ на данни, които не са били моделирани/насочвани от фармацевтичните фирми.

Именно по този начин стигнахме до идентифициране на нови понятия като онкофармакогенеза/фармакоонкогенеза и нитрозогенеза на рака - на базата на тези "чисти˝ бих казал клинични наблюдения. Понятия, определящи рака на кожата , но и рака в световен мащаб. Финансирането или самофинансирането на истината лежи в основата на тези идентификационни процеси. Това е богатството: печеленето на време и здраве. То остава безценно и не може да бъде закупено на никаква цена. Така че, всеки сам определя приоритетите си.

Още: Рак на кожата и не само заради лекарства: Нови български примери с данни

Как възприема международната дерматологична общност вашите виждания и изводи?

Реагира като ни кани да официализираме на световно ниво. Тази седмица е World Health Skin Day 2024 Guinea с водещи авторитети/ организатори на конгреса като проф. Брижит Дрено и проф. Джийн Болоня. Мероприятието минава под егидата на Световната здравна организация и специализираните дерматологични съсловия: ТУК. Представител на (БДДХ) Българското дружество по дерматологична хирургия е представен като част от научния борд на конференцията. Няма по-голямо признание от това.

Налице са три тежки и осъдителни български доклада по повод Онкофармакогенезата / фармакоонкогенезата на рака на кожата и връзката с нитрозогенезата. Светът се отваря по темата. И това е добре.

Продължавате ли с интензивната дерматохирургична дейност, проф. Чернев? По колко операции провеждате ежедневно/ежемесечно?

Дерматохирургията се развива с бързи темпове. Секторът по дерматохирургия в МВР болница и в поликлиника "Онкодерма" са едни от най-интензивно работещите звена у нас. Да не говорим за сложността на операциите, които се провеждат там - те са без аналог и се официализират ежемесечно на световно ниво и в световни издания. Не виждам сериозна конкуренция около нас по отношение на качество на услугата хирургично лечение на рака на кожата. С течение на времето се фокусирахме върху по-сериозните дерматологични операции. Броят им е без значение, защото пазарът е либерализиран и демонополизиран. Целта е да има еволюция и качество на услугите, а те се постигат именно по този начин. Тази либерализация е проведена именно и от самите нас... За да е успешна обаче, тя би следвала да бъде контролирана и потенцирана, но на базата на така нареченото положителното потенциране/кондициониране, а не на санкциите.

Съществуват редица автоматично действащи звена (и/или опитващи се да бъдат такива), които не познават дори стандартите за лечение на кожни тумори, а оттам няма как да стигнат и до иновациите и откритията. Така че, на практика анализиращо звено с 15 операции за месец или два би могло да стигне до много по-сериозни аналитични резултати в сравнение с едно доста по-натоварено чисто онкологично звено или онко-хирургично звено, което провежда да речем 70 такива операции. Свидетелство за това са академичната активност, клиничната значимост и международният отзвук на споделените данни. Когато има реакция към дадена статия или експертно мнение, това е най-добрият признак или оценка. Реакция и диспут. Това се постига с време за анализ, а не с масовост и автоматизация на дадена услуга. Демонополизацията на дадена дейност помага индиректно за тези анализи, стига човек да оползотвори правилно свободното си време.

Още: Връзката между лекарства и развитие на рак: Нови научни статии, изготвени от български специалисти

А иначе съществуват и клиницисти, които цял живот "си оперират" или "се опитват да си оперират", като след 15-20 години трудов стаж задават официално въпроса: Какво е това резекционно поле или поле на хирургична сигурност? Как така дрениращ лимфен възел и защо?

Не споделям общоприетата теза, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Напротив, мисля че именно качествените натрупвания (с течение на времето) водят впоследствие и най-вече до количествени изменения.

Либерализация и демонополизация на пазара за медицинските услуги, качество на услугата, оценка и материализация, време за анализ на данни, промени: това са важни точки от академичното израстване и добрата клинична практика. Централизацията на дадена медицинска услуга или дейност е полезна само за кратък период и то в ръцете на хора, способни да проведат тези анализи.

Какво е решението за пациентите? Как би следвало да се подходи?

Създаване на онлай сайт и контролен орган за чистота на продукцията на всеки медикамент/партида, които са налични на пазара. Да се каталогизира произход на продукцията, наличие на тип нитрозамин, неговата концентрация. Данните да са достъпни за крайните потребители и клиницистите.

Още: Съдът възстанови окончателно на работа скандално уволнен по времето на Борисов професор